Решение № 3466 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2020 г.

Решение № 3466 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11406/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. И., действаща лично и със съгласието на майка си М. И. чрез пълномощник - адв. Апостолова срещу решение № 4298/30.07.2020 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Г. И., действаща лично и със съгласието на майка си М. И. против заповед № РД-1353/16.03.2020 г. на директора на Софийската професионална гимназия по туризъм. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът неоснователно приема, че административният акт е издаден в съответствие с материалните и процесуалните норми. В заповедта не се съдържа фактическо описание на нарушението, както и не са посочени конкретни правни норми от цитираните в акта законови и подзаконови нормативни актове, което представлява нарушение на изискването за форма на акта. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директорът на Софийската професионална гимназия по туризъм, чрез адв. Стайков оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес от оспорването, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав мотивира валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Г. И., действаща лично и със съгласието на майка си М. И. чрез адв. Апостолова срещу заповед с рег. № РД-1353/16.03.2020 г. на директора на Софийската професионална гимназия по туризъм, с която на основание чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), чл. 31, ал. 1, т. 22 от Наредба № 15/22.07.2019 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, във връзка с чл. 203, ал. 1 от ЗПУО, чл. 66, чл. 67 и чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование от 27.10.2017 г. и чл. 57, ал. 1, т. 4 от Правилника за дейността на училището е наложена санкция "Преместване в друго училище". За да постанови обжалвания резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като в нея са посочени както правните, така и фактическите основания за издаването й. Установява релевантната за спора фактическа обстановка, като подробно излага фактите по делото и обсъжда доказателствата в тяхната съвкупност. По подробно изложени съображения отхвърля жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Възражението на касаторката за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения е неоснователно. Противно на твърдяното в жалбата, първоинстанционният съд допуска и обсъжда всички относими към съдебноадминистративния спор доказателства, като ги обсъжда поотделно и в тяхната съвкупност, на база на което изгражда правилни изводи. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят, а от представените по делото доказателства във връзка с приложимото право, се установява, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма. Необосновани са оплакванията изложени в касационната жалба, че страната не е изслушана преди налагане на наказанието от директора, в присъствието на психолог или педагогически съветник. В мотивите на оспореното решение изрично е посочено, че такава среща е проведена, като обясненията и мненията на присъстващите са обективирани в протокол № 67/18.02.2020 г. Неоснователно е и възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование, тъй като не са предприети дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение. В разглеждания казус не се твърди и не се доказва ученичката да има проблемно поведение, затруднения с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, което да налага превенция по реда и условията на Наредбата за приобщаващото образование. Ето защо и в съответствие с цитираната разпоредба от Наредбата за приобщаващото образование директорът на гимназията не е длъжен да излага мотиви в тази насока в оспорения акт. Неоснователен е касационният довод, поддържан и пред първоинстанционния съд, че заповедта не е мотивирана. Както правилно приема в изводите си първоинстанционният съд, заповедта съдържа фактически и правни основания, въз основа на които е наложена санкцията на Г. И.. В оспорения акт е посочено конкретното поведение на ученичката, посочени са приложимите материални правни норми. Както правилно посочва административният съд-мотивите на оспорения акт са допълнени и от тези, изложени в протокола за взетото решение от Педагогическия съвет, към които е налице препращане в заповедта на директора. След обстоен анализ на наличните по делото доказателства, съдът обосновано посочва, че поведението на ученичката-особено тежка проява на физическо посегателство правилно е възприето от органа като тежко нарушение на задълженията, произтичащи от Закона за предучилищното и училищното образование, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището. Обоснована и съответна на материалноправните норми е преценката на съда за осъществяване на предпоставките за налагане на наказание по чл. 199, ал. 1, т. 4 от ЗПУО. Наложената санкция е съобразена с тежестта на нарушението, личността и безкритичното поведение на ученичката. Административният съд София-град постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с настоящото решение. Предвид изхода на спора, на Софийска професионална гимназия по туризъм следва да се присъдят разноски по делото в размер на 500 лева възнаграждения за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на пето отделение на Върховния административен съд