Решение № 1618 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2017 г.

Решение № 1618 от 6.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6556/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от "Р. БГ" ЕООД, чрез адв. Ненкова, против решение № 2123/31.03.2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена като неоснователна исковата молба на дружеството срещу Националната агенция за приходите /НАП/ за осъждането на претендираните суми, както следва: 47 692,53 лв. общо главница и 535,35 лихва, представляващи вреди във връзка с наложени предварителни обезпечителни мерки с постановление № 2239 от 25.07.2011 г. във връзка с отменен като незаконосъобразен ревизионен акт /РА/ № 2111110177 от 3.01.2012 г., както и в частта му, с която е дружеството е осъдено да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 944 лв. В проведеното съдебно заседание на 28.02.2017 г. е направено уточнение на иска, като е оттеглен предявения иск по т. 4 от исковата молба относно претендирани вреди от дерегистрацията на дружеството по ЗДДС - главница 12 187.55 лв. и лихва-274.54 лв, както и законна лихва от датата на налагане на обезпечителните мерки. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение на АССГ е неправилно като постановено при допуснати процесуални нарушения при изследването на събраните по делото доказателства, при необоснованост на правните изводи относно наличието на причинноследствените връзки между претендираните вреди и въведените като причина обстоятелства, както и при неправилно приложение на материалния закон. Претендира се отмяна на решението като неправилно и решаването на спора по същество от касационната инстанция чрез уважаване на исковата претенция в нейната цялост. Ответната страна - Национална агенция за приходите, представлявано от юрк. Г. Крумова, в писмен отговор и в хода на делото по същество, оспорва касационната жалба. Основен довод в защитата е, че в решението правилно е установено, че ищецът не е доказал причинна връзка между отменения Ревизионен акт № 2111110177/3.01.2012 г. и претендираните вреди. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество дава подробно мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, респ. че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от дружеството "Р. БГ" ЕООД срещу Националната агенция за приходите за осъждането на последната да й плати главнично задължение от 47 692,53 лева, както и лихва за забава върху тази сума от 535,35 лева, което задължение представлява имуществена вреда за ищеца, последвала от незаконосъобразно издадения РА № 211110177 от 3.01.2012 г. и свързаните с издаването му обезпечителни мерки, наложени с Постановление № 2239/25.07.2011 г. С обжалваното решение, съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е установена причинна връзка между отменения РА и претендираните вреди. Съдът като е отчел, че наложените с Постановление № 2239/25.07.2011 г. обезпечителни мерки са потвърдени с решение № ПО-104 от 9.08.2011 г. на Директора на ТД на НАП, както и че първоначалният им срок от 4 месеца е продължен с определение № 6509 от 5.12.2011 г. по адм. дело № 10545 по описа на АССГ за 2011 г. до приключване на ревизионното производство с издаване на РА, е приел, че в случая липсва както пряка и непосредствена причинна връзка между отменения РА и последиците от наложените обезпечителни мерки, така и че последните са законосъобразно наложени. Решението е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Първоинстанционния съд е постановил обжалваното решение при извършване на процесуални действия по събиране на доказателства, които следваше да се удостоверят в съставения съдебен протокол от заседанието, на което са извършени, по делото, а именно на 28.02.2017 г. Видно от протокола за последното заседание той не е подписан от председателя, които е и докладчик по делто и председателстващ заседанието. По аргумент от разпоредбата на чл. 150 ГПК приложим съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода на съдебното заседание съдопроизводствени действия, като протоколът е официален документ, доказващ извършването на тези процесуалните действия от съда и от страните. Протоколът се подписва от председателя и от секретаря, съобразно ал. 4 от чл. 150 ГПК. Двата подписа са необходими за валидността на протокола, в обратния смисъл е налице т. нар. отрицателна доказателствена сила на протокола т. е. процесуалните действия се смятат за неизвършени, по аргумент от чл. 152, изр. 2 ГПК. Решението, основано на такива процесуални действия, се явява постановено при съществено процесуално нарушение. В конкретния случай, обжалваното съдебно решение е постановено след открито съдебно заседание на 28.02.2017 г., като са извършени редица процесуални действия по събиране на доказателства - изслушване на вещо лице, уточняване на исковата претенция и др., съдебния протокол от която датата е неподписан от председателя на състава, т. е. постановеното въз основа на него съдебно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, какъвто довод е направен в касационната жалба. Съдебната практика на съдилищата по този въпрос е трайна и непротиворечива и тя е в смисъл, че само когато протоколът от съдебното заседание е подписан от председателя на състава и секретаря той има характеристиката на официален документ, удостоверяващ провеждането на заседанието и извършването на процесуалните действия. Липсата на подпис се приема за съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до неправилност на постановеното съдебно решение и налагащо отмяната му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: