Решение № 7955 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2012 г.

Решение № 7955 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11837/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение от 17.04.2012 г., постановено от Софийски градски съд по адм. д. № 4007 по описа на същия съд за 2006 г., с което е отменен Данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 656/22.12.2005 г. на ДП - Възраждане при ТДД - гр. София срещу ЕТ "Сироко - Васил Лазаров" със седалище в гр. София и адрес на управление ул. "Позитано" № 14, ет. 2, ЕИК по Булстат: 831546628, потвърден с Решение № 1621/25.07.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в размер на 43332,60 лв. по фактури, издадени от "Глобал интернешънъл" ЕООД за данъчни периоди м. ноември и м. декември 2003 г. и от м. януари до м. март 2004 г., ведно със съответните лихви. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно градският съд е кредитирал заключението на ССЕ, вещото лице по която не е посетило доставчика на място. В тази връзка касаторът намира за недоказана редовността на воденото от него счетоводство. В касационната жалба се навежда и оплакване за неяснота относно обстоятелството дали ДРА на доставчика, на който Съдът се позовал, е влязъл в сила. Касационният жалбоподател претендира отмяна на решението и решаване на спора по същество с потвърждаване на административния акт, както и присъждане на сторените по делото разноски. В с. з. касационният жалбоподател чрез юк. Атанасова поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Сироко - Васил Лазаров" - в с. з. чрез собственика Васил Лазаров изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред СГС е образувано след отменително решение № 1239 от 26.01.2011 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 7288/2010 г., с което е отменено Решение от 22.02.2010 г., постановено по адм. д. № 4007/2006 г. по описа на СГС и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ВАС е дал указания спорът да се реши по същество. С оспорения ДРА на ответника по касация е отказано правото на данъчен кредит в размер на 43332,60 лв. по фактури с предмет горива, издадени от "Глобал интернешънъл" ЕООД. За да отрече спорното право, ревизиращият орган е приел, че спорните фактури не отразяват действително извършени доставки на стоки. Съдът не е споделил така формулираната теза. В касирания съдебен акт са описани извършените насрещни проверки на прекия доставчик, коментирана е ССЕ, според която предпоставките за признаване на спорното право са изпълнени, както и приетият ДРА на прекия доставчик. Съдът е посочил, че доставките по процесните фактури са реални, доказани и осчетоводени. Касационната жалба е неоснователна. В конкретния случай е безспорно установено, че е налице прехвърляне на собственост върху стоки, за което е платена парична престация от получателя им. По делото не се твърди, че размяната на насрещните престации е без основание. Затова с издаването на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, т. е. постигнато съгласие между продавача и купувача за продажба на стоката срещу определена цена. За продажбата на родово определени вещи по правило не е необходима писмена форма както за действителност, така и за доказване, но по делото е представен договор с конкретен предмет. Оттук следва да се приеме, че между страните по доставките са били сключени сделки с конкретен предмет. Тези сделки не са обявени за нищожни по съответния ред, следователно и за целите на данъчното облагане същите не могат изначално да се приемат за нищожни. Оттук не може да се прави извод, че не са настъпили целените със сделките вещноправни последици, релевантни за облагането с косвен данък. По делото са доказани предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по разглежданите фактури. Представеният в хода на съдебното производство договор за продажба на петролни продукти, товарителници и декларации за съответствие качеството на горива не са оспорени от ответника в първото по делото съдебно заседание, когато са приети. Следва да се отчита обстоятелството, че в случая се касае за родово определени вещи и съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите собствеността върху същите се прехвърля с определянето им по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая следва да се приеме, че със съставянето на фактурите и предаването на стоките за превоз е постигнато именно такова съгласие, поради което и именно на тази дата е прехвърлена и собствеността върху същите. От наличните по делото товарителници става ясно, че с предаване на стоките за превоз те са индивидуализирани, което позволява да се приеме, че собствеността върху тях е прехвърлена съобразно посоченото по-горе правило на ЗЗД. С посочените действия на практика се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, тяхното отделяне, с постигане на съгласие, за което съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД е прехвърлена собствеността. Сред доказателствата за реалното извършване на доставките от съществено значение е разплащането по издадените фактури. Това разбиране произтича от икономическата логика на взаимоотношенията между доставчика и жалбоподателя като получател. Няма съмнение, че движението на парични ценности следва да е предприето на правно основание, в разглеждания случай - като заплащане договорената цена на стоките. Безспорно е установено плащане по спорните фактури. Ето защо не може нереалността на разглежданите доставки да се обосновава с косвени доказателства при наличието на преки, които категорично ги оборват. Не е оспорено и заключението на ССЕ. Правилно Съдът е кредитирал заключението на експертизата, като даващо отговор на поставените въпроси, обективно и точно, като извършените проверки дават непротиворечив извод за наличие на материална и техническа обезпеченост за извършване на доставките. Заключението на вещото лице кореспондира с представените по делото от жалбоподателя документи в надлежно заверен вид. Не следва да се споделя оплакването за неизвършено от в. л. посещение на място при доставчика, тъй като при разпита си в с. з. на 3.02.2009 г. експертът е заявил, че е направил справка в счетоводството на "Глобал интернешънъл" ЕООД. Дори и да не беше извършена проверка на място, тя би била от значение за установяване начисляването на данъка, което въобще не е било спорно по делото. В тази връзка основателно Съдът се е позовал на резултатите от насрещната проверка, извършена при доставчика от самите данъчни органи, чиито констатации не се различават от тези на експертизата. Нещо повече: данъкът е платен по ДДС-сметката на доставчика, с което по силата на закона се преодоляват нередовностите във връзка с начисляването като предпоставка за възникване на спорното право. В същия ред на мисли правилно е съобразен и представеният ДРА на доставчика, посредством който може да се установи предходен доставчик и стоков поток. Липсват корекции на декларираните от доставчика данни в качеството му на изпълнител, тоест доставките не са приети за нереални. За ДРА няма данни да е обжалван, а оплакването в жалбата за неустановено влизане на същия в сила е неоснователно. Касаторът не сочи като съществено обстоятелство обжалване на акта, поради което същият може да се кредитира като доказателство. Съвкупната преценка на ДРА заедно с останалите събрани по делото доказателства и в светлината на експертното заключение обосновава еднопосочен извод за действителност на фактурираните доставки. Ето защо се налага изводът, че констатацията е незаконосъобразна и правилно е била отменена от градския съд. Решението му като законосъобразно следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание 221, ал. 2 и чл. 224 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение,