Решение № 2748 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7780/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на В. Късцанев с адрес в гр. Русе, подадена чрез адв. Расташки, срещу Решение 180/30.06.2023г., постановено по адм. дело 567/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Късцанев срещу Ревизионен акт /РА/ Р-03000320006056-091-001/16.03.2021г., издаден от М. Генева на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. Георгиева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 71/09.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора неправилно административния съд е потвърдил изводите на приходните органи, с които не са признати приходите на жалбоподателя от направени през 2017г. и 2018г. дарения от негови роднини, с оглед на което не е налице превишаване на разходите спрямо размера на приходите за процесните периоди. По тези съображения се отправя искане за отмяна на решението и за отмяна на ревизионния акт с присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе е била законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ Р-03000320006056-091-001/16.03.2021г., издаден от М. Генева на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е. Георгиева на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение 71/09.06.2021г. на директора на Дирекция ОДОП Варна, с който по отношение на ревизираното лице са определени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017г. в размер на 7514,00 лева главница и 2193,85 лева лихви и за 2018г. в размер на 17 109,00 лева главница и 3260,48 лева лихви. За да постанови оспореното решение административния съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, при липса на съществени процесуалния нарушения. Съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт, като е обосновал извод за неговата материална законосъобразност. Приел е, че е доказано от приходните органи обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК (превишение на направените от ревизираното лице за всяка една процесна година разходи над доказаните приходи/доходи), обуславящо възможността за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК при съблюдаване на чл. 123 от същия кодекс, като от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се доказват твърденията на жалбоподателя за получени през 2017г. и 2018г. дарения от роднини. Според инстанцията по същество, изводите на органите по приходите не са оборени от Късцанев в рамките на съдебното производство, поради което правилно и обосновано при ревизията са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ. Така постановеното съдебно решение е валидно и правилно. Правилно съдът е приел, че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Ревизиращите са установили недостиг на парични средства за всеки един от данъчните периоди, необходими на лицето за покриване на направените от него разходи, представляващо обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като спорно и пред настоящата инстанция е предоставянето на дарение през 2017г. в размер на 64 000.00 лева от бабата на ревизираното лице и дарение в размер на 120 000 лева, предоставено от родителите на Късцанев през 2018г. Настоящата инстанция намира за правилни изводите на АС Русе, за това, че посочените дарения не следва да се ценят като установяващи източник на средства за покриване на разходите на ревизираното лице. Съдът е изложил подробни мотиви в своето решение за това, защо не приема за доказани твърденията на жалбоподателя за получени суми от неговите баба и родители. Същите са правилни и по аргумент на чл. 221, ал. 2, изречение последно АПК не следва да се преповтарят. С оглед характера на договора за дарение на парични средства, както и целта, за която се представят доказателства в ревизионното производство, а именно за това, че към определен момент ревизираното лице е разполагало реално с получени въз основа на дарения парични средства, чрез които е покрило направените разходи, то следва да е доказано предаване на парите. Освен това е необходимо да е доказано, че дарителите са имали възможност разполагали са с дарена сума, за да могат да я предадат на надарения. В случая, възможността да бъдат спестени суми, които да бъдат дарени на касатора се опровергава от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като и от данните от НОИ и НАП, от които се установява, че бабата на ревизираното лице е пенсионер от 1986г., а нейния съпруг /починал през 2014г./ е пенсионер от 1966г. Сходни са данните за родителите на Късцанев баща му е пенсионер от 1995г., а майка му от 2016г., като доходите на същата от дейност като ЕТ са включени при извършване на преценка за възможността дарените средства да бъдат спестени. Единствените доказателства, на които се позовава касатора са представени декларации и свидетелски показания, от които не може да се обоснове извод, че през процесния период дарителите са притежавали посочените суми. В данъчния процес свидетелските показания са допустими при ограничението на чл. 158, ал. 1 от ДОПК, те представляват годно доказателствено средство, събират се по реда на чл. 163 и сл. ГПК и преценката им се извършва от съда съгласно чл. 172 ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК. В конкретния случай същественото е, че от показанията на разпитаните свидетели, не се установява факта дарителите да са разполагали с парични средства в сочения от ревизираното лице размер. При безспорно доказано наличие на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за извършване на ревизия на лицето по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК доказателствената тежест за установяването на противното пада върху ревизираното лице. В производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 ДОПК, предвид доказаното основание за провеждане на ревизията по особения ред, административният съд е достигнал до правилнен извод за законосъобразност на ревизионния акт. С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение