Решение № 16 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г.

Решение № 16 от 15.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3632/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Образувано е по молба вх. № 42520/09.07.2018 г. на П. С. Ш., представлявана от пълномощника й Г. Ш., за отмяна на влязлото в сила решение № 1460/23.11.2017 г. по възз. гр. д. № 1563/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 1161/18.04.2017 г. по гр. д. № 7592/2015 г. на РС – Пловдив. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В писмен отговор ответната страна Л. М. – частен съдебен изпълнител, с рег. № 819, поддържа становище за недопустимост и неоснователност на молбата за отмяна. Ответното дружество "Транзкарт Юръп" ЕАД – София в срока за отговор не е изразило становище. Третите лица помагачи – ДЗИ "Общо застраховане" ЕАД и ЗК "Лев Инс" АД - също не са представили становища. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: С решенията, чиято отмяна се иска са отхвърлени претенциите на П. Ш., както следва: 1 срещу "Транзкарт Юръп" ЕАД – София по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 287.26 лв., като недължимо получена от дружеството по изп. д. № 20118190400281 по описа на ЧСИ Л. М. и по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 500 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от това, че взискателят неправомерно не е поискал прекратяването на изпълнителното дело, след като е бил удовлетворен за вземането си; 2 срещу ЧСИ Л. М. – по чл. 74 ЗЧСИ за сумата 79.56 лв. незаконосъобразно събрана такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и за сумата 500 лв. – вреди от неправомерни действия на ЧСИ, изразяващи се в незаконосъобразно наложени запори върху трудовото възнаграждение на П. Ш.. Съдът е приел за установено, че по издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, молителката е осъдена да заплати на "Транзкарт Юръп" ЕАД ( с предишно наименование ТИ БИ АЙ Кредит" ЕАД) сумите - 199.46 лв. главница, представляваща неплатената част от парично задължение по сключен договор за потребителки кредит от 01.06.2007 г., ведно със законната лихва от 24.03.10 г.; 77.59 лв. – обезщетение за забава и 125 лв. разноски. Ищцата е твърдяла, че след издаването на изпълнителния лист с направени вноски на 28.04.2010 г., на 29.07.2010 г. на 26.04.2011 г. и на 29.04.2011 г. е погасила дълга си към кредитора, но въпреки това той е предприел действия по принудително събиране на вземането си и е образувал на 18.02.2011 г. изпълнително производство по изп. д. № 20118190400281 по описа на ЧСИ Л. М., с рег. № 819. Съдът е посочил, че внесените от Ш. суми преди завеждане на изпълнителното дело ( на 28.04.2010 г. и на 29.07.2010 г. ) са на обща стойност 60 лв., а вземането по изпълнителния лист е общо в размер на 402.05 лв.; че към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнително производство е налице остатък, който не е бил заплатен, както и че внесените след това суми (на 26.04.2011 г. и 29.04.2011 г.) - общо от 151.83 лв. - също не са погасили изцяло паричното задължение. Предвид това е прието, че извършените от ЧСИ изпълнителни действия по събиране на вземането и начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не са предприети в нарушение на закона, поради което претенциите за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди срещу ответницата Л. М. са неоснователни. За неоснователни са преценени и исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по чл. 49 ЗЗД срещу дружеството- ответник предвид установеното, че дългът на ищцата не е бил погасен с извършените преди и след образуване на изпълнителното дело плащания, поради което сумата от 287.26 лв. не е получена от взискателя без основание, респ. не е увредена неимуществената сфера на ищцата от неправомерни действия или бездействия на служители на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Оттук следва, че за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание. По смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК нови обстоятелства (съответно нови писмени доказателства) са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени (съответно представени) пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдяни по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност. Нововъзникнали факти, осъществили се след приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество, не представляват основание за отмяна на влязло в сила решение. Такива факти не се считат преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Същите, доколкото са породили права за молителя, могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 ГПК. В случая, след направеното уточняване на молбата за отмяна, молителката се позовава и сочи като нови доказателства, обуславящи исканата отмяна - удостоверение от 27.06.2018 г. от ТР на АВ за вписвания, извършени по партидата на трето неучастващо в спора лице – "Армаер" ЕООД и Постановление от 12.01.2018 г. по изп. д. № 20118190400281 за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тези доказателства, както и останалите, приложени от молителката не обосновават основателността на искането за отмяна на влезлите в сила решения. Търговският регистър е публичен и вписванията в него се считат известни на третите лица от момента на обявяването им в регистъра. Поради това, представеното удостоверение, което отразява вписани обстоятелства в публично достъпния търговски регистър, не е ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не може да се счете, че обстоятелствата, които удостоверява са били неизвестни на страната, респ., че тя не е могла да ги узнае и докаже в хода на висящото дело. Извън това, представеното удостоверение не установява правнорелевантни за изхода на спора факти. Представеното Постановление от 12.01.2018 г. на ЧСИ е нововъзникнал факт, осъществил се след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция (04.10.2017 г.) и след влизане в сила на решението на ОС – Пловдив (23.11.2017 г.), поради което е непреклудиран от силата на пресъдено нещо и не представлява основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Доколкото молителката счита, че този факт е породил права за нея, същите могат да бъдат заявени с нов иск, но не са от значение в производството по чл. 303 ГПК. Останалите приложени към молбата за отмяна доказателства и развитите оплаквания за неправилност на атакуваните решения, поради необсъждане на факти, обстоятелства и доказателства от страна на съда, както и доводите за извършени процесуално незаконосъобразни действия на ЧСИ по изпълнителното дело, съставляват касационни оплаквания за евентуално допуснати от решаващия съд процесуални нарушения и неправилно приложение на закона, които са предмет на проверка в хода на инстанционния съдебен контрол, но не могат да бъдат обсъждани в това производство и да послужат като основание за исканата отмяна по чл. 303 ГПК (вж. ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Отделно от това следва да се посочи, че процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител се проверява по реда на чл. 435 и сл. ГПК, която възможност за защита е на разположение на страните в изпълнителното производство. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда, че отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Атакуваните решения на първоинстанционния и въззивния съд не са основани на отменено впоследствие постановление на съд или друго държавно учреждение. Молителката на практика формално се е позовала на тази разпоредба, без да е изложила ( и след уточняването на молбата си) конкретни твърдения за факти, относими към соченото основание за отмяна, а общо е развила становището си за предприети и извършени от ЧСИ Л. М. процесуално незаконосъобразни действия по изпълнителното дело, които неправилно и в нарушение на закона с атакуваните решения съдилищата не са съобразили и обсъдили. Както се посочи и по-горе, тези оплаквания за неправилност на съдебните решения не могат да се обсъждат в производството по отмяна. Още по-малко същите биха могли да обосноват искането за отмяна в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което е обусловено от установяването на факта на конкретното постановление на съд или друго държавно учреждение, което е отменено, но преди това е послужило като основание за постановяване на решението. Предвид изложеното, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Ответната страна по молбата – ЧСИ Л. М. е направила искане за присъждане на разноски, което съгласно представения договор за правна защита и списък по чл. 80 ГПК е основателно и доказано за сумата 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение