Решение № 6088 от 21.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез ст. юрк. К. Милева, срещу Решение 448 от 09.08.2021 год., постановено по адм. д 778/20г по описа на Административен съд /АС/ Хасково, с което по жалба на "Одессаинвест 2012" ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 01-2600/4863#2 от 27.07.2020 г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ Земеделие - София. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява срещу извода на съда за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства. Счита за неправилно прието от съда, че процесния случай попада в хипотезата на чл. 2, § 2, б е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г., отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Намира за неправилно приетото, че законодателната промяна на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ е предпоставила, липсата на земеделско стопанство. Излага съображения, че ползвателят на помощта е пропуснал да подаде заявление за участие по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода /ПРСР/ 2007 2013 г. за кампания 2016 г. Претендира отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу процесния АУПДВ. Ответникът по касационната жалба Одессаинвест 2012 ООД чрез адв. Попов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в депозиран по делото писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред АС Хасково е бил АУПДВ с изх. 01- 2600/4863#2/27.07.2020г., с който е определено изключване от подпомагане и издаване на акта на ОДЕССАИНВЕСТ 2012 ООД за вземане в размер на 8 241.66 лева, представляващи 50% от общата изплатена сума по мярка 212 за кампании 2013, 2014 и 2015, на основание чл.14, ал.1, т.З от Наредба 11 от 03.04.2008г. Като фактическо основание за издаване на акта е послужил пропускът на кандидата за помощта да подаде заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Като правни основания за издаване на АУПДВ са посочени разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/ 03.04.2008 г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК, и чл. 20а, ал. 6 и ал. 5 във вр. с ал. 2 и ал. 1 ЗПЗП. Административният съд е приел на първо място, че актът е издаден от компетентен орган, предвид наличието по делото на Заповед 03-РД/715#2 от 13.12.2018г. (л.272), с която изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал правомощия на П. Славчева - заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, както и да издава и подписва Актове за установяване на публични държавни вземания по мярка 211 Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони и мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони и/или изключване от подпомагане по чл. 14, ал.1 от Наредба 11 от 3.04.2008г. Актът е и в предвидената законова форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е посочил, като безспорно по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин и е подал заявление за подпомагане по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони за кампания 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като липсва спор относно получените от земеделския стопанин суми и обстоятелството, че дружеството не е подало заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Според съда, неправилно административният орган е приел наличието на основания за прилагане на чл. 14, ал. 1, т. 3 от Наредба 11/03.04.2008 г., според който земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която е прекратил участието си в мерките - след третата година - 50 %. Първоинстанционният съд е съобразил, че след законодателната промяна на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 61/2015 г./ са прекратени договорите за наем на земеделски земи, частна общинска собственост на Община Хасково и Община Стамболово, сключени между "Одессаинвест 2012" ООД и община Хасково и Община Стамболово. Предвид законодателната промяна, административният съд е приел, че дружеството е било в невъзможност да изпълнява и спазва поетите задължения съгласно изискванията на Наредба 11/03.04.2008 г. Обосновал е извод, че в конкретния случай е приложим чл. 47, т. 4 от Регламент /ЕС/ 1305/2013г. на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ и за отмяна на Регламент /ЕО/ 1698/2005 на Съвета, съгласно който не се изисква възстановяване на получената помощ, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства по чл. 2 от Регламент / ЕС/ 1306/2013 г. Прието е, че прекратяването на договорите за наем на земеделския стопанин на основание законодателно решение, е било непредвидимо за дружеството към датата на подаване на заявлението през 2013 г. и попада в хипотезата на чл. 2, § 2, б е от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Според съда с подаването на уведомителни писма, ОДЕССАИНВЕСТ 2012 ООД е изпълнило задължението си по чл.15, ал.2 от Наредба 11 от 03.04.2008г., съгласно която, случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган), се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. По тези мотиви, първостепенният съд е отменил оспореният АУПДВ, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановеният от първостепенният административен съд съдебен акт не страда от пороците релевирани в касационната жалба. Касационният съдебен състав споделя решаващите изводи на първостепенния съд и препраща към мотивите на постановеното от него решение по арг. чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Фактическата обстановка е установена пълно и цялостно след анализи на събраните по делото доказателства и се възприема от настоящият съдебен състав, така както е възпроизведена в обжалваното решение. Между страните липсва спор относно обстоятелството, че ОДЕССАИНВЕСТ 2012 ООД е земеделски стопанин по заявление за подпомагане по мярка 212 Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони от ПРСР за периода 2007 2013 г. за кампании 2013 г., 2014 г., 2015 г., като за кампания 2016 г. не е подадено заявление за подпомагане от дружеството. Страните не спорят и относно факта, че договорите за наетите от ОДЕССАИНВЕСТ 2012 ООД общински площи, представляващи пасища, мери и храсти, са били едностранно прекратени от наемодателите Община Хасково и Община Стамболово. Правилни и обосновани са изводите на първостепенният съд за материална незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт. В процесния случай, спорът по делото се концентрира върху отговора на въпроса относно наличието или липсата на предпоставките на чл. 15, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г., изключващи приложението на чл. 14 от Наредбата, а именно разпоредбите на чл. 14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства. С изменението на § 15, ал. 1 от ПЗР със ЗИД ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61/2015 г. е предвидено, че ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. За тези лица е въведено изискване да имат животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни регистрирани в системата на БАБАХ. При неизпълнение на посоченото условие в срок се стига като последица до прекратяване на договорите за аренда - §15, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, какъвто е и настоящият случай. Правилно е прието от административният съд, че настъпилата законодателна промяна със ЗИД ЗСПЗЗ обуславя прилагането на чл. 47, т. 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета, според която разпоредба възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в член 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013. Нормата на чл. 2, § 2, б е от Регламента определя неизчерпателно случаите, които могат да бъдат признати като "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП, като изрично предвижда, че за такива се признават отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Именно в тази хипотеза попада и настоящият правен спор, доколкото прекратяването на наемните отношения между земеделския стопанин и Община Хасково и Община Стамболово не е по вина на ползвателя, а е следствие от законодателна промяна, която дружеството не е могло да предвиди към датата на подаване на заявлението през 2013 г., нито е можело да предотврати впоследствие. С вменяване на изискването на § 15 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, в резултата на което са прекратени договорите на ползвателя за наем на подпомаганите площи, дружеството е била поставено в обективна невъзможност да изпълни задълженията си за целия срок на ангажимента, както правилно е приел и административният съд. Законодателната промяна, освен, че е непредвидима и стои извън обхвата на волята на ползвателя, същевременно рефлектира пряко в неговата правна сфера, доколкото именно нормативното изменение е единствената причина препятствала го да подаде заявление за кампания 2016 г. Предвид изложеното следва да се приеме, че настъпилото законово изменение на разпоредбата на § 15, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, считано от 01.10.2015 г. попада в приложното поле на понятието непреодолима сила. Съгласно предвиденото в съображение 5 от Регламент 1306/2013, за да се осигури съгласуваност между практиките на държавите членки и хармонизирано прилагане на клаузата за непреодолима сила от държавите членки, в настоящия регламент следва да се предвидят, където е целесъобразно, изключения в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, както и неизчерпателен списък с възможни случаи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства, които да бъдат признати от компетентните национални органи. Тези органи следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. По аргумент от цитираното съображение, преценката относно наличието или липсата на непреодолима сила и извънредни обстоятелства следва да се извърши за всеки отделен случай в зависимост от конкретика на казуса и установените факти и обстоятелства въз основа на представените доказателства. В тази връзка правилно и законосъобразно е прието в обжалвания съдебен акт, че административният орган е следвало да приложи изключението по чл. 15, ал. 1 от Наредба 11/03.04.2008 г., като прекрати ангажимента на ползвателя, но без да изисква частично възстановяване на получената от дружеството помощ. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че дружеството ползвател е можело да продължи дейността си с част от имотите, за които не е доказано прекратяване на наемни договори. Предвид обстоятелството, че прекратяването на наемните договори касае голяма част от стопанството, то за доказване на твърденията на касационния жалбоподател, че дейността може да бъде продължена с останалите имоти, по делото не са представени доказателства. Налице е съдебна практика по сходни казуси - Решение 2507 от 17.03.2022 г. по адм. дело 6791/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение 2278/10.03.2022 г. по адм. дело 2908/2021 г. на ВАС, първо отделение, Решение 9971/04.10.2021 г. по адм. дело 1935/2021 г., осмо отделение, Решение 15085/4.02.2021 г. по адм. дело 12959/2020 г., на ВАС, осмо отделение, Решение 10872/28.10.2021 г. по адм. дело 12358/2020 г. на ВАС, осмо отделение и др. Настоящият касационен състав счита, че като е стигнал до същите изводи за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ и е отменил същия, Административен съд Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид навременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответната страна по касация, такива следва да бъдат присъдени в размер 500 лв. съгласно приложените доказателства по делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение