Решение № 11073 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4422/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. В. против решение 41/24.03.2023 г., постановено по адм. д.44/2023 г. по описа на Административен съд-Шумен (АС-Шумен). Касаторът обжалва съдебното решение с твърдения, че то е неправило поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и Разпореждане 1/23.01.2023 г. на главен инспектор към Областна дирекция по безопасност на храните-Шумен (ОДБХ-Шумен). Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът главен инспектор към ОДБХ-Шумен изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмено възражение. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 41/24.03.2023 г., постановено по адм. д.44/2023 г. по описа на АС-Шумен е отхвърлена жалбата на С. А. В. срещу Разпореждане 1/23.01.2023 г., издадено от главен инспектор при ОДБХ-Шумен, той и официален ветеринарен лекар, с което на основание чл.131, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.131 ал.1 т. 2 и т. З от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложена забрана на цялото количество сурово мляко, добито ежедневно в стопанството, за употреба в хранителната верига. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, както и в съответствие с целта на закона. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно и обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при наличие на законово основание, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на АС-Шумен, които са изключително обстойни и задълбочени. Касационната жалба е изключително подробна и съдържа конкретни оплаквания, които на практика представляват наведени основания за отмяна на оспорения пред първата инстанция административен акт, които АС-Шумен е обсъдил в обжалваното съдебно решение и е приел за неоснователни. Единственото конкретно твърдение за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на съдебното производство е свързано с правното значение на Заповед РД-12-66/23.01.2023 г. на директора на ОБДХ-Шумен, чиято преюдициалност не е съобразена от АС-Шумен. Настоящата инстанция намира, че действително АС-Шумен е допуснал процесуално нарушение като не е спрял производството по адм.д. 44/2023 г. до приключване на спора относно законосъобразността на Заповед РД-12-66/23.01.2023 г. на директора на ОБДХ-Шумен, с която е заличена регистрацията на животновъдния обект кравеферма с вет.рег. 9783-0137, предназначен за отглеждане на говеда, намиращ се в с. Каменяк, общ. Хитрино, обл. Шумен, собственост на С. А. В.. Това нарушение в конкретния случай се оказва несъществено, защото със съдебно решение 59/27.04.2023 г., постановено по адм.д. 43/2023 г. по описа на АС-Шумен, оставено в сила с решение 3978/03.04.2024 г., постановено по адм.д. 5944/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отхвърлена жалбата на С. А. В. против цитираната заповед за заличаване на регистрацията на нейния животновъден обект. С оглед изхода на това съдебно производство се налага категоричен правен извод, че законосъобразно АС-Шумен е приел, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на наложена забрана за употреба в хранителната верига на цялото количество сурово мляко, добито ежедневно в същото това стопанство, чиято регистрация е заличена. По изложените съображения обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила като действително, допустимо, правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон. По водене на делото ответникът в настоящото производство е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, има право на разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение