Решение № 5073 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2016 г.

Решение № 5073 от 24.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2054/2016 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на С. Д. К. от град М. против решение № 105/23.12.2015 г., постановено по адм. дело № 100/2015 г. по описа на Административен съд - К. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" /ИААА/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС К. е отхвърлил жалбата на С. Д. К. срещу заповед № 228/15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната форма и в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и целта на закона, които водят до законосъобразност на административния акт. Касационната инстанция счита, че така постановеното съдебно решение е неправилно. АС - К. е приел за установени следните факти по делото: Оспорената пред АС заповед е издадена на 15.05.2015 г. и с нея е прекратено служебното правоотношение на С. Д. К. за длъжността "инспектор" с ранг четвърти младши в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" - К., считано от датата на връчване на заповедта. Според отбелязването в тази заповед тя се издава на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с § 5, т. 2 и 7 от ПМС № 106/29.04.2015 г. и утвърдено длъжностно разписание на ИААА, в сила от 15.05.2015 г. Съгласно длъжностното разписание на ИААА, в сила от 14.05.2015 г. общата численост на ИААА е 581 щатни бройки, като Регионална дирекция - К. е с численост 13 щ. бр., от които: директор - 1 щ. бр.; "главен инспектор"- 3 щ. бр.; "инспектори" - 8 щ. бр. и "специалист"- 1 щ. бр. С утвърденото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г. общата численост на ИААА е намалена на 523 щ. бр., като Областен отдел - К. е с численост 12 щ. бр., от които: директор. 1 щ. бр.; "главен инспектор" - 3 щ. бр. и "инспектор" - 7 щатни бройки, т. е. намаление на щатните бройки за "инспектор", едната от които е заемал жалбоподателят, от 8 на 7. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочени като правно основание за издаване на акта, са изпълнени, следва да се установи, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е премахната като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията) или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е заемал длъжността "инспектор" в Регионална дирекция АА - К. и съгласно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 25.05.2015 г. е намалена общата численост на администрацията на ИААА от 581 бр. на 523 бр., като са намалени и щатните бройки на дирекцията от 13 на 12. При така обсъдените доказателства, не могат да бъдат споделени правните изводи на АС за законосъобразност на оспорената пред него заповед. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., въз основа на което е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Релевантното обстоятелство е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от жалбоподателя длъжност не се установява наличието и на двете кумулативни предпоставки. Анализът на събраните доказателства сочи за незаконосъобразно упражнена оперативна самостоятелност от страна на административния орган във връзка с издаване на обжалваната заповед, с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, при което не е спазен принципът на чл. 6 АПК за съразмерност между преследваната с реорганизация на администрацията на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА "АА") цел и причинените вреди на държавния служител С. К. - за прекратяване на служебното му правоотношение (СПО). От действащото до 15.05.2015 г. щатно разписание една от бройките за длъжността "главен инспектор" в РД "АА", К. - от общо 3, е била незаета. С новоутвърденото длъжностно разписание, с оглед промените в Устройствения правилник (УП) на изпълнителната агенция, приети с ПМС № 106/29.04.2015 г. (в сила от 15.05.2015 г.), броят на длъжностите по СПО "инспектор" в областната структура е редуциран от 8 (осем) на 7 (седем) щатни бройки, т. е. с един щат по-малко. Видно е, че административният орган е премахнал един от щатовете за длъжността "инспектор", каквато е заемал оспорващият. С оглед на това е и издадената заповед на посоченото правно основание, като последното не се обосновава от събраните доказателства за изпълнени изискуемите по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл материални предпоставки. В случая не може да се приеме, че правомощията на административния орган са упражнени разумно и добросъвестно по отношение правата на жалбоподателя. Преди всичко съкращението е следвало да бъде насочено към незаетата щатна бройка "главен инспектор", след като обемът на задачите и функциите му до този период явно е могъл да бъде осъществяван от по-малко служители. В подкрепа на това становище са и представените два броя граждански договори: № РД-31-64/30.09.2015 г. и № РД-31-24/11.03.2016 г., сключени между ИААА и С. К. за изпълнение на възложена му работа в кръга на неговите правомощия - участие в изпитни комисии за придобиване на правоспособност за управление на МПС, които доказват, че неговите функционални задължения не се изпълняват от други държавни служители. Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 6, ал. 4 вр. ал. 1 - ал. 3 АПК, при наличието на две (или повече) законосъобразни решения, административният орган е бил длъжен да вземе това от тях, което в най-ниска степен би засегнало правото на труд на К. и същевременно би съответствало на целта на закона. Още повече, че за оптимизиране на работата на областния отдел на агенцията с намаляване с една щатна бройка за служители по СПО би се постигнала със съкращаване на незаетия щат. В този смисъл са нарушени не само основни принципи на АПК, но и визираните в чл. 18 ЗДСл, поради превратно упражнените административни правомощия. В конкретният случай съобразно установената по делото фактическа обстановка не е налице формалното правно основание по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител за прекратяване на служебното правоотношение с К. поради "съкращаване на длъжността". Предвид на изложеното оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него касационната инстанция следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразна заповед № 228/15.05.2015 г. на Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е прекратено служебното правоотношение на С. Д. К. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане за присъждане на разноски, административният орган следва да бъде осъден да заплати на касатора общо 883 лева разноски /от които 300 лева адвокатско възнаграждение пред първоинстанционния съд и 500 лева - пред касационната инстанция, 78 лева - разноски за назначена експертиза и 5 лева държавна такса/ събразно приложения списък и доказателствата за направени такива за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение