Решение № 7483 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4907/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. Христова, срещу Решение № 9140/07.03.2026 г., постановено по адм. дело № 874/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която по жалба на „Билдис“ ЕООД е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002223001244-091-001/19.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 1719/06.12.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че от диспозитива на съдебния акт не може да се извърши преценка относно отменената част от РА. Счита се, че административният съд неправилно е формирал извод за реалност на спорните доставки въз основа заключението по ССчЕ, чиито задачи са неотносими спрямо предмета на спора. Намира, че съдът безкритично се е позовал на заключението по СТЕ, според което фактурираните СМР услуги са действително извършени, без обаче да е установено дали доставчици са посочените във фактурите дружества. Счита, че липсват относими доказателства по отношение на вложените в обекта материали. Изтъква се липса на кадрова и техническа обезпеченост, която не е ценена правилно от решаващата инстанция. Акцентира се, че между ревизираното дружество и сочените за доставчици дружества отсъства уговорка за застраховка трудова злополука на лицата, полагащи труд на обекта, каквато е имало между първоначалния възложител и „Билдис“ ЕООД. Според касатора съдът е игнорирал обстоятелството, че управителят на дружествата, сочени за доставчици – Г. Т., е домакин на „Национален студентски дом“, което е възложило СМР дейностите. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго, с което жалбата срещу процесния РА да бъде отхвърлена. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „Билдис“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Хорозов, в писмена защита и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – София-град е бил РА № Р-22002223001244-091-001/19.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 1719/06.12.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Билдис“ ЕООД са установени задължения за довнасяне по ЗДДС за данъчните периоди от м. 04.2017 г. до м. 08.2017 г., м. 11.2017 г., от м. 06.2018 г. до м. 09.2018 г., м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., от м. 05.2019 г. до м. 09.2019 г. и от м. 03.2020 г. до м. 10.2020 г., в общ размер на 32 383,42 лв., ведно с 15 782,99 лв. лихви. Ревизионното производство се явява повторно по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК, след като с Решение № 274/02.03.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП е отменен РА № Р-22221021006687-091-001/14.09.2022 г. и са дадени указания за предприемане на допълнителни процесуални действия. Установено е, че основната дейност на „Билдис“ ЕООД е свързана с отдаване под наем на собствено недвижимо имущество и извършване на СМР. При извършена служебна проверка в ИС на НАП, органите по приходите са установили, че в дневниците за продажби на „Билдис“ ЕООД и в представения хронологичен регистър за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г. липсва отразена фактура за продажба към клиент С. Д. К. за начислен приход в размер на 5 280,00 лв. Поради това и на основание чл. 86 от ЗДДС, във вр. с чл. 25 и чл. 12 ЗДДС и по реда на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, във връзка с извършена услуга по чл. 9 ЗДДС от „Билдис“ ЕООД е дължим данък в размер на 1500,00 лв. за данъчен период м. 03.2020 г. Жалбата на дружеството срещу така установеното задължение е отхвърлена от административния съд, като решението, в тази му част, не е оспорено, като е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. В хода на ревизията е констатирано също, че за данъчен период м. 04.2017 г. „Билдис” ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0002050339/25.04.2017 г., издадена от „Ай стайл” ЕООД с предмет мобилен телефон iPhone 7 P. 128GB Black. Според органите по приходите по отношение на тази фактура не са налице предпоставки за признаване на правото на приспадане на ДДС в размер на 354,90 лв., като са налице ограниченията на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Жалбата на дружеството срещу така установеното задължение е отхвърлена от административния съд, като решението, в тази му част, не е оспорено, като е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство. Приходните органи са установили също, че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 30 528,52 лв. по: 8 броя фактури, издадени от „ВНВ Трейд“ ЕООД; по 7 броя фактури, издадени от „Интерфоун“ ЕООД; по 8 броя фактури, издадени от „Стройкрафт“ ЕООД, и по 4 броя фактури, издадени от „Спортстрой 2000“ ЕООД, всички с предмет СМР. На основание чл. 45 ДОПК на доставчиците, в рамките на извършени насрещни проверки, са връчени ИПДПОЗЛ, в отговор на което са представени договори, оферти, предложения, спорните фактури, протоколи и фактури от предходни доставчици. От страна на „Билдис” ЕООД са ангажирани идентични доказателства, както и документи за последващи доставки и обяснителни записки. Извършени са проверки в информационните масиви на НАП по отношение на „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД, които са установили, че сочените за доставчици дружества не разполагат с кадрова, материална и техническа обезпеченост. Според анализ и съпоставка на представените документи за покупка на материали и вложените в обекта, по отношение на който са фактурирани СМР, е прието, че стоките и материалите не отговарят на необходимите за извършване на услугите. Отделно, за да откажат право на данъчен кредит по получените доставки, ревизиращите органи са се позовали на обстоятелството, че управител и едноличен собственик на капитала на „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД е лицето Г. Р. Т., който е и домакин на „Национален студентски дом“ – възложител на СМР дейностите, които „Билдис“ ЕООД е превъзложило на посочените дружества. Поради така установените факти и обстоятелства, приходните органи са формирали решаващ извод за липса на реалност на фактурираните от „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД услуги, поради което и на основание чл. 70, ал. 5 вр. чл. 9 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС на „Билдис” ЕООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 30 528,52 лв. В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-счетоводна (ССчЕ) и съдебно техническа експертизи (СТЕ), заключенията по които са кредитирани от съда и не са оспорени от страните. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на приложимия материален закон. Административният съд е приел, че ревизираното дружество е съумяло да докаже кумулативното наличие на материалноправните предпоставки, обуславящи възникването и надлежното упражняване правото на данъчен кредит. Решаващата инстанция е извършила дължимия анализ на представените доказателства във връзка с фактурираните от „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД СМР, като е установила, че ангажираните документи са съпоставими и взаимно обвързани помежду си. Мотивирано, при съобразяване практиката на СЕС, са отхвърлени мотивите на приходните органи, според които доставчиците не са разполагали с необходимия ресурс да извършат доставките, като не се установява участие на дружеството в данъчна измама. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите спрямо предмета на спора факти и обстоятелства, приложил е правилно материалния закон, и е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Неоснователно касаторът твърди, че диспозитивът на първоинстанционното съдебно решение не съдържа яснота относно определените в резултат на частичната отмяна на РА задължения. Видно от съдебния акт, административният съд ясно и недвусмислено е посочил, че отменя РА в частта относно „...отказано право на данъчен кредит в общ размер на 30 528,52 лв. по фактури, издадени от „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД за данъчни периоди от м. 04.2017 г. до м. 08.2017 г., м. 11.2017 г., от м. 06.2018 г. до м. 09.2018 г., м. 12.2018 г., м. 01.2019 г., от м. 05.2019 г. до м. 09.2019 г. и от м. 03.2020 г. до м. 10.2020 г., ведно със съответните лихви за забава, като отхвърля жалбата в останалата ѝ част.“. Формулиран по този начин диспозитивът на съдебния акт кореспондира с мотивната част на съдебното решение и позволява установяване волята на съда. По същество на спора: Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на правото на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, включва и установяването на реалното извършване на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 9, ал. 1 ЗДДС, съответно реалното предаване и приемане на стоките по доставката, съобразно изискването на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. В тежест на лицето, претендиращо право на данъчен кредит, е да докаже, че декларираните доставки на стоки и/или услуги са изпълнени и че същите са използвани за последващи облагаеми доставки или във връзка с икономическата му дейност. Въз основа на представените по делото доказателства, първоинстанционният съд е формирал правилен извод, че ревизираното дружество е доказало наличието на горепосочените предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по фактурите издадени от „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД. По делото е установено, че между „Билдис” ЕООД и „Национален студентски дом“ има сключени договори № Д-04-442Б/26.04.2017 г. и № Д-04-723/03.05.2019 г., по силата на които ревизираното дружество, в качеството му на изпълнител, се задължава да извърши СМР по отношение на обект – „Национален студентски дом“, с адрес гр. София, пл. „Народно събрание“ № 10. По-конкретно уговорените дейности се състоят в саниране на фасада; почистване и извозване на канцеларски отпадъци и стари мебели; доставка и монтаж на тапети и балатуми; полагане на хидроизолация; грундиране на стени и тавани; ремонт на гръмоотводна мрежа и др. Действителното извършване на доставките е безспорно установено посредством заключението по СТЕ, което е изготвено след посещение на вещото лице на място. Според експертизата, ценена от съда при съобразяване разпоредбата на чл. 202 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, видовете СМР, уговорени между „Билдис” ЕООД и „Национален студентски дом“, са изпълнени. По отношение на скритите дейности като напр. полагане на хидроизолация и сваляне на стара мазилка, експертът е дал становище, че също следва да се приеме, че са действително сторени, тъй като в противен случай не би било възможно последващите ремонтни дейности да бъдат направени. Посочените констатации се отнасят и до СМР доставките, получени от „Билдис” ЕООД по отношение на собствена административна сграда на дружеството, находяща се на адрес гр. София, [адрес]. Противно на твърденията, поддържани в касационната жалба, фактурираните от „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД материали съответстват на вида и количеството на фактурираните СМР. Следва да се посочи, че освен действителното извършване на СМР дейностите, установено от СТЕ, по делото се съдържат и протоколи обр. 19 за приемане на дейностите по вид и количество от страна на първоначалния възложител – „Национален студентски дом“. Във връзка с извършване на спорните доставки, още в хода на ревизията, както от „Билдис” ЕООД, така и от доставчиците в рамките на извършените им насрещни проверки, са представени договори за изпълнение на СМР, протоколи за приемане на извършените дейности, оферти доказателства за разплащане. Правилно и обосновано, при съобразяване заключението по ССчЕ, административният съд е приел, че е налице идентичност между фактурираните и доставени услуги и материали, както от страна на дружествата подизпълнители към „Билдис” ЕООД, така и от ревизираното дружество към първоначалния възложител – „Национален студентски дом“. Основният мотив на приходните органи, за да обосноват отказа правото на данъчен кредит, са липсата на кадрова, материална и техническа обезпеченост на „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД, както и обстоятелството, че едноличен собственик на капитала и управител на дружествата е Г. Р. Т., който е и домакин на първоначалния възложител „Национален студентски дом“. Отбелязани са и допуснати нарушения на ЗОП във връзка с възлагането на СМР. Правилно административният съд е приел, че твърдяната от приходните органи липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчика, не би могла, на самостоятелно основание, да обуслови законосъобразността на отказа правото на данъчен кредит. Съобразено е решение на СЕС по дело С-18/13, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия – тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело за нея. В случая приходните органи твърдят наличие на знание у ревизираното дружество, доколкото се аргументира относителна субективна симулация, без обаче да се сочи кой е действителният извършител на доставките и без да са изложени съображения дали „Билдис” ЕООД само е извършило услугите. Не може да послужи като доказателство за наличие на знание липсата на уговорка в сключените между „ВНВ Трейд“ ЕООД, „Интерфоун“ ЕООД, „Стройкрафт“ ЕООД и „Спортстрой 2000“ ЕООД и „Билдис” ЕООД договори по отношение застраховка трудова злополука, каквато уговорка се съдържа в договорите между ревизираното дружество и възложителя „Национален студентски дом“, тъй като се касае за облигационни отношения. Както е приел и административният съд, изложените твърдения за наличие на знание за участие на ревизираното дружество в данъчна измама са бланкетни и не намират опора в доказателствата по делото. Този извод не се променя и от факта, че доставчиците се представляват от лицето Г. Р. Т., който е и домакин на „Национален студентски дом“, при наличие на реално извършени доставки и липса на доказателства за участие на дружеството в данъчна измама. Отделно, нарушенията на ЗОП, отразени в Одитен доклад № 8007-30/19.04.2019 г. и Одитен доклад № 8007-30/06.06.2023 г., се свеждат до неспазване на законовата процедура и документални и счетоводни пропуски, но не касаят извършените СМР. Така установените нарушения обаче не оказват влияние върху правото на данъчен кредит, още повече че в конкретния случай реалността на услугите е доказана от данъчно задълженото лице. С оглед изложеното, решението на административния съд, в оспорената част, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски в претендирания размер от 1 000,00 евро съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 22). Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,