Решение № 21 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6057/2014 г.

Решение № 21 от 1.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6057/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. В. В. С., чрез служебно назначения процесуален представител адв. А. С. САК обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 10.02.2014 г. по гр. възз. д. Nо 10224/2012 г. на Софийския градски съд. С касационната жалба се поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при допуснати нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, основание за отмяната му по чл. 281, т. 3 ГПК. Касационно обжалване е допуснато по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса допустимо ли е да не се разгледа довод на въззивника - ответник при разглеждане на делото пред втората инстанция за недействителност на договор по см. на чл. 26, ал. 1 ЗЗД при липса на самостоятелност на разпоредения "сутеренен етаж", от който договор ищецът - въззиваема страна черпи правото си на собственост, позовавайки се на неговото противоречиво разрешаване. По делото, в срока по чл. 278 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. П. З. - САК, с който отговор от името на ответниците И. Х. и А. Х. се оспорва релевираното основание за допускане на касационното обжалване, респ. основателността на въведените доводи за неправилност на обжалваното решение. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното решение, Софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция, с която е уважен иска на И. Х. и А. Х. срещу В. В. С. по чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението на следния недвижим имот: СУТЕРЕНЕН ЕТАЖ от едноетажна жилищна сграда в [населено място]- [населено място], състоящ се от ГАРАЖ построен в сутерена с ЗП от 31 кв. м., РАБОТИЛНИЦА, ТРИ МАЗЕТА, коридор и стълбище за горния етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж на УПИ IV-1024 в кв. 72 целия с площ от 754 кв. м., на основание Договор за покупко-продажба по НА No 125/2008 г. За да приеме, че искът за собственост е основателен и доказан, въззивният съд е приел, че договорът за покупко-продажба, като валиден и нестрадащ от пороци на волята, е проявил своя вещно правен ефект, установено е, че въпреки този договор, сключен от ответника В. С., последната без основание не допуска приобретателите-собственици до имота. По изведения правен въпрос В правомощията на чл. 291 ГПК настоящия състав на ВКС приема за правилна, при определени условия, практиката по Решение No 92/28.10.2010 г. по гр. д. No 172/2010 г. на АС- Бургас с което се приема, че по иск за собственост, когато по сделка е разпореден сутеренен етаж, без данни за обособеност на последния като самостоятелен обект на правото на собственост, разпоредителната сделка не е действителна. Съгласно чл. 26, ал. 2 предл. първо ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. В задължителна съдебна практика ВКС приема, че в посочената хипотеза на ЗЗД става въпрос за предмет на договора- движима вещ, чието предаване a priori не би могло да бъде извършено, доколкото вещта липсва като такава. Ако предметът на договор за покупко - продажба е за част от недвижим имот, то предметът на договора по принцип е възможен. При сделки с реална част от недвижим имот възможен предмет на договора са всички тези части от имота, които могат да бъдат обособени като самостоятелен обект на правото на собственост, като за валидността на сделката няма значение дали обособяването е одобрено от оторизираните техническите органи към датата на сключването или само обективно съществува възможността обособяването . В тези хипотези по принцип не може да се приеме, че има невъзможен предмет и сделката е нищожна . Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и е невъзможно да възникне. Доколкото е възможно да бъде одобрен инвестиционен проект за съответното преустройство, съобразно изискванията на чл. 202 ЗУТ, не може да се поддържа теза, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Ако в рамките на исковия процес не са релевирани доводи и събрани доказателства за възможността да бъде одобрен инвестиционен проект за преустройство на съществуваща сграда или терен, от страна на страната, която черпи права от този факт още пред първата инстанция, то възможността да се релевират доводи и ангажират доказателства едва пред втората инстанция, е недопустимо . Дадените разяснения с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за въззивното производство относно служебното задължение на втората инстанция да провери законосъобразността на обжалваното решение на първата инстанция и от гл. т. на точното приложение на императивни материално-правни норми са относими в хипотезите на чл. 26, ал. 1 ЗЗД когато сделката има възможен предмет, но законът изрично забранява разпореждането с този предмет по силата на договор, когато законодателят изрично е прогласил за нищожни определени сделки или когато предмета на договора не съществува и е невъзможно да възникне. По основателността на касационната жалба . Касационната жалба е неоснователна. Изложените по-горе съображения, доколкото е разпореден "сутеренен етаж", биха били от значение, ако фактите по делото не налагат други фактически и правен извод. С Договора за покупко-продажба по НА No 125/2008 г. В. В. С. се е разпоредила в полза на И. Х. и А. Х. със "сутеренен етаж" от едноетажна жилищна сграда в [населено място]- [населено място], при изричното описание на обектите в него- а именно ГАРАЖ построен в сутерена с ЗП от 31 кв. м., РАБОТИЛНИЦА, ТРИ МАЗЕТА, коридор и стълбище за горния етаж, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж на УПИ IV- 1024 в кв. 72 целия с площ от 754 кв. м. след като сутеренния етаж не е функционално свързан с жилищния етаж и не може да се счита като негова принадлежност, както и че в него са обособени и изградени различни самостоятелни обекти на правото на собственост със специфично предназначение, то както правилно е прието с постигане на съгласието между страните, вещно-правният ефект е настъпил и купувачите И. Х. и А. Х. са придобили надлежно, по силата на валиден договор правото на собственост на посочените обекти и припадащите се общи части от сградата. Правилно, както бе посочено по-горе за решаващия съд не е възникнало процесуалното задължение, в рамката на осъществения контрол за законосъобразност, да цени доводи в насока на недействителност на договора поради невъзможен предмет и събора доказателства в тази насока. С отговора на касационната жалба, защитата на ответника, осъществена от адв. П. З. - САК е направила искане за присъждане на разноски. Искането е основателно, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК. Искането следва да бъде уважено, като доказано в размер на сумата 600 лв., съгласно представения Договор за правна защита и съдействие А 408374/20.08.2014 г. /л. 24/. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия