Решение № 119 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 755/2009 г.

Решение № 119 от 26.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 755/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на НОХД № 2539/2009 г. на Русенския районен съд и отмяна на постановеното по него определение № 177/7.10.2009 г. С последното е било одобрено споразумение между прокурор от районна прокуратура - Русе и подсъдимия С. В. К. за прекратяване на наказателното производство, водено срещу него за престъпление по чл. 129 ар. 2, вр. ал. 1 от НК, като обвиняемият се е признал за виновен в извършването му и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му е било определено наказание пробация, включваща пробационни мерки по чл. 42а ал. 2, т. 1, 2 и т. 6 от НК. В искането на Главния прокурор, поддържано в с. з. пред ВКС, се изтъква довод за нарушение на материалния закон поради неправилна квалификация на деянието. Същата е следвало да бъде по чл. 131а, пр. 2 от НК (поради наличие на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" НК), а не по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, в какъвто аспект е одобреното споразумение, защото преди извършване на деянието по настоящото дело - на 6.10.2008 г., К. е бил осъден по НОХД № 337/2004 г. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК на наказание 3 години лишаване от свобода, като споразумението е влязло в сила на 10.02.2004 г. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане. Осъденият лично и чрез служебния си защитник изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано на 18.12.2009 г. и се вмества в изискуемия по чл. 421, ал. 1 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението - 07.10.2009 г., което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, а при разглеждането му по същество ВКС намери, че и е ОСНОВАТЕЛНО предвид следните съображения: От приложено свидетелство за съдимост на С. К. (на л. 15 - 17) действително е видно, че преди извършване на деянието по настоящото дело, с влязло в сила споразумение от 10.02.2004 г. той е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК на 3 години лишаване от свобода ефективно. Съответно, извършеното на 6.10.2008 г. деяние се обхваща от хипотезата на чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК, а поради това и правилната му квалификация не е по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а по чл. 131а, пр. 2 от НК. Вярно е, че противно на данните за съдимостта на К. прокурорът не е повдигнал такова обвинение, както и е внесъл в районния съд постигнатото със защитата споразумение по текста на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. условие за одобряване на споразумението е обаче, то да не противоречи на закона, което с оглед конкретиката на случая очевидно е налице предвид посоченото осъждане на К. Затова районният съд не е следвало да го одобрява, а съобразно чл. 382, ал. 8 от НПК да върне делото на прокурора, което не е сторил. В резултат на това се е стигнало и до твърдяното нарушение на материалния закон по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. За поправянето му е необходимо определението за одобряване на споразумението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане на районен съд - Русе, който съответно за упражни правомощието си по чл. 382, ал. 8 от НПК. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение