Решение № 12740 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2012 г.

Решение № 12740 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на заместник кмета на Община Варна, чрез пълномощника му юрк. Д. Данаилова, срещу Решение № 2749 от 22.11.2011 г., постановено по адм. дело № 2940/2011 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на административния акт и решаване на спора по същество, както и присъждане на понесените по делото разноски. В писмен отговор ответната страна - Росица Николова Стоилов, чрез пълномощника си адв. Д. Аспарухова, мотивира съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да не бъде уважена. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил отказа от 13.07.2011 г. на зам. кмета на Община Варна за заверка на молба-декларация за имот, представляващ УПИ IX - 192, кв. 19 - ПИ 192 по плана на СО, "Кочмар", находящ се в землището на гр. Варна и е върнал делото, като преписка, на административния орган за произнасяне, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на материалния закон, дадени с решението. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на 28.03.2011 г. Росица Стоилова е подала в Община Варна искане за извършване на административна услуга - заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за имот, находящ се в гр. Варна, местността "Кочмар", представляващ УПИ-192. Към молбата е била приложена Молба-декларация - по образец и скица на имота. Приел е още, че при извършване на проверка, относно отразените в имотните регистри при Община Варна данни за собствеността на имота, административният орган е установил, че поземлен имот № 192 е в границите на местността "Кочмар", представляваща селищно образувание, за което има одобрен План на новообразуваните имоти (ПНИ), съгласно Заповед № РД-10-7706-215 от 28.07.2010 г. на Областния управител на Варненска област, и в разписния лист към този план за поземлен имот (ПИ) № 192 е отразено "неизвестен собственик". Поради това заместник кмета на общината е счел, че Росица Стоилова не попада сред трите категории лица по ЗСПЗЗ - реституирани собственици, трансформирани ползватели или лица, които не са загубили собствеността върху имотите си, поради което е направил заключение, че тя не е носител на вещно право върху имота. Липсата на доказателства за право на собственост върху ПИ № 192 по ПНИ за местност "Кочмар" административният орган приел за липса на правен интерес от извършване на административната услуга - заверка на молба-декларация. В хода на съдебно производство съдът е приел представената административна преписка, в която присъства и Акт № 747 от 22.01.1982 г. за държавна собственост на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност "Кочмар" и съставляващ имоти № 13, 19, 20, 46, 48, 49, 53, 54. 125, 161. 162, 163, 164, 169, 170, 172 и 173, както и Акт № 6511 от 20.06.2011 г. за частна общинска собственост за имот УПИ IX - 192 в кв. 19 на с. о. "Кочмар" при гр. Варна, вписан в Службата по вписванията. Първостепенният съд е установил, че тези два акта не са обсъдени от административния орган при постановяване на отказа за извършване на административна услуга. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че оспорвания пред него отказ е постановен в нарушение на материалния закон. В конкретния случай искането на Росица Стоилова е за удостоверяване на факта налице ли е право на собственост на Община Варна върху имот, индивидуализиран в молбата. Вида на исканата услуга не предполага предоставянето на изрични писмени доказателства относно правния интерес на лицето от извършването й, тъй като съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) актовете за общинска собственост се вписват в актови книги, които са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях. Следователно, информацията дали даден имот е общинска собственост е публична и следва да бъде предоставена на всеки. След като молбата на Стоилова е за удостоверяване дали имота е общинска собственост, то очевидно молителката не притежава документ за собственост за този имот. Преценката за наличието на право на собственост върху недвижими имоти за физически и юридически лица е от изключителната компетентност на нотариусите, поради което е недопустимо друг орган, бил той и орган на местно самоуправление, да дава заключение за липса на право на собственост. От представената административна преписка е видно, че за процесния имот е съставен акт за частна общинска собственост преди издаването на обжалвания отказ, като съдът е намерил, че в нарушение на закона административният орган вместо да изпълни задължението си и да отбележи това обстоятелство в исканото от него удостоверение, отказва издаването на административен акт, който е от значение за признаване на права на Росица Стоилова. Като краен извод съдът е приел, че отказът страда от порока превратно упражняване на власт, поради което го е отменил като незаконосъобразен и е върнал преписката на административния орган за произнасяне в определения 7-дневен срок, при съобразяване на указанията, дадени в мотивите. Решението е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събрани в пълен обем доказателства съдът е направил анализ на доказателствата, възраженията на страните и техните становища и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Съдилищата нееднократно са подчертавали, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискано издаването на удостоверението. В удостоверението следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота, според регистъра. Удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга и по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от ДР на Закона за администрацията (ЗА). Кметът е следвало да извърши административната услуга и да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. По изложените съображения и поради това, че съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, решението като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение