Решение № 7783 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2021 г.

Решение № 7783 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2348/2021 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция Черноморски район срещу решение № 440/15.12.2020 г. по адм. д. № 358/2020 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Със съдебното решение е отменена т. 10. 2 от приложение към Разрешително № 21610086/23.07.2020 г. за водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район гр. Варна. Касаторът твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Изтъква, че на титуляра на разрешителното е вменено да изготви за негова сметка балнеологична оценка на водата от минералния водоизточник, на основание чл. 168, ал. 1, т. 11 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, § 78 ПЗР към Наредбата за изменение и допълнение на посочената Наредба № 1, и чл. 75, ал. 1 и ал. 3 от Закона за здравето и Заповед № РД-147 от 19.02.2014 г./№ РД-01-22 от 5.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването. Моли да се отмени съдебното решение. Ответникът - "АЕЦ Козлодуй" ЕАД чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд гр. Враца е установил от фактическа страна, че "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е поискало от Директора на Басейнова дирекция Черноморски район да му бъде издадено разрешително за водовземане от минерална вода, изключителна държавна собственост, чрез съществуващи съоръжения от находище № 100 от списъка към Приложение № 2 към чл. 14 от Закона за водите, район "Североизточна България, сондаж ВН-45 АЕЦ "Козлодуй, като към заявлението са били приложени необходимите документи. Издадено е Разрешително за водовземане от минерални води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 21610086/23.07.2020 г., за "всички други цели" /балнеолечение, рекреация и спорт, спа и лечебни процедури, външни и вътрешни басейни/, което ще се осъществява от Сондаж ВН-45, находище № 100 от Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от Закона за водите, район Североизточна България. Неразделна част от разрешителното е Приложение за условията, при които то ще се ползва, като в т. 10. 2 като условие за обявяване на състава на минералните води, съгласно издадените от Министъра на здравеопазването сертификат или балнеологична оценка е вменено задължение на ползващия разрешителното да изготви балнеологична оценка на водата от минералния източник, предвидена за ползване на спа процедури и за профилактични цели, съгласно изискванията на Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите /обн. бр. 79/1987 г./. Друго правно основание не е посочено. Съдът е счел оспорването за основателно, като се е мотивирал, че макар и издадено от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и мотивирано, разрешителното в оспорената му част противоречи на материалния закон. Съдът е изложил съображения, че описаното в т. 10. 2 от Приложението условие за ползване на минерални води не почива на законово основание, тъй като посочената Наредба № 14/1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите не съдържа правила за извършване на балнеологични оценки. От друга страна, съгласно чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Закона за здравето, чл. 155а, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1/2007 г. компетентен да издава балнеологични оценки за минерални води е Министърът на здравеопазването. Самата процедура за издаване на такива оценки би следвало да е разписана в Наредба по чл. 77, ал. 1 от Закона за здравето, но тъй като такава не е издадена, съгласно § 78 от Наредба за изменение на Наредба № 1/2007 г. /бр. 102 от 2016 г./, до издаването й редът и изискванията за вземане и доставка на водни проби за оценка на качеството на минерални води във връзка с издаването на сертификат или балнеологична оценка се извършват съгласно Заповед № РД-147 от 19.02.2014 г. / № РД-01-22 от 5.02.2014 г. на Министъра на околната среда и водите и на Министъра на здравеопазването. Съдът е счел, че не следва да прилага посочената заповед, тъй като тя не съответства на материалния закон. Решението е допустимо. Касаторът не сочи никакви конкретни основания за недопустимост на решението и касационната инстанция при служебната си проверка не констатира такива. Решението е и правилно като краен резултат. Същото е постановено след надлежно установяване на фактическата обстановка, като въз основа на правилно констатираните факти са формирани съответстващи на материалния закон изводи. Административният съд е обсъдил подробно приложението на нормите на Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите /обн. бр. 79/1987 г./., чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от Закона за здравето, чл. 155а, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 1/2007 г., чл. 77, ал. 1 от Закона за здравето, § 78 от Наредба за изменение на Наредба № 1/2007 г. /бр. 102 от 2016 г./, като изводите му се споделят изцяло от касационната инстанция. Съгласно чл. 75, ал. 3 от Закона за здравето, за ползването на минерални води за питейни, хигиенни, лечебни, профилактични, рехабилитационни и спортно-рекреационни цели министърът на здравеопазването или оправомощено от него длъжностно лице издава балнеологична оценка при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 77, т. 1. Балнеологичната оценка удостоверява състава и свойствата на минералната вода от конкретно водовземно съоръжение на находище на минерална вода, целите и начина на нейното приложение. Разпоредбата на ал. 4 от същия текст предвижда, че балнеологичната оценка по ал. 3 се издава по предложение на директора на съответната басейнова дирекция или кмета на общината, управляващ/стопанисващ минералните води от съответното находище на минерална вода. Към предложението се прилага изготвено резюме за конкретните хидрогеоложки условия и експлоатационни характеристики на водовземното съоръжение. Балнеологичната оценка по ал. 3 се изготвя въз основа на редица анализи и заключения от проведени проучвания, валидна е за определен срок и подлежи на самостоятелно обжалване, т. е. е административен акт, който явно не може да бъде издаден от титуляра на разрешителното. В оспорената т. 10. 2 от Приложението към разрешителното не е посочено, че разходите за изготвяне на балнеологична оценка са в тежест на титуляра, както касаторът твърди, а директно му е вменено задължение той да изготви балнеологичната оценка. Всъщност въпросните разходи нито са предмет на оспорената част от разрешителното, нито са предмет на съдебния спор. Същественото в случая e, че въведеното с оспорената точка 10. 2 изискване противоречи на чл. 75, ал. 3 от Закона за здравето, съгласно който компетентен да издава балнеологични оценки за минерални води е Министърът на здравеопазването. Освен това, вмененото в т. 10. 2 от приложението към разрешителното задължение е обосновано с изискванията на Наредба № 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите, в която наредба обаче няма предвидено нито задължение, нито ред за титулярите на разрешително на водоползване да извършват балнеологични оценки. Липсата на конкретно законово основание за вмененото на титуляра задължение и предвидената в закона компетентност за издаване на балнеологични оценки е достатъчно основание за отмяната на тази част от разрешителното. Следователно, като е отменил оспорената част от разрешителното за водоползване, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., на основание чл. 24 от Закона за правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд