Решение № 8547 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2014 г.

ВАСVI отделение23.06.2014 г.докладчик Тодор Тодоров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 707/10.02.2014 г. по адм. дело № 5691/2013 г. на Административен съд София - град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8547 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5189/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ТД "Идеалстрой 3" ЕООД, гр. София против решение № 707/10.02.2014 г. по адм. дело № 5691/2013 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че съдът не е съобразил факта, че начислените лихви, макар и коректно изчислени, представляват акцесорно задължение и при погасено главно задължение същите не се дължат. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че от справките за невнесени в срок дължими осигурителни вноски е била начислена лихва на основание чл. 113 КСО и е ирелевантно настъпило погасяване на главното задължение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 707/10.02.2014 г. по адм. дело № 5691/2013 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Идеалстрой - 3" ЕООД, гр. София срещу ревизионен акт № 2021205984 от 28.12.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № 842 от 13.05.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са установени задължения за лихви върху вноски за ДОО, ЗО, ДЗПО-УПФ, ГВРС и ТЗПБ за периода 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, ценил е с оглед всички обстоятелства по спора приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза и правилно е приел, че не са налице основания по чл. 146 АПК за отмяна на атакувания акт като незаконосъобразен. С ревизионния акт не са извършени корекции на декларираните от търговското дружество вноски за фонд ДОО, ДЗПО-УПФ, ГВРС и ТЗПБ като за невнесените в срок осигурителни вноски са определени лихви за забава в размер на 514,52 лева. Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза декларираните от юридическото лице осигурителни вноски за процесния период не са внесени и лихвите върху невнесените в срок задължения към НАП и НОИ са правилно изчислени. Вярно е съобразен размера на дължимите осигурителни вноски за периода 2009 г. - 2011 г., не са опровергани и констатациите, че задълженото лице е начислявало и изплащало възнаграждения за този период като осигурителните вноски не са внасяни съгласно сроковете и изискванията на чл. 158, вр. чл. 7 КСО, за което е начислена дължимата лихва до 21.08.2012 г. Със закъснение са внесени част от вноските по ЗГВРС. Със закъснение и неточно в нарушение на чл. 40 ЗЗО, за част от ревизирания период, са внесени и здравноосигурителните вноски. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се възприемат от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1