Решение № 757 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2008 г.

Решение № 757 от 21.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2396/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по касационна жалба на С. о. с. решение от 18.05.2007 г., постановено по гр. д. № 2501/2006 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решението на Софийски районен съд и производството по делото е прекратено. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че съдът неправилно е приел, че С. о. н. правен интерес от установяване на нищожността на договора за продажба, сключен между ответниците по иска. Излага, че общината има правен интерес от установяване на нищожността, с оглед правата, които произтичат за нея като страна по договора за приватизация и предоставените и от закона правомощия да осъществява контрол по изпълнението на приватизационните договори. Моли решението да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество на предявения иск като прогласи, нищожността на договор за покупко- продажба, материализиран в нот. акт № 154, т. I, рег. № 3* нот. д. № 130/2003 г., с който В. П. И. продава на Н. Т. К. и Д. Л. О. процесния имот. Ответникът по касационната жалба Н. Т. К. от гр. С., оспорва касационната жалба, ч. процесуалния си представител - адв. Б. Д. Последният изразява становище, че на посочените в касационната жалба основания за отмяна, същата е неоснователна. Моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Останалите ответници по касационната жалба - В. П. И., Д. Л. О. и Д. Д. като трето лице помагач, не вземат становище жалбата. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.), от страна, която има правен интерес от обжалване на решението, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството по делото е било образувано по иск с пр. осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предявен от С. о. п., Н. Т. К. и Д. Л. О. и тримата от гр. С. за прогласяване нищожност на договор от 3.10.2003 г. за покупко - продажба на обект - магазин, находящ се в гр. С., ж. к. "Х", бл. 69-69 А, вх. "Д", със застроена площ от 61,92 кв. м., състоящ се от търговска зала, офис и санитарен възел, ведно с 3,498% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, сключен в нотариална форма с нотариален акт № 154 от 03.10.2003 г., т. I, рег. № 3243, нот. дело № 130/2003 г. Предявен е и иск за договорна неустойка в размер на 52,08 лв. срещу В. И. С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил решението в частта, в която районният съд е отхвърлил установителния иск за нищожност на сключения между ответниците договор и е прекратил производството по делото. По делото е безспорно установено, че по силата на приватизационна сделка сключена на 02.05.1996 г. С. о. е продала на първата ответница при условията на разсрочено плащане процесния магазин, находящ се в гр. С., ж. к. "Х", както и че купувачът в чл. 8- ми от договора е поел задължение да не отчуждава магазина в продължение на пет години от окончателното му изплащане. Не се спори, че към 17.07.2003 г. обекта е бил окончателно изплатен, а с договор за покупко-продажба от 3.10.2003 г., сключен в нотариална форма с нотариален акт № 154 от 3.10.2003 г., т. I, рег. № 3243, нот. дело № 130/2003 г., ответницата В е прехвърлила собствеността върху същия на останалите ответници по иска. С това същата е нарушила както поетото от нея задължение по чл. 8 от договора, така и забраната по чл. 41, ал. 2 от ЗППДОбП (отм.) за отчуждаване на приватизирания обект в пет годишен срок от изплащането на неговата цена. С оглед на това е предявен и иска за прогласяване на нищожност на последната сделка като сключена в противоречие със закона. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният от С. о. иск е недопустим поради липса на правен интерес. Липсата на правен интерес е обоснована с това, че С. о. се явява трето лице по отношение на атакувания от нея договор и прогласяването на неговата нищожност не би въздействало по никакъв начин върху правната сфера на общината. Изводът на въззивният съд относно недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес не може да бъде споделен: Вярно е, че С. о. се явява трето лице по отношение на сключения между В от една страна и Н. Т. К. и Д. Л. О. от друга, договор за прокупко - продажба на процесния магазин, преди това - предмет на приватизационния договор. Вярно е също така, че признаването на нищожността на този договор като сключен в нарушение на чл. 41, ал. 2 ЗППДОбП (отм.) не би имало за последица връщане на собствеността върху приватизирания обект в патримониума на Общината. Последното не означава обаче, че С. о. н. правен интерес от воденето на иска. Нейният правен интерес не произтича от обичайните за участващия в гражданския оборот правен субект, последици от установяване нищожността на определена сделка, на каквато плоскост са разсъжденията на въззивния съд. Правният интерес на общината от воденето на иска в случая произтича от законовото й право и задължение да упражнява контрол относно изпълнението на сключените приватизационни договори. Това право - задължение, е регламентирано в чл. 5 от ЗПСПК / обн. Д. в. бр. 28/19.03.2002 г./, действащ към датата на завеждане на иска, съгласно който, общинските съвети могат да възлагат на трети лица извършването на експертни дейности, свързани с подготовката за приватизация или със следприватизационния контрол. В случая с решение на Столичния общински съвет е създадена С. агенция за приватизация, на която са възложени дейностите във връзка с подготовката на приватизацията и следприватизационния контрол / чл. 5, ал. 1 и чл. 8 от Правилника за дейността на С. общинска агенция за приватизация/ Доколкото последната не е правосубектна, искът следва да се предяви от С. о., която е юридическо лице съгл. чл. 14 ЗМСМА/. В случая правният интерес от предявяването на иска е проекция на обществения интерес свързан със законосъобразното протичане на приватизационния процес и именно за това произтича директно от закона, а не следва да се извлича от това какви биха били последиците за имуществото на общината след успешното провеждане на предявения иск. Като е приел обратното и е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска обусловена от липса на правен интерес, въззивният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на този съд за произнасяне по съществото на спора. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.