Решение № 282 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2015 г.

Решение № 282 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Д. Д., срещу въззивно решение № 273 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 400/2014 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 107 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 1277/2013 г. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Й. К. Й. и И. К. Й. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 7240 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, заедно със законната лихва от предявяването на иска. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен, но не е доказан по размер. Фургонът на ответниците навлиза в имота на ищеца по одобрената кадастралната карта с 1.25 м., с което препятства продължаването на започнатия от ищеца процес по изграждането на обекта "Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения му ПИ с идентификатор .............., за който е одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и започнало трасирането на имота. Доказани са елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно противоправното бездействие на втория ответник по делото, изразяващо се в неизпълнение на заповед № 699/26.08.2011 г. на кмета на [община], с която е наредено в 1-месечен срок от датата на получаване на заповедта И. К. Й. да премахне фургона, който е поставил в имота на дядо си Й. К. Й., представляващ имот с идентификатор № 83212.22.451 и в съседния имот с идентификатор .............. ....., собственост на [фирма], както и да осигури достъп до съседния имот. Налице е и причинна връзка с противоправното деяние и бъдещите вреди, но те не са достатъчно сигурни. Размерът на обезщетението за пропуснатите ползи не би могъл да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК. Това е така, защото ищецът не е доказал за какъв период от време в конкретния случай при нормално развитие на обстоятелствата би изградил обекта, което е довело до лишаване му от възможността да отдава под наем осем бунгала за сезонно ползване. Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него съдът неправилно е приел, че искът не е доказан по размер за сумата 7240 лв. По делото е установено от приетата счетоводна експертиза, че наемът само за едно бунгало, което е закупено, е в размер на 720 лв. месечно. Ето защо при евентуалното му сезонно ползване за периода 2012 г. - 2013 г. пропуснатите ползи възлизат на 7240 лв. Ответникът по жалбата И. К. Й., [населено място], [община], оспорва жалбата. Ответникът по жалбата Й. К. Й. [населено място], [община], не е заявил становище. С определение № 617 от 11.05.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 273 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 400/2014 г. на Ловешкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 107 от 30.04.2014 г. по гр. дело № 1277/2013 г. на Троянския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора срещу Й. К. Й. и И. К. Й. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 7240 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, заедно със законната лихва от предявяването на иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за това достатъчно ли е наличието на доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на търговското дружество за получаване на доходи чрез използване на обекта за извършване на търговска дейност, за да се присъди на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за пропуснати ползи. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Според решение № 67 от 22.04.2013 г. по т. дело № 28/2012 г. на ВКС, II т. о. и решение № 102 от 23.04.2014 г. по гр. дело № 6423/2013 г. на ВКС, I г. о. съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Следователно, на обезщетяване подлежат не само претърпените загуби, но и пропуснатите ползи. Пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. За да бъде присъдено обезщетение за пропуснати ползи, следва да е доказано тяхното настъпване. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, предположението за причиняването и трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Сигурна възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. При извършване на търговска дейност релевантният факт, при който би могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза е икономическият резултат от дейността. Предпоставките за отговорността по чл. 45 ЗЗД включват извършване от ответника противоправно действие; причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период (определен чрез начална и крайна дата) да ползва собствената си сграда по предназначение като търговски обект; причинна връзка между противоправното поведение и вредата; установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на процесната сграда за посочения период, изчислена на базата на средната пазарна наемна цена. Фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е основателен. Фургонът на ответниците навлиза в имота на ищеца, с което препятства продължаването на започнатия от него процес по изграждането на обекта "Осем бунгала за сезонно ползване" в собствения му ПИ с идентификатор ............. ......, за който е одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение за строеж и започнало трасирането на имота. Доказани са елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно противоправното бездействие на втория ответник по делото, изразяващо се в неизпълнение на заповед № 699/26.08.2011 г. на кмета на [община], с която е наредено в 1-месечен срок от датата на получаване на заповедта И. К. Й. да премахне фургона, който е поставил в имота на дядо си Й. К. Й., представляващ имот с идентификатор № .. ........... и в съседния имот с идентификатор .................., собственост на [фирма], както и да осигури достъп до съседния имот. Налице е и причинна връзка с противоправното деяние и бъдещите вреди. Съобразно изложеното по-горе неправилен е изводът, че искът не е доказан до размер от 7240 лв. Според приетата по делото експертиза наемът само за едно бунгало е в размер на 720 лв. месечно и при сезонното му отдаване под наем за периода 2012 г. - 2013 г. пропуснатите ползи само от него възлизат на 7240 лв. Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска на касатора за сумата 7240 лв. и за присъдените от първоинстанционния съд на И. К. Й. 570 лв. деловодни разноски, както и относно присъдените на И. К. Й. 1480 лв. деловодни разноски за въззивното производство. Искът трябва да се уважи за сумата 7240 лв. заедно със законната лихва от предявяването на иска. На ответника по касационната жалба И. К. Й. трябва да се присъдят 988.26 лв. деловодни разноски по компенсация. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.