Решение № 7722 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2016 г.

Решение № 7722 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2391/2016 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Т. Ф. и М. С. Д., и двамата от гр. Малко Търново, против решение № 1955 от 21.12.2015 г., постановено по адм. д. № 2015 по описа за 2015 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ЗД-РД01/0012 от 19.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Царево. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Царево е оспорил касационната жалба в писмено становище. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд - Бургас е заповед № ЗД-РД01/0012 от 19.10.2015 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" Царево на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), с която непълнолетното дете Д. Й. Ф. - дъщеря на жалбоподателите Й. Т. Ф. и М. С. Д., е настанена в Кризисен център за деца, преживели насилие, находящ се в гр. Средец, за срок от шест месеца. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е обосновал правилния извод за издаването на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на специалните съдопроизводствени правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Изводите на съда произтичат от подробната преценка на събраните по делото доказателства (планови анкети по повод подадени от бащата сигнали, социални доклади, протоколи за екипно обсъждане, приет план на действие и др.), при която е прието за доказано, че психо-емоционалното състояние на 14-годишното момиче е силно разклатено и предвид противоречивата информация, давана от него и родителите му, следва да бъде настанено в кризисния център. Установено, че непълнолетната Д. съжителства с пълнолетния З. П. на съпружески начала в с. Синеморец след направен от двете семейства годеж по ромските обичаи. Впоследствие по искане на бащата момичето е било върнато в биологичното си семейство, от което е избягало обратно при З. П. Непълнолетната Д. е "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗДет, по отношение на което е налице основание за спешно настаняване извън семейството. Така постановеното решение е правилно. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от Закона за закрила на детето предвижда основание за настаняване извън семейството, когато детето е станало жертва на насилие в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Понятието "насилие" съгласно допълнителните разпоредби на § 1, т. 1 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет) обхваща както физическото, така и психическото насилие. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ППЗЗДет дефинира като "психическо насилие" всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като се включват всякакви форми на отрицателно отношение, включително неспособността на родителя да осигури подходяща подкрепяща среда. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че първоначално непълнолетното момиче е заживяло с пълнолетен мъж на съпружески начала със съгласието на баща си, който по-късно е подал сигнал, че дъщеря му е била открадната. Тя е прекъснала училищното си обучение, забременяла е, а опитът на социалните служби да бъде върната в семейството на баща й е бил безуспешен. При изслушването й от съда в съдебно заседание на 08.12.2015 г. Д. е заявила, че има двегодишна връзка с момчето, а баща й ту се съгласява и я дава на семейството за снаха, ту се отказва. Назначеният по делото психолог П. е изразила становище за нездрав родителски капацитет от страна на бащата с препоръка Д. да остане в кризисния център до раждането на детето й. Нейните родители не са в състояние да контролират поведението й по начин, който да й осигури емоционална сигурност, стабилност и защита от вредни фактори. На основание чл. 27, ал. 2 от ЗЗДет в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 за настаняване на детето в специализирана институция дирекция "Социално подпомагане" прави искане до районния съд, който се произнася незабавно и определя мярката за закрила. С решение № 94 от 23.12.2015 г. по гр. д. № 407/2015 г. Районен съд - Средец е постановил настаняване на детето Д. Й. Ф. в специализирана институция - "Кризисен център за деца, преживели насилие" към Асоциация "Деметра" гр. Средец, за срок от шест месеца. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. При неустановени касационни отменителни основания обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,