Решение № 3263 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2019 г.

Решение № 3263 от 2.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8682/2019 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", подадена чрез процесуален представител, против решение № 3511 от 27.05.2019 г. на Административен съд С.-град, постановено по адм. дело № 5987 по описа за 2018 г. на Административен съд С.-град, с което е отменено решение № 300/27.02.2018 г. на началника на митница П., потвърдено с решение № Р-266/30.05.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което е отказано на "И. М. Б." АД възстановяване на акциз и административната преписка е изпратена на началника митница П. за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касацонната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че осъществяваната от дружеството дейност по добив на бентонитови глини се включва в легалното определение на чл. 4, т. З3 ЗАДС за "минералогични процеси", както и наличието на безспорна доказаност, че дизеловото гориво е доставено в обекта, в който се осъществява добива им. Счита, че законосъобразно началникът на митница П. е приел, че акцизът не е недължимо платен, тъй като към момента на внасянето му не е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Позовава се и на настъпило в хода на административното производство изменение на чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС, в сила от 1.01.2018 г., и счита, че като процесуалноправна норма намира приложение и по отношение на случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, поради което правото на прилагане на чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС възниква от датата на връчване на издаденото удостоверение. Искането от съда е да отмени оспореното решение на Административен съд С.-град като неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "И. М. Б." АД, чрез процесуалния си представител адв. Христова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като законосъобразно и обосновано, по съображения изложени в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на първоинстанционният съд да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение Административен съд С.-град е отменил решение № 300/27.02.2018 г. на началника на митница П., потвърдено с решение № Р-266/30.05.2018 г. на директора на Агенция "Митници", с което, в производство по реда на чл. 27 от ЗАДС е отказано на "И. М. Б." АД възстановяване на акциз в размер на 54 800, 67 лв. за използван енергиен продукт "дизелово гориво" с код по КН 27102011 за периода от 12.03.2012 г. до 30.08.2013 г. и е върнал делото като административна преписка на началника митница П. за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Административният съд е описал установената фактическа обстановка и основанията на митническия орган да постанови отказ по искането. Изложил е мотиви, че обжалваното решение е издадено от компетентен митнически орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви, но при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалноправните разпоредби, което е довело до нарушаване и на материалноправните разпоредби. По същество е достигнал до извод за незаконосъобразност на отказа за възстановяване на акциз, тъй като осъществяваната от дружеството дейност - добив на бентонитови глини, попада в легалното определение на чл. 4, т. ЗЗ от ЗАДС за "минералогични процеси", енергийните продукти са доставени и разходвани в обекта, в който се осъществява добивът и количеството дизелово гориво от 86 779, 79 л. е част от общото количество закупено в размер на 95 494 л. и използвано за целия добив през периода 12.03.2012 г. - 30.08.2013 г., което според съда води до възникване право на възстановяване на платения акциз. Оспореното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Редът за възстановяване или прихващане на акциза е уреден в чл. 27 от ЗАДС. Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, недължимо платен или подлежащ на възстановяване акциз се възстановява или прихваща за погасяване на изискуеми публични задължения на лицето, събирани от Агенция "Митници", въз основа на писмено искане или по инициатива на митническите органи. Искането по ал. 1 се подава до началника на митницата по седалището на лицето или по местонахождението на данъчния склад в случаите, когато лицето е лицензиран складодържател, или до компетентното митническо учреждение, издало удостоверението за регистрация. Към искането се прилагат и документите, определени с правилника за прилагане на закона, като органът по ал. 2 в 30 - дневен срок от постъпване на искането, съответно от отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично, като възстановява или прихваща подлежащата на възстановяване сума. От доказателствата по делото се установява, че на "И. М. Б." АД е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) № BG003100 Е0022 от 10.01.2011 г. с обект на получаване и използване на енергийните ресурси: фабрика за добив и преработка на бентонитови глини. С решение № 8000-0143 от 12.03.2012 г. на началника на митница С. е прекратено УОАКП № BG003100 Е0022 от 10.01.2011 г. На основание чл. 15, ал. 4 от ППЗАДС е издадено ново УОАКП за обект: фабрика за преработка на бентонитови глини, и е отказано издаването на УОАКП за обект: находище П. - Доброволец, за енергийни продукти с кодове по КН 27101943, 27102011, 27101946 и 27102015, използвани в дейностите по добива на бентонитови глини. Решението на началника на митница С. в частта му, в която е отказано издаване на УОАКП е отменено с решение № 142/23.07.2012 г. на Административен съд - Х., постановено по адм. дело № 92/2012 г., и административната преписка е изпратена на митническия орган за ново произнасяне по искането съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на Административен съд - Х. е оставено в сила с решение № 7108/23.05.2013 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 11022/2012 г. В изпълнение на съдебното решение на дружеството е издадено УОАКП № BG003100 Е0035/30.08.2013 г., връчено на 4.09.2013 г., за използвани енергийни продукти - газьол маркиран с кодове по КН 27101943, 27102011, 27101946 и 27102015, в дейностите по добива на бентонитови глини. В случая административното производство е образувано по искане на "И. М. Б." АД с вх. № Е47-0012/30.04.2015 г., допълнено на 15.05.2015 г., за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 54 800, 67 лв. за 86 779, 79 л. дизелово гориво с код по КН 27102011, използвани при добива на бентонитови глини през периода от 12.03.2012 г. до 30.08.2013 г., на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС. Дружеството посочва, че правото му на възстановяване произтича от обстоятелството, че има статут на освободен от акциз краен потребител съгласно УОАКП № BG003100 Е0035 от 30.08.2013 г., издадено от ТМУ С. след влизане в сила на решение № 142/12.07.2012 г., постановено по адм. дело № 92/2012 г. на Административен съд - Х., с което е отменен отказът на митническите органи да издадат УОАКП. По искането му е постановен отказ от началника на митница П., потвърден от горестоящия орган, който е отменен с влязло в сила съдебно решение и административната преписка е изпратена на митническия орган за ново произнасяне съобразно дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Образувано е производство по реда на чл. 27 от ЗАДС и чл. 129 от ДОПК, приключило с издаване на нов отказ за възстановяване на недължимо платения акциз в размер на 54 800, 67 лв., който е отменен от първоинстанционния съд с оспореното в настоящото съдебно производство решение и административната преписка е върната на началника митница П. за произнасяне по искането при спазване за задължителните указания по прилагане на закона. При тази фактическа установеност настоящият касационен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за възстановяване на акциз, недължимо платен на основание незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на УОАКП, отменен по съдебен ред. Релевантна за спора е отмяната на отказа за издаване на УОАКП, постановена с решение № 142/23.07.2012 г. на Административен съд - Х. по адм. дело № 92/2012 г., оставено в сила с решение № 7108/23.05.2013 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11022/2012 г. В случая неправилно е преценено от административния орган, че въпреки действието на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на незаконосъобразния отказ за издаване на УОАКП, то предпоставките за издаване на удостоверението не са били изпълнени. Отмяната на отказа заличава с обратна сила липсата на изискването по чл. 24а, ал. 1 от ЗАДС за наличие на издадено УОАКП, след като с влязло в сила съдебно решение е прието, че са налице предпоставките за издаване на такова удостоверение към датата на подаване на искането. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Касае се за обратно действие на отмяната като с обратна сила отпадат разпоредените с акта права и задължения, поради което тази материалноправна промяна трябва да бъде зачетена от всички. С отмяната на отказа за издаване на удостоверение е заличено правното основание за събиране на акциза, заплатен от дружеството за дизелово гориво, вложено в дейността му за минералогични процеси и той е станал недължимо платен. Неоснователен е доводът на касатора, че не е налице недължимо платен акциз, тъй като УОАКП има действие занапред, от момента на връчването му, съгласно чл. 24б, ал. 8 от ЗАДС (в сила от 1.01.2018 г.). Следва да се разграничат хипотезите на освобождаване от акциз на краен потребител, което действа от момента на връчване на удостоверението съгласно чл. 24б, ал. 8 и възстановяване на акциз, недължимо платен въз основа на незаконосъобразен отказ на митническия орган за издаване на удостоверение по чл. 24а, ла. 1. В последния случай възстановяването на акциза е на основание чл. 27, ал. 1 от ЗАДС, която норма е приложима във всички хипотези на недължимо платен акциз, включително и на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. В административното производство е установено, че доставчикът на дизеловото гориво е внесъл акциза по сметка на митническото учреждение, а "И. М. Б." АД е платило този акциз в резултат на отказа по чл. 24 а, ал. 1 от ЗАДС. Съответни на събраните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби са изводите на съда, че дейността на дружеството - добив на бентонитови глини, представлява минералогичен процес по смисъла на чл. 4, т. ЗЗ от ЗАДС, класифициран според приложение NACE Rev. 1. 1., подраздел ГИ 26 "Производство на продукти от други нерудни минерали" от Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9.10.1990 г. относно статистическата класификация на икономическите дейности в Европейската общност, към която препраща чл. 2, § 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. В тази връзка правилно съдът е приел, че националните статистически данни относно икономическите дейности на НСИ - версия 2003, на която митническите органи се позовават, не намира приложение при изясняване на съдържанието на понятието "минералогични процеси", предвид действащите правни разпоредби на ЗАДС и Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета от 9.10.1990 г., които определят съдържанието на това понятие. Въз основа на приетите по делото и неоспорени от страните основно и допълнително заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза съдът обосновано е заключил, че за посочения от дружеството период 12.03.2012 г. - 30.08.2013 г. енергийните продукти са доставени и разходвани в обекта, в който се осъществява добивът на бентонитови глини, т. е. в дейността му, и начисленият за периода акциз съответства на потребеното за съответния период дизелово гориво. С оглед на това, правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 от ЗАДС за подаденото от "И. М. Б." АД искане за възстановяване на недължимо платен акциз в размер на 54 800, 67 лв. за 86 779, 79 л. дизелово гориво с код по КН 27102011, използвани при добива на бентонитни глини през периода от 12.03.2012 г. до 30.08.2013 г. По изложените съображения настоящият състав намира, че оспореното решение не страда от пороците посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,