Решение № 4347 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2022 г.

Решение № 4347 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2239/2022 г., VIII о., докладчик съдията Александър Митрев Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ийст Лайт Дженерал Съплай" ЕООД-Варна срещу решение № 1624/7.12.2021 г. постановено по адм. дело № 1880/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000320004136-091-001/29.04.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 132/03.08.2021 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и Данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени допълнителни задължения за ДДС и лихви по данъчни периоди м. 01.2017 г., м. 04.2017 г., м. 05.2017 г., м. 06.2017 г., м. 07.2017 г., м. 09.2017 г., м. 10.2017 г., м. 11.2017 г., м. 12.2017 г., м. 01.2018 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 04.2018 г., м. 07.2018 г., м. 08.2018 г., м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., м. 02.2019 г., м. 03.2019 г., м. 04.2019 г. и м. 05.2019 г., с общ установен за довнасяне размер на ДДС от 16337. 87 лева ведно с лихви за просрочие в размер на 4 761. 38 лева. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени административният акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно е прието от първоинстанционният съд, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По материалната законосъобразност на установените задължения, съдът е приел, че изводите на решаващия орган по отношение на потвърдените с решението задължения са правилни и съответстват установените в производството факти. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при събраните по делото доказателства се налага изводът, че в случая е налице верига от доставки, чието начало се поставя от регистрирани за целите на ДДС лица в държавите членки на ЕС – Полша, Нидерландия, Франция, Испания и Италия и приключва при последен получател в Германия (също регистриран за целите на ДДС), като в етап от тази верига участва и регистрираното по ДДС дружество жалбоподател. Действително, процесните доставки не са получавани от вписаното във фактурите дружество-жалбоподател, а директно са доставени на получателя в Германия. Безспорно е и че в издадените от жалбоподателя фактури за доставката до получателя в Германия, не е посочено, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия. В същото време не се доказва, а и не се твърди от жалбоподателя, че сделките са обложени с ДДС в Германия. Правилно съдът е съобразил, че доказването на последното е в тежест на ревизираното лице и не може да се прехвърли върху приходните органи (Решение по дело С-184/05 Twoh International BV, т. ЗЗ). Ето защо в този случай правилно е приложена фикцията по чл. 9, ал. 3 ППЗДДС, при която се счита, че данъкът е изискуем от посредника, на основание чл. 62, ал. 2 ЗДДС. Приложението на визираната норма не се дерогира от разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ЗДДС, тъй като не са представени доказателства, че стоките са обложени в държавата членка, където са пристигнали или е завършил превозът им. В този смисъл правилно се цитира и практика на ВАС-Решение № 5712 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2815/2020 г., VIII о. Споделя се и доводът, че приложение следва да намери Решението на СЕС по съединени дела C-536/08 и C-539/08. Със същото е разяснено, че когато стоките са обложени като вътреобщностни придобивания, за които се приема, че са осъществени в държавата членка по идентификация съгласно чл. 28б, А, § 2, първа алинея от Шеста директива, но не са били в действителност внесени в посочената държава членка, не може да се счита, че посочените сделки пораждат право на приспадане по смисъла на чл. 17 от Шестата директива. Следователно такива вътреобщностни придобивания не могат да се ползват от общия режим на приспадане, предвиден в посочения текст. СЕС подчертава, че предвиденият в чл. 17 от Шеста директива общ режим на приспадане на данъка няма за цел да измести при положение като разглежданото в главното производство специалния режим по чл. 28б, А, § 2, втора алинея от тази директива, който се основава на механизъм за намаляване на данъчната основа, като позволява да се коригира двойното данъчно облагане. Освен това предоставянето на право на приспадане в този случай би могло да лиши чл. 28б, A, § 2, втора и трета алинея от Шеста директива от полезно действие, тъй като данъчнозадълженото лице, след като се е ползвало от право на приспадане в държавата членка, издала идентификационния номер, вече не би имало интерес да установи облагането на разглежданото вътреобщностно придобиване в държавата членка по пристигане на пратката или на транспорта. Едно такова решение би могло в крайна сметка да застраши прилагането на основното правило, според което при вътреобщностното придобиване се приема, че мястото на облагане се намира в държавата членка на пристигане на пратката или на транспорта, а именно държавата членка на крайно потребление, каквато е целта на преходния режим. По тези съображения е прието, че чл. 17, параграфи 2 и 3, както и чл. 28б, A, § 2 от Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в чл. 28б, А, § 2, първа алинея няма право да приспадне незабавно начисления по получено вътреобщностно придобиване ДДС. Ето защо за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит, в какъвто смисъл са налаганите в жалбата възражения с позоваване за неправилно приложена норма на чл. 73а ЗДДС. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1449, 19 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд – състав на осмо отделение,