Решение № 105 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г.

Решение № 105 от 16.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 22/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК Г. прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на в. н. х. ч. д. № 591/2010 г. на Окръжен съд- Русе, отмяна на постановеното по него решение, с което е потвърдена присъда № 151 от 11.06.2010 г. по ч. н. д. № 915/2010 г. на Районен съд - Русе и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В искането се прави довод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Подсъдимият намира искането за неоснователно и моли да се остави без уважение. Частният тъжител не се явява, не взема и писмено становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите в искането и провери материалите по делото намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено в предвидения от закона срок, от легитимна страна и касае влязъл в сила съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Районният съд в гр. Русе с присъда № 151 от 11.06.2010 г. по н. ч. х. д. № 915/2010 г. е признал подсъдимия П. П. А. за виновен в това, че на 08.04.2010 г. в[населено място] причинил на Б. Д. И. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 2, вр. чл. 78а , вр. чл. 2, ал. 2 НК го освободил от наказателна отговорност, като наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. в полза на държавата. Уважен е граждански иск за причинени неимуществени вреди в размер на 1500 лв., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2010 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част е отхвърлен. Русенският окръжен съд с решение № 240 от 21.10.2010 г. по в. н. ч. х. д. № 591/2010 г. е потвърдил присъдата. При постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи преценката на доказателствената съвкупност. Изводите си съдът е направил в нарушение на чл. 105, ал. 2 от НПК и чл. 107, ал. 5 от НПК. Макар да не е имало пречка за допускане до разпит като свидетел по делото на С. Н., съдът безкритично и единствено на дадените от нея показания е приел за установени фактите, въз основа на които и признат за виновен подсъдимия. С разпоредбата на чл. 117 от НПК е посочено, че със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриването на обективната истина. Прочита на показанията на тази свидетелка сочи, че тя не е очевидец на нито един от фактите, включени в предмета на доказване, а тя възпроизвежда разказаното й от частния тъжител. Прави впечатление, че показанията й до най- малките детайли повтарят отразеното в тъжбата, а при подаването на тъжбата в съда, тя не е била поискана за разпит като свидетел, макар в показанията си да твърди, че частният тъжител и съобщил за случилото се малко след инцидента. Процесуалната функция на свидетеля е да изложи сведения, които е придобил чрез личните си възприятия, а когато възпроизвежда онова, което е чул от други лица, в това число и от тъжителя, то твърденията му следва да се преценяват много внимателно. В случая въззивният съд е отхвърлил показанията на разпитаните свидетели- очевидци на инцидента, като е приел, че те са заинтересовани, поради колегиалните си отношения с подсъдимия, а в същото време приел за достоверни показанията на свид. Н., само защото те били подкрепени, макар и да били "производни от тези на свид. И. " и от заключението на експерта. Последното обаче също не е еднопосочно, а при преценката му въззивният съд е изложил съображения, които не могат да се изведат от заключението, а сочат на предположения, което е недопустимо. Изясняването на механизма на причиняване на констатираните увреждания е налагало по подробен разпит на експерта. Освен това частният тъжител никога не може да бъде свидетел по делото, в случая той и не е разпитван правилно като такъв, поради което и необяснимо защо в мотивите на решението на няколко пъти той е посочен като свидетел. Признатите като свидетелски показания твърдения на частния тъжител са оказали съществено значение при решаването на делото, поради което настоящият състав намира, че това нарушение е съществено и само то достатъчно да се отмени по реда на възобновяването наказателното дело и то се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Последният следва да събере и други доказателства за изясняване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, да извърши нова преценка на събраните по делото такива и основе изводите си в съответствие с изискванията по чл. 303 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение