Решение № 13563 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5889/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. М. Т., чрез процесуален представител, срещу решение 2025 от 28.03.2024 г., постановено по административно дело 6459/2023 г. от Административен съд - София - град /АССг/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 3286з -1948/06.06.2023 г., издадена от директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Директорът на Главна Дирекция Национална полиция - МВР, в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва същата, като неоснователна. Иска обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско такова. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е Заповед 3286з-1948 от 06.06.2023г. на директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР, с която е отказано снемането на полицейска регистрация 4124/14.02.2008г., извършена на Б. М. Т. в 09 РУ-СДВР, поради липсата на визираните в чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания. За да постанови процесното решение, първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи извършват полицейска регистрация на лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер. Органите на досъдебното производство са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. В ал. 2 на чл. 68 ЗМВР е предвидено, че полицейската регистрация е вид обработване на лични данни за лицата по ал. 1, която се осъществява при условията на този закон. Както правилно е посочил първоинстанционният съд, основанията за снемане на полицейска регистрация са изрично изброени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР, като съдът е разгледал евентуалната приложимост на всяко едно от тях в конкретния случай и е достигнал до обоснован извод за липсата на такава. В тази връзка правилно АССг е отбелязал, че безспорно в случая не намира място хипотезата на чл. 68, ал. 6, т. 1 - регистрацията да е извършена в нарушение на закона. В случая за Т. е налице регистрация по чл. 68 от ЗМВР 4124/2008г. на 09 РУ-СДВР, която е извършена по преписка ЗМ 3615/2007 г. на 09 РУ-СДВР. Производството е приключило с протоколно определение НОХД 4422/2008г. по описа на СРС, НО, 103 състав за налагане на условно наказание по споразумение, като същото е влязло в законна сила на 11.08.2008 г. От предходното се заключва, че са налице материалноправните предпоставки за полицейска регистрация по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗМВР, като такава е извършена по отношение на лице, което е привлечено като обвиняем за извършено умишлено престъпление от общ характер, като касаторът също не навежда доводи в обратния смисъл. Обосновани са изводите за липса и на втората хипотеза на разпоредбата на чл. 68, ал. 6, а именно тази на т. 2 от същата, която предвижда, че полицейската регистрация се снема, ако наказателното производство е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. З НПК /при одобрено от съда споразумение за решаване на делото/, какъвто точно е настоящия - със споразумение от 11.08.2008 г. по НОХД 4422/08 по описа на СРС на Т. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, чието изтърпяване се отлага за срок от три години, и глоба в размер на 1400 лева. Последното само по себе си изключва и приложимостта на чл. 68, ал. 6, т. 3 и т. 4 като възможни предпоставки за снемането на полицейската регистрация, а именно да е налице приключило наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда или лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание. В случая продължаващото съхранение на личните данни на Т. продължава да е необходимо за целите, за които същите са обработвани предвид двукратното му осъждане за престъпление от един и същи вид , както и данните за образувани, макар и прекратени в последствие производство отново за същото престъпление. Поради това отказът за снемане на направената му полицейска регистрация не противоречи на Директива(ЕС)2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета. Неоснователно е и касационното оплакване за липса на компетентност на органа, издал оспорената пред АССг заповед. Съгласно чл. 68, ал. 6 във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗМВР полицейската регистрация се снема въз основа на писмена заповед на министъра на вътрешните работи като администратор на лични данни по ЗЗЛД или оправомощени от него длъжностни лица. Последното е сторено със Заповед 81213-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 68, ал. 6 във връзка с чл. 29, ал. 1 и чл. 33, т. 9 ЗМВР са оправомощени директорът и заместник директорите на Главна дирекция Национална полиция да издават заповеди за снемане или отказ за снемане на полицейска регистрация. Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния такъв за неоснователност на преповторените и с касационната жалба твърдения, че е налице отмяна на посочената заповед, като в подкрепа на това са и представените пред административния съд доказателства за актуалността ѝ, в това число писмо с вх. 42689/28.11.2023 г. по описа на съда, както и самата заповед, приложена към него с положен върху нея печат. При безспорно установените по делото факти, че след осъжданията на Т. с влезли в сила съдебни актове по н.о.х.д. 4422/2008 г. и н.о.х.д. 1107/2010 г. на Софийски районен съд, срещу същия има образувани нови две прокуророски преписки 11132/2009 г. и 10278/2015 г., които макар да се прекратени в последствие поради маловажност, видно от приложените постановления на СРП (л. 23-26 от първоинстанционното дело), правилно в обжалваното решение е прието, че в случая не са налице предпоставките за снемане на полицейската регистрация на Т., тъй като не са отпаднали целите, за които същите се съхраняват. От изложените съображения се прави заключение за липса на основание за снемане на процесната пред АССг полицейска регистрация. Правилни са изводите на решаващия съд, досежно правното значение на евентуално настъпила реабилитация спрямо полицейската регистрация на лицето, което е осъдено с влязла в сила присъда, като същите съответстват и на преобладаващата съдебна практика, поради което същите не следва да се преповтарят по арг. на чл. 221, ал. 2 от АПК. Съгласно чл. 27 ЗМВР данните от полицейската регистрация на лицата, извършена на основание чл. 68 ЗМВР, се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, поради което и заличаването на полицейската регистрация, включително и личните данни за лицата, които тя съдържа, се извършва само при точно и лимитативно определени от законодателя предпоставки, които в случая не са налице. Предвид изложеното до тук се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССг. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъди на Главна дирекция Национална полиция" - МВР претендираното юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение