Решение № 6389 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2011 г.

Решение № 6389 от 8.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14818/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Вера Георгиева Гълъбова, действаща като едноличен търговец "Вероника - Вера Гълъбова", седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. "Хаджи Димитър", ул. "Никола Войновски", бл. 87, вх. "Б", ет. 2, ап. 77 срещу решение № 12697 от 7.10.2011 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14080/2010 г. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Гълъбова срещу заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма в частта, с която е заличена от регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не обсъдил всички доводи на касатора свързани с твърдението за нарушение на административнопроизводствените правила. Не обсъдил довода за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. Не отчел, че по делото липсват каквито и да било доказателства за уведомяване на касатора за започналото административно производство, което е нарушение на императивна разпоредба и води до опорочаване на производството, както и до нарушение на чл. 34 и 35 АПК. Неизпълнението на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК лишило касатора от възможността да се запознае с доказателствата по административната преписка и да вземе становище. Счита за неправилен извода на съда, че неизлагането на мотиви в самата заповед, а извеждането им от асоциираните по преписката документи, не е съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че това е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което съдът не отчел. Твърди, че съдът не обсъдил и твърденията за нарушение на основни принципи на административното производство - чл. 8 и 12 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Мариета Пешева, Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба - министърът на икономиката, енергетиката и туризма, счита същата за неоснователна. Твърдението на касатора за необсъждане от съда на доводите за нарушение на административнопроизводствените правила се оборва от мотивите на съдебното решение, от които е видно, че съдът изрично обсъдил твърдението за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. Счита за неоснователно и твърдението за липса на фактически основания за издаване на оспорената заповед. В тази насока приложен по делото е протокола от заседанието на експертната комисия, която констатирала нарушението и изготвила предложението до министъра. Мотивите на експертната комисия надлежно са приобщени към мотивите на административния акт. Моли съда да остави без уважение касационната жалба. Ответникът се представлява от юрисконсулт Евгения Колева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът подробно обсъдил доводите на касатора както за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, така и за липсата на фактически основания за издаване на заповедта и изложил правилни и обосновани мотиви защо приема твърденията на касатора за неоснователни. Решението е правилно и касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че касаторът бил регистриран по реда на чл. 17, ал. 2 от Закона за туризма (ЗТ) за извършване на туристическа дейност като туроператор и туристически агент. По реда на чл. 18, ал. 9 ЗТ му било издадено удостоверение за регистрация № РК-01-6371 от 2.04.2009 г. В определения от закона срок търговецът не депозирал изискуемия застрахователен договор. С протокол № РК-07-08 от 30.09.2010 г. Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенции предложила на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да издаде заповед за заличаване от регистъра на туроператори и туристически агенти на изрично посочени в приложен списък туроператори, в т. ч. и касатора. Мотивът на комисията бил нарушение на нормативните изисквания за представяне към 31.05.2010 г. на застрахователен договор. В същия аспект била и докладна записка, рег. № Т-93-00-1364 от 11.10.2010 г. на заместник-министъра. Министърът, възприемайки мотивите на комисията, издал оспорената заповед № Т-РД-14-79 от 13.10.2010 г., с която прекратил произтичащите от регистрацията права на касатора. С жалбата до съда срещу заповедта Гълъбова представила застрахователна полица № 3700001246 от 17.03.2010 г. със срок на действие 31.03.2011 г. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е субективно съединени волеизявления на административния орган, които за улеснение са обективирани в една заповед. Приел, че неизлагането на мотиви в оспорената заповед не е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като фактическите основания за издаването й могат да бъдат изведени от асоциираните към преписката документи, което позволява да се идентифицира волята на административния орган и да бъде извършена последваща проверка за материалната му законосъобразност. Приел, че административният орган не е длъжен да уведомява страната за задължението му по закон, но дори и да се допусне нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК то не е съществено. Приел, че причините за непредставяне на договора са ирелевантни за законосъобразността на акта. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Този извод на съда е правилен. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът е регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 1 ЗТ лице. Безспорно е също, че последният договор за застраховка, който представил на регистриращия орган бил с дата на валидност на застраховката 22.03.2010 г. Не се спори, че считано от 17.03.2010 г. търговецът имал сключен договор за застраховка, който не представил на органа до датата на издаване на заповедта. При така установените факти спорът по делото е досежно приложението от съда на материалния закон. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, обективирано в неотчитане на нарушението на чл. 26, ал. 1 АПК, неотчитане на липсата на фактически основания за издаване на акта и нарушение на чл. 8 и 12 АПК. Безспорно е, че административнопроизводствените правила са гаранция от една страна за постановяването на законосъобразен и целесъобразен административен акт, а от друга - за защита правата и интересите на участниците в административното производство. Безспорно е също, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, а само това, което е съществено. Теорията и съдебната практика трайно са установили кога едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и следователно е основание за отмяна на административния акт. Необходимо е то да е повлияло или да е могло да повлияе на съдържанието на акта или да е довело до нарушаване правото на защита на неговия адресат. Видно от мотивите на обжалваното решение съдът обстойно обсъдил твърдението на касатора за нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК. Настоящата инстанция не намира основание да приеме друга фактическа обстановка и въз основа на това да направи извод, различен от този, който направил съдът, досежно визираното в общия процесуален закон задължение на административния орган да информира страната в административното производство за започването му. Както правилно сочи съдът тогава, когато задължението произтича пряко от закона, органът няма задължение да уведомява лицето за започване на административното производство. Дори и да се приеме, че е налице такова задължение и ответникът действително не уведомил изрично касатора за започване на административното производство, т. е. дори и да се приеме, че формално е налице нарушение на административнопроизводствените правила, релевантният въпрос е могло ли е в конкретния случай това нарушение да повлияе на съдържанието на акта или довело ли е до нарушаване на правото на защита на касатора. Необорима презумпция е, че незнанието на закона неизвинява. Всяко регистрирано по смисъла на чл. 17, ал. 2 ЗТ лице знае закона и след като на законово ниво е определен релевантният юридически факт - задължението за предоставяне на копие от сключения застрахователен договор, срока за изпълнение на това задължение и правните последици, които законодателят обвързва с неизпълнението, неуведомяването на касатора за започналото производство не би могло да повлияе на съдържанието на акта. Непредставяйки застрахователен договор в определения от закона срок - 5.04.2010 г. (предишният договор изтекъл на 22.03.2010 г.), касаторът сам се съгласил да настъпят предвидените в закона последици. В случая собственото му поведение е единствената причина за образуваното производство и именно то породило единствения релевантен юридически факт - непредставянето на копие от договора в срок. С оглед на това твърдението на търговеца в конкретния случай, че неуведомяването му за започналото производство, т. е. за неизпълнението на собственото му задължение, довело до нарушаване на правото му на защита не съответства на задължението на страните да упражняват правата си добросъвестно и в съответствие с добрите нрави, поради което не може да се приеме, че допуснатото от органа нарушение е съществено. Неоснователно е и твърдението за неправилност на съдебното решение, тъй като съдът не отчел липсата на фактически основания за издаване на оспорената заповед. В мотивите на обжалвания съдебен акт съдът не само подробно изследвал наличието на релевантните факти в актовете, предхождащи издаването на акта и инкорпорирани в него, но и изложил мотиви защо счита, че в конкретния случай не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Касационната инстанция не намира основание да тълкува установените и неоспорени по делото факти по различен начин. Вярно е, че излагането на фактически и правни основания за издаването на всеки един административен акт е законово изискване - гаранция за защита правата на гражданите, юридическите лица и държавата - чл. 117, ал. 1 от Конституцията, и за осъществяване на контрол за законност на актовете на администрацията - чл. 120, ал. 1 от Конституцията. Изключително сериозните последици, до които води липсата на фактически и правни основания за издаване на един административен акт, са наложили законовото изискване и трайната и безпротиворечива съдебна практика, според която този порок на акта е самостоятелно основание за неговата отмяна. Въпросът в случая е дали действително е налице липса на фактически основания за издаване на акта. Видно от установеното по делото първо, релевантният юридически факт е само един и той е пряк резултат от поведението на касатора. И второ, този факт е надлежно установен в актовете, които подготвят оспорената заповед и които органът надлежно инкорпорирал в акта си. Следователно за никаква липса на фактически основания в случая не може да става въпрос. Излагането на фактически основания в административния акт не е самоцел, а средство и когато целта е постигната не може да се приеме наличие на нарушение. Що се отнася до твърдението на касатора за нарушение на чл. 8 и 12 АПК следва да се посочи, че именно в изпълнение на принципа на равенство органът приложил еднакво спрямо всички, непредставили в срок исканите от закона документи, санкцията на правната норма. Решил всички сходни случаи еднакво. Осигурил и достъпност, публичност и прозрачност на действията си, тъй като, без да има законово задължение информирал всички туроператори, и то след изтичане на законовия срок, чрез съобщение на електронната си страница, да изпълнят законовото си задължение, дори и след срока. Едва след това пристъпил към налагане на санкцията. Вярно е, че заличаването на туроператора, който има сключен застрахователен договор, но не го представил в срок на компетентния орган, е изключително тежка санкция. Но в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" ЗТ министърът действа в условията на обвързана компетентност. Не съдът, и не административният орган, а законодателят е преценил, че непредставянето на копие от застрахователния договор ще бъде обвързано с действително тежката последица - заличаване на оператора. Но именно законодателят е този, който преценявайки важността на регулираните обществени отношения, определя последиците от съответния факт. В случая той преценил, че защитата на интересите на потребителите е ценност, която налага необходимостта от точно този вид санкция. Вярно е, че става въпрос за извършването на едно формално действие - представяне на копие от договор, но именно този факт удостоверява наличието на застрахователен договор и следователно гарантира правата на потребителите. Видно от изложеното инвокираните от касатора твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд