Решение № 94 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 624/2014 г.

Решение № 94 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 624/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Б. Г. В. за отмяна на влязлото в сила решение от 09.03.12 г. по гр. д. № 7382/11 г. на Софийски градски съд. С атакуваното решение е уважен предявеният от Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А. и И. Г. М. срещу Б. Г. В. иск по чл. 108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху 204 кв. м. от УПИ ХV-181, 182 от кв. 8 по плана на вилна зона "Малинова долина-IIб част". За да постанови този резултат съдът е приел, че спорните 204 кв. м. са част от по-голям имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ на ищците, в качеството им на наследници на Г. А. А.. Прието е, че ответникът е правоприемник на С. И. К., който през 1964 г. се е снабдил с нотариален акт за собственост на нива от 4 дка в същата местност, получена в замяна от Т. комисия. На 10.05.1965 г. той е продал на М. В. с частен писмен договор площ от 1200 кв. м., а на 13.07.1970 г., също с частен писмен договор, М. е продала тези 1200 кв. м. на ответника Б. В. През 1994 г. Б. В. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност на същите 1200 кв. м., обособени в УПИ ХV-181, 182, част от който са спорните 204 кв. м. От правна страна съдът е приел, че ответникът няма противопоставими права по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ върху процесния имот. Този имот не е бил предмет на валидна прехвърлителна сделка с нотариален акт, каквато има предвид посочената разпоредба, нито пък е бил застроен към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ. Затова са зачетени правата на ищците, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ. С молбата за отмяна се представят нови писмени доказателства - незаверено копие от частен писмен договор от 11.03.1949 г., с който наследодателят на ищците Г. А. А. е продал на Г. М. Д. 5 дка нива в местността "Дупките", както и незаверено копие от молба на адвокат В. Г. К. до ПК П. за снабдяване с въпросния договор. Молителят пояснява, че за съществуването на договора от 1949 г. узнал от свой съсед, който е водил аналогичен спор за собственост с наследниците на Г. А. Счита, че този договор е от съществено значение за делото, тъй като от него се установява, че към момента на образуване на ТКЗС А. не е бил собственик на нивата от 5 дка в местността "Дупките", част от която са спорните 204 кв. м. и която неправилно е възстановена на неговите наследници по реда на ЗСПЗЗ. Позовава се на решение на ВКС по гр. д. № 5870/13 г., с което същите документи са обусловили отмяна на влязло в сила решение по отношение на аналогичен спор за собственост на съседен имот. Ответниците в производството Р. Г. П., Д. С. Г., Й. Г. А., Е. Г. А., И. Г. М. и Р. Г. П. оспорват молбата. Считат, че тя е неоснователна, тъй като представените незаверени копия от документи не представляват годни писмени доказателства, а и те не са от съществено значение за делото. Копията не биха могли да бъдат заверени, тъй като в Общинската служба по земеделие не се съхраняват техните оригинали, пазят се само незаверени копия от тях. Освен това - съгласно установената практика на ВКС, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, не може да оспорва правото на собственост на ищеца с възражението, че неговият наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС, освен ако самият ответник не е заявил права върху имота към същия момент. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че молбата за отмяна е неоснователна. Представените в настоящото производство доказателства са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се съдържат в кориците на делото, по което е постановено влязлото в сила решение. Молителят не би могъл да знае за съществуването на договора от 11.03.1949 г., тъй като той е сключен от праводателя на другата страна. Затова той не е могъл да представи този договор своевременно, при висящността на делото в инстанциите по същество. Освен че доказателствата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК следва да бъдат нови, те трябва да са и от съществено значение за делото, а именно това второ условие в случая не е налице. Ищци по делото са лица, които основават своето право на собственост от реституция по ЗСПЗЗ, а ответникът противопоставя права върху същия имот, произтичащи от замяна по ЗТПС (отм.) и придобивна давност. Той не заявява насрещни права върху имота към момента на обобществяването му, т. е. не въвежда спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Затова неговата защита се ограничава само в доказване на своите противопоставими права. Съгласно установената задължителна практика на ВКС по чл. 290 ГПК, в тази хипотеза ответникът не може да оспорва правата на ищците с възражението, че техният наследодател не е бил собственик на спорния имот към момента на образуване на ТКЗС - в този смисъл решение № 50 от 10.02.2012 г. по гр. д. № 908/11 г. на ВКС, II ГО, посочено от ответниците по молбата за отмяна, както и други решения на ВКС: решение № 360 от 08.02.2012 г. по гр. д. № 79/2011 г. на ВКС, II ГО, решение № 26 от 12.06.2013 г. по гр. д. № 12/2011 г. на ВКС, I ГО, решение № 266 от 22.12.13 г. по гр. д. № 3513/13 г. на ВКС, I ГО. Именно това обаче цели молителят с представения договор от 11.03.1949 г. Тъй като тази линия на защита е неприложима в случая, договорът от 11.03.1949 г. не би могъл да доведе до промяна на резултата по делото, затова той не може и да обуслови отмяна на влязлото в сила решение. С оглед изхода на делото, на ответниците следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 360 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.12.13 г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,