Решение № 9715 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2018 г.

Решение № 9715 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Ловеч, подадена чрез процесуалния представител юрк. Л. Христова, срещу решение № 114 от 28.07.2018 г., постановено по адм. д. № 51/2018 г. по описа на Административен съд - Ловеч, с което по жалба на Т. Вълчев е отменена негова Заповед № 03-110-РД/7 /без дата/, за отказано финансиране по заявление за подпомагане с идентификационен номер на проекта 11/06/3/0.0.0014 на земеделския стопанин и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател с пространни съображения твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт не е датиран/при положение, че в уведомителното писмо за неговото издаване била посочена дата/ и че не е съобразен с материалния закон и излага подробни съображения по приложимите разпоредби от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 10). Счита, че съдът не съобразил, че производството на пчелен мед е извършено в обект, който не е регистриран съгласно законовите изисквания и съответно приходите от продажбата му не следва да се признават за приходи от земеделска дейност. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. В писмено становище поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба- Т. Вълчев от [населено място], общ. [община], обл. [област], в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Ю. Стефанова, и писмена защита оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че съдът неправилно е приел, че в случая няма отбелязана дата на издаване на процесната заповед, защото в приложеното по преписката уведомително писмо, с което на ответника е съобщено за постановения отказ от финансиране, ясно е отразена датата на издаване на заповедта на административния орган, предвид което е неправилен изводът на съда за допуснати нарушения на производствените правила, със значение за изхода на правния спор. Счита и че изводите на съда не кореспондират с материалите по делото, от които се установява несъответствие с изискванията за допустимост на проекта на земеделския стопанин. Сочи и че от приложеното по делото удостоверение е видно, че регистрацията на животновъден обект – пчелин, според изискванията и по реда на чл. 137 ЗВД е направена едва на 16.11.2015 г., предвид което административният орган обосновано е приел, че приходите от продажба преди регистриране на животновъдния обект не следва да се признават за приходи от земеделска дейност. Счита доводите на касатора за основателни и че са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде отменено. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Т. Вълчев, срещу Заповед № 03-110-РД/7 /без дата/, издадена от директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие" гр. Ловеч, за отказ за финансиране по завление за подпомагане с идентификационен номер на проекта 11/06/3/0.0.0014. Оспорващият възразил, че е представил изискуемите документи, относими за предходната на кандидатстване календарна година - 2015 г., съобразно изискванията на приложимата Наредба № 10, непоставяща други допълнителни условия. Твърдял и че за да обоснове отказа си административният орган е изследвал агротехническите срокове за производство на пчелен мед, като е ползвал данни за периода 2016 - 2018 г., които за неотносими към процесния период, касаещ 2015 година. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че със заповед № РД-09-434/20.06.2016 г. министърът на земеделието и храните, на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 10 е определил период на прием на заявления за подпомагане със срок 04.07 - 12.08.2016 година. Установил и че Т. Вълчев е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малките стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с ИД № 11/06/3/0.0.0014 от 5.07.2016 г. Съгласно заявлението на кандидата стандартният производствен обем (СПО) е формиран от отглеждане на 125 бр. пчелни семейства. За да откаже финансиране на заявлението административният орган приел, че проектът не отговаря на изискванията, заложени в чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/2016г, като е установил, че Вълчев е декларирал приходи от животновъдство за 2015 г. в размер на 150 лева, които са 100 % от доходите му за тази година и произходът на този доход е от реализирани продажби на пчелен мед, а видно от обясненията му той започнал дейност по отглеждане на пчелни семейства през юли 2015 г. и тогава е стартирал процеса по регистрацията на обекта, и позовавайки се на писмо изх. № 13-4947/5.10.2016 г. на дирекция "Животновъдство" в МЗХ и становище с вх. № 20-291 26. 2016 г. на проф. Желязкова от Аграрния факултет на Тракийския университет Стара Загора е заключил, че с оглед регистрацията на животновъдния обект на 16.11.2015 г. Вълчев не би могъл да произведе пчелен мед, следователно не е могъл да сформира изискуемите поне ЗЗ% от приходите му за предходната година да са от реализирана селскостопанска продукция. С приетата по делото съдебно - икономическа експертиза съдът установил, че с получените приходи от Договор протокол от 10.12.2015 г за продадени 30 кг. пчелен мед са декларирани от жалбоподателя в годишна данъчна декларация/ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. като доходи от селскостопанска продукция на регистриран земеделски производител, както и че констатациите в оспорения акт относно приходите, получени от пчелен мед след реализирането му са верни - отразен е доход на земеделския стопанин за 2015 г. - 150, 00 лв. от продажба на пчелен мед. Експертът по назначената съдебно - ветеринарна експертиза от друга страна установил, че в различните райони на страната условията за отглеждане на пчелни семейства са различни и затова не могат да бъдат посочени конкретни срокове за производство на стоков мед, за което е приложено становище по делото от проф. дн И. Желязкова - преподавател по "Пчеларство" в Аграрния факултет на Тракийски университет - Стара Загора. Съдът приел за установено- с оглед разпита на свидетеля по делото -Ч. А. М., и че Вълчев е гледал пчели, като в двора му се виждали над 100 бг. кошери, и не си спомня през 2015 година кошерите да са премествани от това дворно място. От изложеното е приел за установено, че по принцип е възможен добивът на стоков мед и през втората половина на месец октомври на съответната година и че в конкретния случай Вълчев е добил стоков мед след 10 септември 2015 г., след реализация на който получил доход в размер на 150 лева, които са повече от ЗЗ % от доходите му за 2015 г. Съдът приел, че добивът на мед в този период не е невъзможен, а само нежелателен, предвид подготовката на пчелите за зимуване. По тези съображения съдът фармирал извод, че финансиращият орган е допуснал нарушение на материалния закон. Обосновал и извод, че тъй като в самия административен акт няма отбелязана дата на издаване, то е допуснато нарушение на изискването за съдържание и форма, а и на производствените правила, регламентирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, което счел за друго основание за отмяна. По тези съображения преценил обжалвания акт за незаконосъобразен и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, а според чл. 59, ал. 2, т. 8, предложение първо от АПК, когото административният акт се издава в писмена форма, следва да съдържа дата на издаване. Датата на издаване на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК е съществен негов реквизит, доколкото тя има определящо значение за момента, от който волеизявлението на административния орган поражда целените последици и към който следва да се извърши преценката на релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването и приложимите правни норми. Видно от представеното с административната преписка заверено копие на оспорената заповед/л. 12/, тя не съдържа дата на издаване. Непосочването на датата на издаване на заповедта правилно е преценено за съществено нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК, респ. неспазване на установената форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, и че обуславя извод за нейната незаконосъобразност. Съобразно чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК изискването за посочване на дата на издаване на на административния акт е съществен елемент от съдържанието, асъгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Независимо от горния извод, съдът е извел законосъобразен извод и за това, че административният акт е незаконосъобразен и поради допуснато от административния орган при издаването му нарушение на материалния закон. При проведения контрол за законосъобразност на процесната заповед оспорващият Т. Вълчев е опровергал становището, че проектът му не отговарял на изискванията по чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. - "кандидатът да е получил от земеделска дейност най-малко ЗЗ % от приходите си за предходната календарна