Решение № 120 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5226/2007 г.

Решение № 120 от 16.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5226/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Х. А. В. и А. Х. И. против решение от 19.04.07 г. по гр. дело № 2602/06 г.на Софийски градски съд, допълнено с решение от 21.06.07 г. С него е отменено решение от 2006 г. (без дата) и от 21.06.06 г. по гр. дело № 11436/04 г.на СРС,48 състав в частта, с която е уважен иск за нищожност поради симулация, отменен е нотариален акт № 173/032 г. и е отхвърлен предявения насрещен иск по чл. 108 от ЗС и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Х. А. И. и А. Х. И. срещу Й. Д. С. и Т. П. С. с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и е уважен предявения от ответниците насрещен ревандикационен иск за предаване владението върху апартамент № 176, находящ се в гр. С.,ЖК"М"бл.204, заедно с избено помещение № 14 и съответните 0.462 ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Молят решението да бъде отменено и искът по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД да бъде уважен, а насрещният иск по чл. 108 от ЗС - да бъде отхвърлен.. Ответниците по касационната жалба Й. и Т. С. молят решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Касационната жалба е основателна. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за продажба от 27.05.02 г., оформен с нот. акт № 173/2002 г., Х. и А. И. са продали на Й. С. по време на брака му с Т. С. собствения си апартамент № 176, находящ се в гр. С., ЖК "М", бл. 204, вх.8, ет. 6, с площ 61.12 кв. м, заедно с избено помещение № 14 и съответните ид.части от общите части от сградата и от правото на строеж върху земята. В нот.акт било записано, че цената е заплатена напълно преди подписване на договора. Безспорно между страните било обстоятелството, че продаденият имот се владее от ищците Х. По делото бил представен и договор за заем от 1.05.02 г., по силата на който Х. И. е получил в заем от Й. С. сумата 22 000 лв. Ищците са поддържали, че сключеният между тях и ответника Й по време на брака му с Т. С. договор за продажба с нот. акт № 173/02 г.е привиден, като прикрива договорна ипотека. За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД въззивният съд е приел, че представеното нотариално удостоверение от 18.10.2005 г.за упълномощаване на трето лице В. Г. от купувачите по нотариалния акт от същата дата, на която е изповядана сделката - 27.05.02 г. да продаде процесния имот е неотносимо към предмета на спора. Не е кредитирал показанията на свидетеля Г, според който пред нотариуса е подписано обратно писмо със съдържание, че волята на страните не е да придобият процесния имот, а същият да послужи като обезпечение на парични дългове. При липсата на представен по делото писмен документ - обратно писмо съдът е счел за недоказани твърденията на ищците за симулация на договора за продажба. Настоящата инстанция приема, че неправилно въззивният съд е счел, че упълномощаването на свидетеля Г от ответниците в деня на процесната продажба да прехвърли имота е неотносимо към спора. Това пълномощно е индиция, че истинската воля на страните не е била да се сключи договор за продажба, а имотът да служи като обезпечение за изпълнение на парично задължение на единия ищец, още повече, че договорите за продажба и за заем са сключени в рамките на един месец - м.май 2002 г., като заемът предхожда продажбата. Началото на писмено доказателство е налице тогава, когато от изходящия от ответника документ може да се заключи, че симулацията е вероятна. В това се състои разликата между обратното писмо (контралетр), което съдържа волеизявлението на всички страни по прикрития договор и служи за пълно разкриване на симулацията и т.н.начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 134, ал. 2 от ГПК (отм.), което съдържа волеизявление само на една от страните. Изложеното налага извода, че пълномощното, с което ответниците са упълномощили свидетеля Г да продаде имота от тяхно име, представлява именно начало на писмено доказателство, което прави допустимо събирането на гласни доказателства. Наличието на обратно писмо, което е изгубено от продавача, може да се установява за невъзможността да го представи с допускане на гласни доказателства. В тази връзка св. Г, който е бил пълномощник на ответниците, е твърдял наличието на съставено обратно писмо - декларация, което е предал на Й. С. наред с всички документи по продажбата. Съдът не е обсъдил всички доказателства от съществено значение за изхода на спора по реда на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след анализ на всички доказателства по делото да прецени атакуваната сделка представлява ли привиден договор по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. При новото разглеждане на делото е необходимо да бъде приложен точно материалния закон, като се обсъдят всички доводи на страните. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.