Решение № 9415 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2010 г.

Решение № 9415 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6447/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Симеон Денчев Дянков - Министър на финансите, чрез юрисконсулт Силвия Русанова против Решение № 4073 от 26.03.2010 г. на Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 13873/2009 г. С него се обявява нищожността на т. 4 от Разрешения за опериране на търговски обект за безмитна търговия, издадени от Министъра на финансите с № 24/30.12.2003 г., № 25/30.12.2003 г., № 26/30.12.2003 г., № 27/30.12.2003 г., № 28/30.12.2003 г. и № 30/30.12.2003 г. в зоните на ГКПП "Капитан Андреево" и на ГКПП "Калотина". Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му и решаване на спора по същество, с което се отхвърли жалбата. Свеждат се на първо място до това, че съдът с обжалваното решение неправилно, след като е приел, че оспорените части от административните актове са нищожни, не е ги е обявил изцяло за такива, ако следва логиката на собствените си мотиви. От друга страна, при установеното по делото, че е бил обжалван мълчалив отказ за издаване на същите актове пред съда, производството по което е прекратено след издаването им, е отпаднал правния интерес от обжалване, тъй като дружеството се ползвало от разрешенията и изпълнявало задълженията си във връзка с упражняваната дейност, едно от които е ежемесечните вноски от оборота по сметка на Агенция "Митници". Поддържат се и възражения за нарушение на материално правни разпоредби, регламентиращи дейността на безмитни оператори, като съдебният състав не съобразил, че разпоредбата на т. 4 от оспорените разрешения няма разпоредителен характер, тъй като само потвърждава законоустановено условие за упражняване на дейността. В този смисъл е без значение обявяването им за нищожни в частта по т. 4, тъй като същите са правени в изпълнение на договорни клаузи между Агенция Митници и дружеството жалбоподател в качеството му на заварен безмитен оператор, което задължение е установено и със законови разпоредби - ал. 3 от § 26 от ЗИД на Закона за акцизите (отм.). Ответникът, "Братя Василеви" ООД гр. София чрез адвокат Борисов взема становище за неоснователност на касационната жалба, със съображения изложени в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на релевираното касационно основание за неправилно приложение на материалния закон. Издадените разрешения в оспорената част по т. 4 не са нищожни поради липса на компетентност на органа, тъй като съществува нормативно установено задължение по силата на § 26, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗА да прави ежемесечни отчисления в размер на 2% от стокооборота от обектите на безмитна търговия по сметка на Агенция Митници и именно това задължение е възпроизведено в т. 4 на процесните разрешения. Не е налице и възприетото от съда нарушение по чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./ и чл. 4, ал. 2 от ЗСВ /отм./ от страна на административния орган, тъй като той е издал исканите разрешения като компетентен по материя орган в съответствие с искането до него, поради което производството по оспорване на мълчалив отказ е прекратено поради липса на правен интерес и отсъстват материално правните предпоставки за претендиране и обявяване на частична нищожност на процесните актове. Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение тричленния състав на Върховния административен съд е приел за установено, че оспорените разрешения на министъра на финансите в частите по т. 4 за всички от тях са издадени от него при липсата на материална компетентност, обоснована с нарушение на чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./ и чл. 4, ал. 2 от Закона за съдебната власт /отм/. С цитираните разпоредби се забранява на органа да разглежда дело, което се разглежда от съд и нарушението на тази забрана е съществено, с отражение в материалната компетентност на органа, водещо до нищожност на издадените актове в оспорените части по т. 4. При изложените съображения е постановено решение с което е обявена нищожността на оспорените разрешения. Решението е правилно. Ответникът, "Братя Василеви" ООД е заварен безмитен оператор, който със заявление с вх. № 26-00-685 от 27.06.2003 г. на Министерство на финансите на основание § 20 от ПЗР на ЗА, във връзка с буква "А", предложение второ на Заповед № 90 от 25.03.1992 г. на министъра на финансите и чл. 9 от договор между Братя Василеви ООД и ГУ Митници /сега Агенция Митници/, сключен на основание заповедта е поискал от министъра на финансите издаване на ново разрешение при условията на § 20 от ПЗР на ЗА, каквито разрешения са били издадени по време на висящ съдебен спор срещу предходен мълчалив отказ за издаването им. В т. 4 на всяко от тези разрешения е посочено, че в срока на разрешението дружеството ежемесечно до 10 число на всеки календарен месец отчислява по сметка на Агенция "Митници" 2% от стойността на реализирания за предходен календарен месец стокооборот в обекта по т. 1. Министърът на финансите като е издал по време на висящ съдебен процес, по повод негов мълчалив отказ, индивидуалните административни актове, чието издаване и бил първоначално отказал мълчаливо е нарушил разпоредбите на чл. 6, ал. 3 от ГПК /отм./ и чл. 4, ал. 2 от ЗСВ /отм./, съдържащи забрана административен орган да разглежда дело, което се разглежда от съд. Нарушаването на тази забрана е с последица издаване на административен акт при материална некомпетентност да се произнесе по спорните въпроси предмет на разглеждане от съда, както правилно е приел и тричленния състав с обжалваното решение. В оспорените части обжалваните административни актове са нищожни и правилно съдът се произнесъл като я е прогласил. В неоспорените части тези административни актове не са били предмет на разглеждане с жалбата пред тричленния състав поради което няма нарушение на съдопроизводствените правила в смисъла на поддържаното възражение в касационната жалба, че съдът е следвало да обяви изцяло нищожността на актовете. При изложените съображения поддържаните доводи за компетентност на органа издал акта на общо основание, вследствие на законовите му правомощия са неотносими към предмета на жалбата, тъй като липсата на компетентност на органа е законово преустановена по силата на цитираните забрани, когато има висящ съдебен спор относно същите въпроси разрешени с издадения административен акт. При изложените мотиви в същия смисъл решението на тричленния състав е правилно, тъй като не съдържа пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Първа колегия