Решение № 520 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2015 г.

Решение № 520 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12016/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс и е образувано по касационна жалба на Народно читалище "Развитие - 1869" гр. Д., чрез пълномощника си по делото, против решение № 59 от 23.07.2015 г., постановено по адм. д. № 67/2015 г. по описа на Административен съд Г., с което е отхвърлена жалбата му против решение за разпределение на годишната субсидия за 2015 г., отпусната от държавния бюджет за читалищна дейност по Протокол № 5 от 11.03.2015 г. на комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при община Д., определена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Д.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Претендира разноски. Ответната страна - Комисията за разпределение на държавната субсидия на читалищата в О. Д., назначена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Д. взема становище за неоснователност по жалбата. Претендира разноски. Ответниците - Народно читалище "Дряновска пробуда - 2008" гр. Д., Народно читалище "Д. С. - 1900" с. Г., Народно читалище "В. Г. - 1924" с. Ц. ливада, Народно читалище "Хр. Ботев -1894" с. Г., Народно читалище "Надежда 1925" с. Т., Народно читалище "Б. П. - 1900" с. Д. и Народно читалище "Наука 1922" с. З., не се представляват и не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна и излага мотивирано становище за оставяне в сила на съдебния акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, Административния съд Г. е отхвърлил жалбата на Народно читалище "Развитие - 1869" гр. Д. против решение за разпределение на годишната субсидия за 2015 г., отпусната от държавния бюджет за читалищна дейност по Протокол № 5 от 11.03.2015 г. на комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища при община Д., определе на със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Д.. Установено е, че комисията е назначена със Заповед № 52 от 17.02.2015 г. на кмета на община Д., издадена на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища и във вр. с решение № 521 от протокол № 53 от 16.02.2015 г. и РМС № 801 от 3.12.2014 г. за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности през 2015 г. с натурални и стойностни показатели, е назначена деветчленна комисия, включваща председател и осем членове, с посочени имена и длъжности, която следва да разпредели предвидените средства по бюджета на общината за дейност "Читалища" за 2015 г., които са в общ размер на 187 380.00 лв. и се определя дата на заседанието й на 18.02.2015 г. На процесния протокол не е положен подписът на един от членовете на тази комисия - М. И. Л., председател на Народно читалище "Развитие-1869", Д., като същата не е присъствала на проведеното гласуване и е отсъствала през втория ден от заседанието на комисията. С обжалваното пред административния съд решение комисията, след проведено гласуване с 7 (седем) гласа "за" и 1 (един) глас "против", е разпределила субсидията между читалищата на територията на община Д.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, решаващия съд е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, произнесъл се в кръга на неговите правомощия, в предписаната от закона писмена форма в рамките на предоставената му със закона компетентност- назначената със заповед комисия по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища, временен колективен орган, който се създава с цел разпределяне на отпусната субсидия за читалищна дейност за съответната година. Законодателят е предвидил, че този орган взима окончателното решение, без да е необходимо то да бъде утвърждавано от други органи или лица, поради което липсата на одобряване на протокола, в който е инкорпорирано решението, не опорочава последното, нито го прави недействително. Първоинстанционния съд е установил, че са налице вътрешни правила за работа на комисията и критерии за оценка, приети от самата нея. Според съдът, законодателят не изисква одобряване на решението от други органи или лица. Кметът има правомощие само да назначи комисията, но не и да оказва влияние върху решенията й, вкл. и да "връща" същите за ново разглеждане. Решаващият съд е счел, че отпуснатата в по-голям размер през предходната година субсидия не мотивира отмяна на решението затова, че през настоящата година тази субсидия е в по- малък такъв. Извел е извод, че размерът на субсидията се определя ежегодно, като всяка година назначената от кмета комисия има правото да определя нова методика, нови показатели и критерии за разпределението й. Съдът е направил извод още, че след като държавния и общинския бюджет се определя ежегодно и от тях се предвиждат всяка година средства за читалищна дейност, то е правилно и законосъобразно ежегодно да се разпределят тези средства между читалищата за дадена община. Според съдът жалбоподателят не е доказал твърденията си, че дейността му през 2015 г. е по-голяма от тази през 2014 г. Счел е, че субсидията не е сума, която получателят й "изработва реално", т. е. нейната основна функция е подпомагане, дотиране посредством безвъзмездното й предоставяне и не се очаква срещу отпускането на такава сума насрещна престация, включително "изработка" или заработване на някакви конкретни резултати. Съдът е установил, че законодателят не е предвидил и уредил законово случаите при които има претенции към получателите на субсидии. Водим от изложеното, съдът е приел, че решението на комисията е взето от компетентен орган, в надлежната писмена форма при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимия материален закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е проявил процесуална активност и е установил релевантните за спора факти и обстоятелства, които настоящата инстанция напълно споделя. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община и на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Назначената от кмета на общината комисия по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ е в изискуемия се от закона състав, като представителите на отделните читалища са посочени за включването им в нея след избор от органа по чл. 16 от ЗНЧ, включително и представителя на читалището касационен жалбоподател, като нито едно от решенията за избор не е отменено от общото събрание на съответното читалище. Административният съд е направил правилна преценка, че оспореното пред него решение е прието от компетентен орган, в законен състав и с необходимото мнозинство, при отсъствието на нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища. В случая правилно съдът е приел, че обжалваното решение е прието в рамките на предоставената на комисията по чл. 23 от Закона за народните читалища компетентност и при съблюдаване на изискванията за законност и съразмерност. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за правилен и обоснован изводът на решаващия съд във връзка с приетия от комисията по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ, "Механизъм за разпределение на средствата от субсидията за читалищата". Предвид липсата в действащото законодателство на нормативен акт, който да регламентира този механизъм, комисията има право да приема свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община. В настоящият случай начинът на разпределяне на субсидията е одобрен въз основа на правилата за работа и одобрените от комисията критерии и не противоречи на закона, нито на указанията на Министерство на културата. Обоснован е и направеният извод, че всяка надлежно конституирана комисия по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ има право да изработи и приеме свои правила за работа и критерии по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община и това е изпълнено от ответника по касационната жалба. Неоснователни са твърденията на касационният жалбоподател за липса на мотиви при приемането на процесното решение. Правни и фактически мотиви се съдържат в одобрените от комисията вътрешни правила за нейната работа. Цялата приложена преписка по издаването на процесното решение по делото съдържа подробно отразени фактически и правни основания за приемането му. Следва да бъде отбелязано, че константната съдебна практика неотклонно споделя идеята, че когато мотивите за издаването на акта съществуват в преписката по издаването му и след като той им съответства, това е достатъчно, за да е налице връзка между тези мотиви и акта, като се счита, че органът ги приема. Правилно е прието от първостепенният съд, че фактическите основания се съдържат конкретно и в самото решение, прието като краен акт след проведените няколко поредни заседания на комисията, обективирани в протоколи от № 1 до № 5. Видно от представените доказателства по делото и от административната преписка касационният жалбоподател, както и останалите заинтересовани страни са имали възможността и са се запознали с всички мотиви, включително и съдържащите се в преписката по издаването на акта, т. е. самите те са взели активно участие в процеса по изготвянето на крайния акт на всички етапи, като са били назначени със заповедта на кмета, съдържаща подробно изложени фактически и правни основания, приели са правила за работата си и критерии за оценка, подавали са анкетни карти, представяли са и са търсили доказателства за твърдения, изложени в тях, запознали са се с картите, попълнени от останалите народни читалища и са имали възможност да ги обсъдят, да изразят несъгласия с определени части, както и накрая да участват във вземането на окончателното решение. В този смисъл те са упражнили тази възможност реално. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,