Решение № 477 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 558/2008 г.

Решение № 477 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 558/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е по чл. 231, ал. 1, букви "а" и "е" ГПК (отм.). Образувано е по молба на М. И. Б. от гр. С. за отмяна на решението от 17.01.2006 г. по гр. д. № 6466/2005 г. на Софийски районен съд, III г. о., 61 състав, по допускане на съдебна делба и на решението от 25.10.2006 г. по същото дело за извършване на делбата и по претенциите по сметки. Молителката се позовава на новооткрито обстоятелство и писмено доказателство - саморъчно завещание от 3.08.1993 г., с което нейната майка й е завещала имота, предмет на делбата. Твърди още, че делото за делба се провело без нейно участие и без защита от адвоката й. Ответниците В. И. И. и Б. И. Г. изразяват становище за неоснователност на молбата. Молбата за отмяна на решението от 17.01.2006 г. по чл. 231, ал. 1, букви "а" и "е" ГПК (отм.) и на решението от 25.10.2006 г. по чл. 231, ал. 1, буква "е" ГПК е процесуално недопустима като просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Видно от приложените по делото разписки съобщението за първото решение е връчено на молителката при отказ да го приеме на 29.01.2006 г., а съобщението за второто решение й е връчено също при отказ на 19.11.2006 г., като и двата отказа са удостоверени съобразно изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК (отм.). Решенията като необжалвани от страните са влезли в сила съответно на 14.02.2006 г. и на 05.12.2006 г. Молбата за отмяна е подадена в СРС на 30.10.2007 г. Към този момент е бил изтекъл 3-месечният срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) за подаване на молба за отмяна по чл. 231, ал. 1, буква "е" ГПК (отм.), който в случая е започнал да тече за всяко от двете решения от деня на влизането му в сила. По отношение молбата за отмяна на първото решение по чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) е изтекъл пределният 1-годишен срок по чл. 232, ал. 2 ГПК (отм.), който е започнал да тече от влизане на това решение в сила, тъй като основанието за отмяна - завещанието от 3.08.1993 г. предхожда решението. Молбата за отмяна по чл. 231, ал. 1, буква "а" ГПК (отм.) на решението от 25.10.2006 г. за извършване на делбата и претенциите по сметки е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. Завещанието не е от значение за втората фаза на делбата, а за първата фаза - по допускането й, от влязлото в сила решение по която съдът е обвързан във втората фаза на делбата, в която не може да бъде пререшаван въпроса за съсобствеността и квотите на съделителите. Затова то не би могло да бъде взето предвид от съда във втората фаза на делбата и да обуслови промяна на крайния резултат в тази фаза. По изложените съображения молбата в тази й част следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото молителката следва да заплати на ответниците по молбата направените разноски - адвокатско възнаграждение общо 200 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.