Решение № 8646 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2014 г.

Решение № 8646 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6079/2014 г., II о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет [населено място] срещу решение № 560/12.03.2014 г. на Административен съд [населено място] по адм. д. № 1357/2013 г., с което е отменено решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС [населено място], в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на с.о. „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата” без кв. 20, 21 и 26, в частта засягаща имот 10135.2517.4190. Претендира се неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон. Според касатора, неправилно съдът извършва преценка за икономичност и целесъобразност на плана по отношение на имота на жалбоподателя, като такава следвало да се извърши по отношение на целия план. Твърди се и неправилно приложение на чл. 81 ал. 1 от ЗУТ. Ответниците, И. Д. Ж. и М. Й. Ж. представят писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд /ВАС/, второ отделение, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за допустима като подадена в срока по чл. 211 ал.1 от АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна: С обжалваното решение, Административен съд [населено място] е отменил решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС [населено място], в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на с.о. „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата” без кв. 20,21 и 26, в частта засягаща имот 10135.2517.4190. За да стигне до извод за незаконосъобразност на решението в оспорваната част, АС въз основа на събраните писмени доказателства и изслушаната по делото експертиза е приел, че при одобряването на процесния ПУП – П. в обжалваната му част , административният орган се е произнесъл в нарушение на общата разпоредба на чл. 6 от АПК, като не е приложил принципа за съразмерност и не е избрал най-икономичния вариант. На следващо място, АС е обосновал нарушение на чл. 81 ал. 1 от ЗУТ по отношение на проектираната улица от югоизток, която е без обръщач. И на последно място, съдът е обосновал, че проектирането на улица от югоизток ще наложи премахване на подпорната стена между имота на жалбоподателите и съседния, което от своя страна ще доведе до изграждането на нови подпорни съоръжения с цел запазване на целостта на законно построената в имота сграда. Решението на Административен съд [населено място] е валидно и допустимо. В касационната жалба не се правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на правилното приложение на материалния закон: Като цяло АС [населено място] правилно е установил фактическата обстановка по спора въз основа на събраните относими и допустими доказателствени средства. Касационната инстанция не споделя изводите на АС от правна страна в частта, касаеща незаконосъобразност на взетото решение на ОбС на посочените от АС основания. По делото не се спори, че имотът на жалбоподателите попада в територия с неурегулирани поземлени имоти. От събраните по делото писмени доказателства и изслушаната експертиза се установява, че за територията, в която попада процесният имот няма одобрен, влязъл в сила и приложен предходен П. или ПРЗ. Одобреният със заповед на областния управител ПНИ през 2008г не е влязъл в сила за имота на жалбоподателите, тъй като е обжалван и с решение № 9785/2010 г. на ВАС по адм. д. № 1716/2010 г. е отменен. Касационната инстанция не приема, че неизпълнението на това решение на ВАС е самостоятелно основание за отмяна на решението на ОбС [населено място]. Производството пред ВАС по адм. д. № 1716/2010 г. има за предмет ПНИ и не е относимо към процесния спор. В случая от значение за спора е, че процесният П. е изработен въз основа на одобрена кадастрална карта /КК/ от 2008г, която се явява актуална, тъй като не е изменяна в частта касаеща имота. Правилно АС е приел валидност на оспорения акт на ОбС [населено място] като издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, във валидна писмена форма на приложимо и относимо правно основание – чл. 16 ал. 7 от ЗУТ. Въз основа на изслушаното заключение на експертизата, съдът обосновано е приел, че процесният имот попада в преобладаващо стръмен терен , като са налице тежки теренни условия. Това е мотивирало съда въз основа на същото заключение да приеме, че в случая е допустимо намаляване на общия габарит на обслужващите улици от североизток и югоизток от 6.00м на 5.5м, който вариант е приет от съда като отговарящ на принципа на икономичност и съразмерност при изработване на плана. Последният извод не се споделя от касационната инстанция. Допустимостта на подобно намаляване на габарита на улиците не обосновава сама по себе си приложимост на принципа на съразмерност и икономичност на плана. Последната преценка следва да се направи при съобразяване на разработката в нейната цялост и при баланс на защитимите интереси. Процесният план безспорно съобразява изградената въз основа на ПЗ съществуваща на място сграда, която не се засяга. Проектираните улици съразмерно засягат имотите, през които се прокарват, като няма данни имота на жалбоподателите да е засегнат в повече в сравнение с останалите съседни такива. Възстановяването на подпорните съоръжения след изграждане на улицата не се явява основание да е приеме липса на икономичност и незаконосъобразност на плана в оспорената част, а касае технически подробности , свързани с реализирането на улицата. На следващо място, нормата на чл. 81 ал. 2 от ЗУТ изрично посочва, че тази на чл. 81 ал. 1 от ЗУТ /във връзка с изложената липса на обръщало/ не се прилага при тежки теренни условия. Предвид гореизложеното , касационната инстанция не споделя извода на АС [населено място] относно незаконосъобразност на приетото от ОбС решение в частта относно процесния имот. В случая, неправилно АС [населено място] е приел нарушаване на принципа на икономичност и целесъобразност на регулацията. Същият не следва да се разглежда едностранно само по отношение на имота на жалбоподателя, а и спрямо цялата улична мрежа. В конкретната хипотеза не се доказват нарушения, които да представляват основание за отмяна на плана в обжалваната му част. Горното е основание за отмяна на решението на АС [населено място] поради неправилно приложение на закона и постановяване на друго такова, с което да се отхвърли жалбата на И. Д. Ж. и М. Й. Ж. срещу решение № 799-5 по протокол № 14/19.12.2012 г. на ОбС [населено място], в частта за одобрен план за улична регулация и посочени схеми на с.о. „М. рид, Бялата чешма и Дъбравата” без кв. 20, 21 и 26, в частта засягаща имот 10135.2517.4190 като неоснователна. Предвид изхода на делото и претенцията на ОбС [населено място] за разноски по делото, на органа следва да се присъди заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 150лв. Воден от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК