Решение № 1876 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2013 г.

Решение № 1876 от 11.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12967/2013 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на РДНСК-Югозападен район, чрез пълномощника му - юрисконсулт Петкова, против Решение № 827/26.07.2013 г. по адм. дело № 260/2013 г. на Административен съд София-област, с искане за отмяната му като неправилно, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Анелия Асенова Грот, чрез пълномощника й - адв. Дамянов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което жалбата на Анелия Грот против заповедта на началника на РДНСК-ЮЗР бъде отхвърлена. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-област, по жалба на Анелия Асенова Грот, е отменил като незаконосъобразна Заповед № ДК-02-ЮЗР-435/23.11.2012 г. на началника на РДНСК-ЮЗР, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивна двуетажна жилищна сграда", в частта му представляващ пристройка и надстройка на съществуващата едноетажна сграда, находящ се в УПИ ХII-16, кв. 1 по плана на с. Негушево, община - Горна Малина. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като не е налице незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а освен това строежа е търпим, на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което е пречка за премахването му. Според съда незаконния строеж е съществувал още към 1932 г. и не е недопустим, съгласно действащия подробен устройствен план и правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Освен това е приел, че заповедта е издадена в противоречие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като премахването на цялата сграда ще доведе до засягане на права в повече от необходимото и ще причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. На първо място за да обоснове правни изводи за наличие или не на незаконен строеж, съдът е следвало да установи относимите за спора правно релевантни факти, а те са: кой е строежа - предмет на оспорената заповед; кога е извършен и в кой имот; какви са предвижданията по действащия подробен устройствен план за този имот; за строежа има ли издадени строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти, разрешение за строеж и протокол за строителна линия и ниво; По отношение приложението на § 16 от ПР на ЗУТ, предвиждащ три отделни хипотези в ал. 1, 2 и 3, относимите факти са: кога е извършен строежа, бил ли е допустим по действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали към момента на извършването му или съгласно ЗУТ, както и дали е деклариран пред одобряващите държавни органи до 31.12.1998 г. /по ал. 2/ или до 02.01.2001 г. / по ал. 3/. В случая, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е установил правилно релевантните факти, поради което е направил необосновани правни изводи, водещи до неправилно приложение на материалния закон. Съдът, без оглед на данните по административната преписка и обстоятелствата, въз основа на които е издадена заповедта, е приел, че предмет на последната е строеж, изграден в УПИ ХII-16, кв. 1 по плана на с. Негушево, съществуващ още към 1932 г., видно от ЗРП на с. Негушево от 1932 г., по който сградата е заснета като "ПЖ", на калкан с ПС в съседния му УПИ ХIII-17. Не е отчетено, че с диспозитива на заповедта е наредено премахването на част от масивна двуетажна жилищна сграда, извън съществуващите стари каменни зидове на първия /приземен/ етаж, представляваща пристройка и надстройка на едноетажна сграда, т. е, че предмет на премахване е построеното в повече /пристройка и надстройка/ над едноетажната ПЖ. От неправилно определения предмет на заповедта, съдът не е изследвал доказателствата, относими към наличието на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, а именно: по т. 1 - дали строежа е извършен в съответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план / в случая ЗРП от 1986 г./, какво предвижда този план и същия допуска ли запазване на съществуващата по плана от 1932 г. ПЖС, с надстрояване и пристрояване; и по т. 2 - дали за строежа има издадени строителни книжа, по смисъла на § 5, т. 36 от ДР на ЗУТ. Поради това и изводите му, че заповедта е незаконосъобразна, поради отсъствие на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ са направени в нарушение на тази материалноправна норма. В съществено нарушение на чл. 171, ал. 1 и 2 от АПК, съдът не е взел предвид данните по административната преписка и доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие по искане на страните, а именно заключение на съдебно-техническата експертиза и свидетелски показания, относно времето на извършване на новото масивно строителство върху паянтовата сграда от 1932 г., какво е извършено като пристрояване и надстрояване, допустимо ли е съгласно ЗРП от 1986 г. и по правилата и нормативите действали към този момент или съгласно ЗУТ. Поради това и изводът, че строежа е "търпим", е направен в нарушение на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът не е изложил мотиви - фактически и правни изводи относно наличието на условия за узаконяване на строежа по § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, което е бил длъжен да направи, като факт, относим към законосъобразността на заповедта. В нарушение на закона са и изводите му за противоречие на заповедта с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. Ето защо, като неправилно на посочените основания, обжалваното решение следва да бъде отменено и при установените съществени процесуални нарушения, делото следва да бъде върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК. При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани допуснатите съществени процесуални нарушения, като на първо място установи строежа - предмет на оспорената заповед и съобразно това и останалите правно релевантни факти, относими към него, а не към друг строеж, съгласно изложените мотиви. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение