Решение № 15333 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2010 г.

Решение № 15333 от 14.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 1688/19.10.2009 г., постановено по адм. дело № 3390/2008 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е прогласена нищожността на РА № 800190/12.09.2008 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Добрич, в частта, потвърдена с решение № 639/04.12.2008 г. на зам.-директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, с който на Община Добричка за данъчни периоди - месеците декември 2006 г. и май и юни 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 99 160.97 лв. и са начислени лихви в размер на 18 668.90 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съгласно чл. 133, ал. 1 ДОПК е посочено, че подлежат на изменение само влезлите в сила ревизионни актове, а актовете за прихващане или възстановяване (АПВ) не са включени. Въз основа на това касаторът счита, че процесният ревизионен акт не е издаден от некомпетентен орган, както неправилно бил приел съда. Подробни съображения, обосноваващи направените оплаквания, както и съображения по съществото на спора са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне по същество на жалбата на Община Добричка срещу РА № 800190/12.09.2008 г. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 806.60 лв. Ответникът по касационната жалба -Община Добричка, чрез Кмета Петко Йорданов Петков, оспорва жалбата и моли да се остави като правилно обжалваното решение, като поддържа доводите за нищожност на ревизионния акт и по съществото на спора. Представено е писмено становище с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като изменението на влязъл в сила данъчен акт, какъвто е АПВ може да бъде изменен само при условията на чл. 133 ДОПК. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да прогласи нищожността на РА № 800190/12.09.2008 г., Варненският административен съд е приел, че съгласно постоянната съдебна практика, когато за един и същи данъчен период са издадени два различни акта от органа по приходите, то акта, с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит е нищожен. Административният съд е посочил, че параметрите на служебната проверка задължават съдебната инстанция служебно да провери валидността на оспорения ревизионен акт. В тази насока са изложени мотиви, че от страна на приходната администрация има издадени АПВ № 174 от 31.01.2007 г., АПВ № 1602/11.07.2007 г. и АПВ № 1842/03.08.2007 г., с които на дружеството е възстановено право на данъчен кредит в размер на 14 885.25 лв. за данъчен период м. 12/06 г., както и в размер на 78 265.57 лв. за данъчен период м. 06.2007 г. и в размер на 1 343.62 лв. за данъчен период м. 05.2007 г., като цитираните АПВ не са обжалвани и са влезли в законна сила. Предвид на това е направен извод, че след като за ревизираните периоди са налице влезли в сила актове за прихващане или възстановяване, то изменението на установените с тях права и задължения може да се извърши само по реда на чл. 133 - 134 от ДОПК. Съпоставяйки последните разпоредби с фактите по делото, административният съд е приел, че издаденият ревизионен акт се явява нищожен в тази му част, тъй като процесната ревизия е възложено от лице, което не притежава необходимата компетентност за това. Посочено е още, че нормата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК понастоящем е изменена в смисъл, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване установяването на задълженията се извършва само чрез ревизионно производство, но тази разпоредба е влязла в сила след стабилизирането на посочените по-горе актове и след издаване на ревизионния акт, предмет на производството по делото. На база на изложеното е направен краен извод за нищожност на ревизионния акт в посочената му част Решенето на първоинстанционния съд е правилно. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от първоинстанционния съд. Законосъобразни са изводите на съда относно порочността на ревизионния акт до степен на нищожност, поради липсата на компетентен орган, който да го възложи и съответно издаде. В този смисъл изцяло касационната инстанция споделя мотивите на решаващия съдебен състав от първоинстанционния съд, че след като е налице данъчен акт, какъвто безспорно представлява АПВ, то неговото изменение след влизането му в сила може да се извърши единствено по реда на чл. 133 и сл. от ДОПК. С влезлия в сила АПВ за ответното дружество са възникнали права, не може с последващ ревизионен акт, неиздаден по реда на чл. 133 ДОПК тези права да се превърнат в задължения за данъчния субект. Неправилно касаторът се позовава на чл. 129, ал. 3 ДОПК в последната му редакция която е неотносима за процесния случай, тъй като АПВ № 473 е издаден на 12.04.2007 г., поради което е приложима редакцията на тази правна норма преди изменението с ДВ, бр. 108/2007 г. в сила от 19.12.2007 г. Предвид изложеното по-горе, обжалваното съдебно решение не страда от пороците, посочени от касатора и като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски, както и при съобразяване на обстоятелството, че разноски по делото не са били присъдени от първата инстанция, такива се дължат на Община Добричка в размер на 2 975 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение,