Решение № 4134 от 4.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Хайруллах, гражданин на Афганистан, подадена чрез адв. Л. Манова, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение 2953 от 02.05.2023г., постановено по адм. дело 134/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град (АССГ). В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е незаконосъобразно и неправилно. Смята се за необоснован извода на съда, че липсват основания за предоставяне на закрила, което е в противоречие с въведеното в закона изискване за пълно и всестранно изследване на обстановката в страната на произход. Намира, че анализ на обстановката в страната по произход, въобще не е правен от първоинстанционния съд, а вместо това безкритично е кредитирана справката, изготвена от органи на самия ответник. Моли за отмяна на съдебното решение и да се уважи като основателна жалбата на лицето. Ответникът Заместник- председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ- МС) в открито съдебно заседание, чрез юрисконсулт Кръстева, моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна и да се остави в сила първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. С обжалвания съдебен акт- Решение 2953 от 02.05.2023г. по адм. дело 134/ 2023г. по описа на Административен съд- София- град е ОТХВЪРЛЕНА жалбата на Н. Хайруллах, гражданин на Афганистан, срещу Решение 18018 от 09.12. 2022г. на Заместник- председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя. За да постанови оспорения резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган заместник-председател на ДАБ, оправомощен с правомощията по чл. 48, ал. 1 4 от ЗУБ със Заповед 03-15/ 03.05.2022г. на председателя на ДАБ. Преценил решението за издадено при спазване на административно производствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и съобразено с целта на ЗУБ. Съдът е преценил, като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Достигнал до извода, че липсва осъществено преследване или съществуване на риск от преследване. След извършена преценка на фактите от бежанската история, приел, че причините за напускане на страната по произход не са правно значими по смисъла на ЗУБ. На следващо място решаващият съд е счел, че решението на административния орган е законосъобразно в частта за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Преценявайки бежанската история на жалбоподателя и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан е приел, че не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на жалбоподателя на хуманитарен статут липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й форми по чл. 9, ал. 1, т. 1- 3 от ЗУБ. В решението си съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейските Общности, като е посочил, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Афганистан да е достигнало изключителна степен. В заключение адм. съд е намерил, че оспореното административно решение е законосъобразно и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Настоящият състав на ВАС счита, че решението на АССГ е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че съдебното решение е необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решаващият съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, в съответствие с критериите на чл. 146 от АПК. Съобразно изяснената фактическа обстановка и при приложение на относимата правна уредба са изложени обосновани и логични правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават конкретни и ясни отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя - чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Неоснователни са твърденията в жалбата, че решението е неправилно, като се съдържат твърдения за наличието на нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Правилно решаващият съд на база събраните доказателства е приел, че по отношение на чужденеца, не съществуват реални заплахи, той не e имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване, поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Видно от доказателствата по делото е, че основната причина за напускането на Афганистан е целта за пристигне и установяване в Европа, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства в своята съвкупност обосновават извод, че касаторът е икономически имигрант, което не съответства на изтъкнатите причини в заявлението за предоставяне на статут. Обосновани са изводите на адм. съд за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид данните, съдържащи се в делото липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Неоснователни са релевираните доводи на касационния жалбоподател, че решението е незаконосъобразно постановено, тъй като не са отчетени всички факти, свързани с бежанската история и настоящата ситуация в страната на произход. В съдебното производство АССГ е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето, заедно с въпросът, относно сигурността на страната му на произход. Решаващият съд точно, задълбочено и обстойно е анализирал събраните доказателства по отношение на обстановка в страната на произход на жалбоподателя. Във връзка с представената в настоящото съдебно производство актуална справка за положението в Афганистан е видно, че след поемане управлението на страната от талибаните, ситуацията със сигурността е значително подобрена. Жалбоподателят не е предоставил на административния орган или на съда публично известна информация, която да е различна от информацията в справките и от която да се направи извод, че завръщайки се на територията на Афганистан, той ще бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства поради безогледно насилие вследствие на вътрешен въоръжен конфликт, което да сочи на необходимост от предоставяне на хуманитарна закрила. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 год. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан, сочи за неприложимост на разрешенията, дадени в Решение С- 465/ 2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на АССГ следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. Водим от изложеното Върховен административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,