Решение № 8901 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2021 г.

Решение № 8901 от 13.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11851/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационната жалба на "ЮКОН" ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. Стойкова, против Решение № 495/12.10.2021 г. (погрешно посочено с номер 95) на Административен съд - Плевен, постановено по адм. д. № 251/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 11034/08.03.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП). С твърдения за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспорената заповед, както и да му се присъдят сторените разноски. Не сочи конкретни съществени процесуални нарушения, допуснати от съда. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Жиянова по съображения, изложени в писмена защита. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Плевенския административен съд е била Заповед № 11034/08.03.2021 г., издадена от началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – бензиностанция № 4, находяща се в гр. Плевен, [улица], стопанисван и експлоатиран от "ЮКОН" ЕООД, и е постановена забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството против оспорения с нея индивидуален административен акт, административният съд е изложил мотиви за това, че същият е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, в т. ч. фактически и правни основания за налагане на ПАМ. Приел е, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновал е изводи за неговата материална законосъобразност, тъй като по делото обективно е доказано извършването на нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" вр. чл. 118, ал. 6 ЗДДС – неподаване на данни към НАП от нивомерната система за резервоар 101 на 02.11.2020 г. във връзка с получена доставка на 2 972 л. бензин А95-Н. Подробно е обяснил защо счита, че подадената ръчно документална доставка, въпреки че в системата липсва отразена нивомерна доставка, не променя установеното от административния орган неизпълнение от страна на дружеството на задължението му за подаване на данни за отчетена чрез нивомерната измервателна система доставка на бензин. Допълнително е изложил аргументи за това, че вещото лице, изготвило приетата по делото съдебна експертиза, не е установило прекъсване на връзката с НАП на 02.11.2020 г., поради технически проблем в техния сървър и технически проблеми в системата на дружеството, поради което е налице обективно неизпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС от страна на адресата на акта. Изложени от административния орган мотиви за определянето на срока на ПАМ, са възприети изцяло от съда. Те са свързани с установените разлики между получено и отчетено гориво в размер на 12 280. 75 л. в периода 01.11.2020 г. – 15.01.2021 г. и преследваната с налагането на ПАМ цел – правилно подаване на данни към НАП във връзка с доставките и продажбите на гориво, т. е. препятстване извършването на нови нарушения, в защита на държавния фискален интерес. Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като неправилно, поради следното: Според чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006 г.) за изпълнение на задължението по чл. 118, ал. 6 ЗДДС лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използват нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, подлежаща на метрологичен контрол. По делото е безспорно установено, че жалбоподателят като лице по чл. 118, ал. 6 ЗДДС и по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. използва инсталирана в обекта ЕСФП с нивомерна измервателна система, регистрирана в НАП на 06.03.2020 г. Това обстоятелство е потвърдено и от вещото лице в изготвената от него и приета по делото компютърно-техническа съдебна експертиза. В същото подробно е описан начинът на работа на системата. В открито съдебно заседание то е обяснило, че системата установява количеството гориво, което е влязло в резервоара, измерено чрез електронната система, след което изпраща тази информация към НАП. Дружеството няма ангажимент към измерването и изпращането към НАП на данните, тъй като това се извършва автоматично от нивомерната система. След като има индикация за доставка по нивомер, се прави документалната доставка. В заключението се посочва, че за дата 02.11.2020 г. в НАП са регистрирани две нивомерни и документални доставки на гориво – в резервоари 203 и 202 на жалбоподателя с данни за количество гориво, номер на АДД и дата на издаването му, както и ЕИК на издателя. За горивото в резервоар 101 – 2 972 л. по АДД № 1000000000005590000 от 10.10.2020 г. е постъпила информация само за документалната доставка, но не и за нивомерната доставка. Според вещото лице данните за документалната доставка са подадени ръчно от оператор на системата, тъй като няма регистрирана нивомерна доставка. Посоченото обстоятелство е установено и с представения по делото служебен бон за документална доставка, съдържащ данни за вид гориво и обем, номер и дата на АДД, дата и час на подаване на данните – 02.11.2020 г. в 13: 58: 18 ч. и час на отговора "ОК", потвърждаващ получаването – 13: 58: 52 ч. На 02.11.2020 г. в 18: 59: 46 от ФУ на обекта е получен в НАП и 1 брой Z отчет, представен по делото, със съдържание, подробно описано от вещото лице. В съдебно заседание експертът е допълнил, че е проверил и КЛЕН за продажбите на гориво, извършени от жалбоподателя след 02.11.2020 г., и е установил, че те съответстват на полученото гориво. Отново според заключението на вещото лице на 02.11.2020 г. видно от справката в ГД "Фискален контрол", която то е проверило, са регистрирани две прекъсвания на връзката между ЕСФП на "ЮКОН" и сървъра на НАП – в 7: 03 ч. с продължителност 6 секунди и в 13: 24 ч. с продължителност 2 минути. Според експертизата прекъсванията на връзката не се дължат на технически проблеми в системата на "ЮКОН", нито в сървъра на НАП, тъй като възстановяването й е станало изключително бързо. За това време е невъзможно да се отстрани според него технически проблем. Експертът е посочил две възможни причини за прекъсване на връзката – прекъсване на мобилната връзка с мобилния оператор ("ЮКОН" ползва СИМ карта на Теленор) или прекъсване на ел. захранването. Защитната теза на жалбоподателя е, че данните от нивомерната система за доставка на горивото по процесния АДД (по раздел IIIб, т. 3, б. "а" от Приложение 1 към чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.) не са подадени в НАП поради прекъсването на връзката в 13: 24 ч. за две минути. В нейна подкрепа представя и протокол № 857/21.01.2021 г. от "Дани Инженеринг" ЕООД, осъществяващо абонаментно сервизно обслужване на ЕСФП на "ЮКОН" според сключения между тях договор, наличен по делото. В протокола е посочено, че специалистът е бил извикан за проверка на системата поради честите прекъсвания на връзката със сървъра на НАП. Заключението на техника е, че тези прекъсвания вероятно се дължат на постоянните смущения и токови удари по електрозахранването в района на бензиностанцията. При така установените факти първият спорен между страните въпрос е доказал ли е административният орган в съответствие с чл. 170, ал. 1 АПК, че лицето, на което е наложена ПАМ, не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. Както беше посочено по-горе, жалбоподателят като лице, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП, регистрирана в НАП, която автоматично подава информация по дистанционна връзка с НАП за постъпилото в резервоарите гориво. Безспорно е също така, че за да работи тази система и за да се осъществява връзката с НАП, е необходимо подаването на ел. захранване. От данните по делото се установяване прекъсване на връзката с НАП вероятно поради прекъсване на ел. захранването, но не се установява това да е станало в резултат на действията на задълженото лице, поради което неправилно административният съд е приел, че то не е изпълнило задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС (виж този смисъл и Решение № 13054/21.10.2020 г. по адм. д. № 4147/2020 г., Решение № 2488/23.02.2021 г. по адм. д. № 8894/2020 г.; Решение № 4382/10.05.2022 г. по адм. д. № 7799/2021 г.). Изложеното налага извод, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Като е приел обратното първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което тази заповед да бъде отменена. При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за двете съдебни производства в размер на 1 475 лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 500 лв., тъй като то е в минималния размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение