Решение № 8342 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2012 г.

Решение № 8342 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10099/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Дружба-4" ООД -гр. Игнатиево, Варненска област чрез процесуалния му представител адв. Бердж Хаджолян срещу решение № 1657 от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 1507/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, при съществен нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а ВАС да постанови друго, с което да отмени отказа на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в черноморски район да открие процедура по издаване на разрешително за водовземане от подземни води, обективиран в обжалваното писмо изх. № РР-1995/8/30.11.2011. Ответникът, директорът на Басейнова дирекция за управление на водите в черноморски район /БДУВЧМР/ с център Варна, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият не е депозирал и писмен отговор на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС-Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Дружба-4" ООД- гр. Игнатиево срещу изричния отказ на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в черноморския район да открие процедура за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, обективиран в писмо изх. № РР-1995/8/30.11.2011 г., потвърден с решение № 74/13.03.2012 г. на Министъра на околната среда и водите. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че изричният отказ на административния орган е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. Предвид решението на по-горестоящия административен орган, с което жалбата е отхвърлена, а изричният отказ на директора на БДУВЧМР е потвърден, както и с оглед разпоредбата на чл. 98, ал. 2, изр. второ от АПК, АС-Варна е приел, че на съдебно обжалване подлежи първоначалният административен акт - т. е. изричният отказ на директора на БДУВЧМР по чл. 61, ал. 4 от Закона за водите. Съдът е приел, че, отказът на директора на БДУВЧМР е законосъобразен, тъй като, въпреки нееднократно дадените на заявителя "Дружба-4" ООД-гр. Игнатиево указания за представяне на документите по чл. 60, ал. 6 от ЗВ, а именно: актуална скица, документ за собственост на имота, в който се намират или ще бъдат разположени съоръженията за водоползване или нотариално-заверено съгласие от собствениците и обосновка на водовземането, заявителят е представил само скица. Същият не е представил документ за собственост поради висящ правен спор с трето лице, не е представил и обосновка за водовземането съобразно изискванията на наредбата по чл. 117а, ал. 2 от ЗВ. Съдът е развил подробни съображения защо неприложима в случая е хипотезата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Дори дружеството-жалбоподател да е в невъзможност да представи документ за собственост или нотариално заверено съгласие от собственика, предвид неприключилите съдебни спорове за собственост, директорът на БДУВЧМР не би могъл да спре производството по подаденото заявление до приключване на преюдициалните съдебни производства, тъй като "Дружба-4" ООД не е представило третия, кумулативно изискуем наред с първите два документа съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 6 от ЗВ документа, а именно: не е представил обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2. Съдът е квалифицирал представената към заявлението обосновка за бланкетна, неотговаряща на изискванията за съдържание по чл. 156 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води към 2010 г. и е приравнил същата на липса на обосновка. С оглед гореизложеното АС-Варна е приел, че обжалваният изричен отказ на директора на БДУВЧМР с център -гр. Варна да разгледа документите и да открие процедура по издаване на разрешителното е правилен, а жалбата срещу него -неоснователна, поради което е отхвърлил същата. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Неправилно съдът е квалифицирал изричния отказ на директора на БДУВЧМР, обективиран в писмо изх. № РР-1995/8/30.11.2011 г. като акт, подлежащ на оспорване по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Видно от съдържанието на писмото и позоваването в него на разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от Закона за водите, същото съставлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 197 и сл. от АПК, а не изричен отказ за издаване на самия административен акт. В този смисъл по-горестоящият орган, министърът на околната среда и водите, не е бил компетентен да се произнесе по жалбата на "Дружба-4" ООД срещу писмо изх. № РР-1995/8/30.11.2011 г. на директора на БДУВЧМР а на основание чл. 88, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 88, ал. 1, т. 1 от АПК е следвало да препрати жалбата на Ас-Варна за произнасяне по чл. 197 и сл. от АПК. Това обстоятелство обаче не съставлява съществено процесуално нарушение при постановяване на съдебното решение, тъй като не накърнява правото на защита на жалбоподателя. Вместо производството да се проведе в условията на закрито заседание, същото е проведено в открито съдебно заседание с участието на спорещите страни, осигуряващо им възможност да представят доказателства и да ги оспорват и коментират, с което правата на жалбоподателя са максимално защитени. Съдебното решение /имащо характера на определение/ е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби. Правилно първостепенният съд е приел, че, въпреки доказателствата за правен спор за собствеността върху терена, в който се намира съоръжението за водоползване, наличието на който позволява спиране на производството за издаване на исканото разрешително, не са налице условията за прилагане на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Освен непредставянето на доказателства за собственост върху терена, на който се намира съоръжението за водоползване, жалбоподателят не е представил и друго, императивно изискуемо по смисъла на чл. 60, ал. 6 от ЗВ доказателство към заявлението си, без което същото не може да бъде разгледано, а именно: обосновка на водовземането, включително обосновка на заявеното водно количество съгласно нормите на водопотребление, определени с наредбата по чл. 117а, ал. 2. Правилен е изводът на АС-Варна за това, че представената към заявлението обосновка е бланкетна, не отговаря на изискванията на чл. чл. 156 от Наредба № 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води в редакцията и към 2011 г., поради което правилно съдът е приел, че не е налице валидна обосновка по смисъла на чл. 60, ал. 6, т. 3 от ЗВ. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,