Решение № 12724 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2012 г.

Решение № 12724 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8339/2012 г., II о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Константин Николаев Гечев от гр. София срещу решение № 2257 от 26.04.2012 г. по адм. дело № 4047/2011 г. на Административен съд - София-град. Излагат се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон, като се претендира отмяна на решението. Твърди се, че не са обсъдени представените по делото документи за собственост на заинтересованата пред първата инстанция страна Константин Гечев; постановявайки решението си, съдът е излязъл извън компетентността си, като е разрешил спор за материално право между страните по отношение на процесния имот; съдът е следвало да спре производството по делото до решаване с влязло в сила решение на дело на СРС и като не го е направил, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила; съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 41 ЗКИР, като е създал изкуствени приоритети за правата на жалбоподателите (настоящи ответници) да бъдат нанесени в КК и КР, без да изследва фактическите основания за това. Ответниците: Емил Николов Манов и Лозан Николов Манов оспорват касационната жалба и искат обжалваното решение да бъде оставено в сила; Агенцията по геодезия, картография и кадастър не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави в сила обжалваното решение като незаконосъобразно. Върховният административен съд, II отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - София-град, в производство по реда на чл. 49, ал. 2 ЗКИР е отменил по жалба на Емил Николов Манов и Лозан Николов Манов заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - Варна в частта й относно записването на Константин Николаев Гечев за собственик на имот с идентификатор 68134.1970.308 и е върнал преписката за произнасяне от органа при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че заповедта в оспорената част е постановена при допуснато съществено нарушение административнопроизводствените правила, изразяващо се в несъобразяване на административния орган с решенията на Комисията по чл. 47 ЗКИР, обективирани в протокол № КД-10-17-57/18-22.11.2010 г. Вследствие на това процесната заповед в частта й относно вписването на Константин Гечев наред с жалбоподателите като собственик на имот с идентификатор 68134.1970.308 не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбите на чл. 41, ал. 4 вр. ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, като е приел, че процесната заповед в частта за кадастъра и отразяването на собствеността е в противоречие с тях. В посочените норми е указан редът и начинът за събиране на данните за собствеността, както и за актовете, които я установяват. Съгласно чл. 41, ал. 2 ЗКИР, данните за собствениците и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: регистрите към картите и плановете; представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗКИР и регистрите на общинската и областната администрация, а съгласно ал. 4, когато собствениците и актовете, от които те черпят правата си, не бъдат установени по посочения по-горе ред (реда на ал. 2), в кадастралния регистър на недвижимите имоти не се посочват данни за собствеността и актовете, които я установяват. В случая правилно съдът е съобразил, че тъй като имотът има трайни материализирани граници, което е с приоритет пред останалите източници за установяване на границите на имотите, като наред с това ограденият по този начин имот съответства на отразяването му в актуалния до създаването на КК кадастрален план, то за негови собственици следва да бъдат записани само лицата, записани в разписния лист към този план, не и такива, фигуриращи в списък към цифровия кадастър, който не е източник на данни измежду нормативно установените. Правилно съдът е приел, че кадастралната карта и кадастралният регистър се създават единствено от източниците и според приоритетите им така, както са установени в ЗКИР и Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е излязъл извън компетентността си, разрешавайки спор за материално право между страните по отношение на процесния имот. Както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, заповедите по чл. 49, ал. 1 ЗКИР, каквато е и настоящата, нямат конститутивно, а само констативно действие, а разрешаването на спора за материално право с влязъл в сила съдебен акт е основание за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър съгласно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, II отделение,