Решение № 4052 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2020 г.

Решение № 4052 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13159/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на В. В. от [населено място], общ. Габрово, приподписана от адв. Ж., срещу решение № 159 от 11.09.2020 г. по адм. д. № 227/2020 г. на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1378 от 1.07.2020 г. на Кмета на община Габрово, с която на основание чл. 195, ал. 6 и чл. 196, ал. 1 от ЗУТ е наредено на В. В. да събори жилищна сграда с идентификатор № 14218.510.360. 2, попадаща в източната част на УПИ V – 140, кв. 272 по плана на гр. Габрово, III етап, II част с административен адрес гр. Габрово, [адрес], като негодна за обитаване, самосрутваща се и опасна за преминаващите покрай нея пешеходци и МПС. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие на материалния закон и поради необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта и определянето на жалбоподателя като надлежен адресат на задължението за премахване на застрашената от самосрутване сграда. Твърди, че това е така, тъй като преди издаване на оспорената заповед се е отказал от наследството на наследодателката си С. Ц., като отказът от наследство е вписан в съответния регистър на районния съд. Твърди и че за административния съд не е налице правомощие да обяви или приеме отказа от наследство за недействителен или нищожен, както е прието в оспореното съдебно решение. Посочва, че правомощие за това има общия граждански съд при надлежно предявен иск от кредитор или друго легитимирано лице. В тази връзка посочва, че след отказа от наследство, тъй като не е собственик на процесната къща, поради което не може да бъде адресат на заповедта, съответно тя е незаконосъобразна. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на Кмета на община Габрово. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът Кметът на община Габрово не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Габрово е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на предоставените му правомощия, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че от доказателствата е установено, че спорната сграда е в състояние, опасно за преминаващите покрай нея, застрашена от самосрутване и негодна за обитаване, като и не са ангажирани доказателства за противното. Приел е и че е неоснователно възражението, че жалбоподателят В. не следва да е адресат на заповедта, поради това, че не е собственик на сградата в резултат на направен отказ от наследство. Посочил е, че това е така, тъй като от доказателствата се установява, че В. е приел наследството на майка си С. Ц. с извършени конклудентни действия – подаване на декларация по чл. 14 и чл. 27 от закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) на 22.05.1998 г. няколко дни преди изтичане на срока по § 2 от ДР на ЗМДТ, в която декларация е декларирал спорната сграда и че е придобил същата по наследство, както и поради това, че в периода от 1998 г. до 2019 г. е заплащал данъците за процесната сграда. Посочил е в тази връзка, че наследството е прието с конклудентни действия и последвалият на 3.06.2020 г. отказ от наследство, вписан в нарочния регистър на Габровския районен съд, и то след съставянето на констативния протокол от 1.06.2020 г., при който е направен оглед и е констатирано състоянието на сградата, е недействителен. Посочил е, че съгласно чл. 44 от ЗЗД приемането и отказът от наследство са едностранни сделки, като в тази връзка според съда приемането на наследство след направен отказ, както и обратната хипотеза отказ от наследство след приемането му са недействителни. Посочил е, че след като наследството е прието, съответно липсва предмет на отричането. Поради това е приел, че вписания с № 64 от 3.06.2020 г. отказ от наследство е правно нищо, което не може да породи целените правни последици, а жалбоподателят е надлежно и правилно определеният адресат на заповедта. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Оспореното решение е правилно. Не е спорно между страните по делото, а и от доказателствата се установява, че спорната сграда е застрашена от самосрутване, опасна за преминаващите граждани и МПС и негодна за обитаване, с което се изпълнява фактическия състав на чл. 195, ал. 6 ЗУТ за премахване на сградата. Спорният по делото въпрос е само досежно това дали жалбоподателят В. може и следва да бъде адресат на заповедта, като собственик или не на наредената за премахване сграда. От доказателствата се установява, че на 1.06.2020 г. в присъствието на жалбоподателя и съпругата му е направен оглед и е съставен констативен протокол, с който е установено, че сградата е негодна и застрашена от самосрутване. След този оглед, жалбоподателя е заявил и е бил вписан отказ от наследство с № 64 от 3.06.2020 г., с който В. се е отказал от наследството на покойната си майка С. Ц., починала на 22.08.1997 г. Установява се и че с декларация от 22.05.1998 г. по чл. 14 и чл. 27 по ЗМДТ приложение № 1 жалбоподателят В. е декларирал като своя собственост спорната сграда на [адрес], т. е. към този момент 1998 г. сградата е собственост на В. и вече е извън наследството на С. Ц., тъй като както правилно е приел съдът, е била приета с конклудентни действия. В тази връзка дори да се приеме за действителен направеният отказ от наследство от 03.06.2020 г. от В., то спорната сграда не е в неговия обсег. Това е така, тъй като спорната сграда от 1998 г. е собственост на В.. Следва да се посочи и че вписването на отказа от наследство, въобще вписването, е от значение за противопоставимостта на последващи извършени действия спрямо трети лица, но то не се отразява в случая на собствеността върху спорната сграда. Предвид изложеното е правилен извода на съда като краен резултат, че адресата на заповедта – жалбоподателя в производството – е надлежно определен, поради и което заповедта е законосъобразна. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането за присъждане на разноски от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,