Решение № 7312 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2010 г.

Решение № 7312 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3868/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Митев Митев, гр. Севлиево, чрез процесуалния представител срещу решение № 2522 от 24.2.2010 г., постановено по адм. дело № 15294 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд, трето отделение, с което отхвърлена жалбата на лицето срещу заповед № К-7477/18.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Твърди, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по така подадената касационна жалба - министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител взема становище за нейната неоснователност. Развива подробни съображения в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред тричленния състав е била заповед № К-7477/18.10.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение на Николай Митев на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. В нея е посочено и заявление вх. № 18471 от 18.09.2009 г., подадено лично от касатора, в което той е поискал да му бъде прекратено служебното правоотношение в МВР, където е изпълнявал длъжността директор на Окръжна дирекция на МВр Габрово. За да отхвърли жалбата съда е приел, че в заявлението си касатора недвусмислено е заявил желанието си да бъде освободен от заеманата длъжност като е изписан е текста на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и няма данни в съдебното производство, които да оформят извод за наличие на порок във волята на лицето при формулиране и депозиране на заявлението за освобождаване от длъжност. Причините, описани в жалбата пред първата инстанция не биха могли да бъдат предмет на преценка по законосъобразност на оспорения административен акт. Решението е правилно. Няма допуснати нарушения нито на материалния закон, нито на процесуалните правила, съдебният акт е обоснован. Правилно е установена фактическата обстановка и са направени законосъобразни изводи. Няма спор, че на 18.09.2009 г. касаторът лично е подал заявление за освобождаване от длъжност - директор на окръжна дирекция. Посочил е текста на чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, в който е визирана възможност за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на държавния служител. Отправено е до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи и същият е издал процесната заповед. Заявлението е написано и подписано лично от касатора. Оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Изпълнени са и процедурите по издаване и връчването на акта, поради което няма нарушение и на процесуалния закон. Относно твърдението за порок във волята, правилно е приетото от първата инстанция, че причините, довели до подаване на това заявление не подлежат на контрол по законосъобразност, какъвто осъществява съда и няма други данни, освен личното волеизявление на лицето, които да посочат, че е налице порок във волята му. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд