Решение № 12615 от 9.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7138/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С.Г.Груп ЕАД, чрез процесуален представител, против решение 2783 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело 11861/2020 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на С.Г.Груп ЕАД срещу Решение ППН-01-195/ 2019 г. от 14.04.2020 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в частта по т. 2, с която се обявява жалбата на А. Шакиров за основателна по отношение С.Г.Груп ЕАД, в частта, касаеща нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗЛД (отм.), респективно чл. 14, § 1, б. а от Регламент /ЕС/2016/ 679 и на основание чл. 83, § 5, б. б във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламента налага на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв и дружеството е осъдено да заплати на КЗЛД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответната страна КЗЛД оспорва касационната жалба. Иска решението да се остави в сила в обжалваната част. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е потвърдил Решение ППН-01-195/ 2019 г. от 14.04.2020 г. на КЗЛД в частта по т. 2, с която жалбата, подадена от Шакиров пред Комисията се обявява за основателна по отношение С.Г.Груп ЕАД за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗЛД (отм., ред. 2006 г.), респективно чл. 14, § 1, б. а от Регламент /ЕС/2016/ 679 и на основание чл. 83, § 5 б. б във връзка с чл. 58, § 2, б. и от Регламента е наложила на дружеството имуществена санкция в размер на 2 000 лв. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. В настоящия случай са налице два договора за цесия, сключени между трима администратори на лични данни Българска телекомуникационна компания ЕАД, С.Г.Груп ООД (сега ЕАД) и Агенция за събиране на вземания ЕАД. С първия договор от 22.04.2016 г., С.Г.Груп ЕАД е придобило паричното вземане към длъжника А. Шакиров в размер на 1341,45 лв., дължимо по договор за мобилни услуги сключен между него и БТК ЕАД. С последващ договор за цесия от 20.06.2018 г. между С.Г.Груп ЕАД цедент и Агенция за събиране на вземания ЕАД цесионер, дружеството е прехвърлило паричното си вземане към Шакиров на Агенция за събиране на вземания ЕАД. Обработването на личните данни е допустимо, когато то е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна. С прехвърлянето на вземането цесионерът встъпва в правата на предишния кредитор без за това да е необходимо съгласието на длъжника. Впоследствие длъжникът трябва да бъде уведомен за извършената цесия, за да породи тя действие по отношение на него и по отношение на трети лица чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Юридическият факт, който прави допустимо обработването на личните данни, е прехвърлянето на вземането, а не уведомлението. Това е така, защото цесионерът получава личните данни на длъжника още при сключването на договора за цесия. От този момент нататък за него е налице законен интерес, който допуска обработването на данните във връзка със събиране на задължението чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Обстоятелството дали уведомлението до длъжника е било надлежно връчено няма правно значение относно преценката за законосъобразността на действията на цесионера по обработването на личните данни на длъжника по цедираното вземане. Поражда ли договорът за цесия действие по отношение на длъжника, съществува ли вземането и какъв е неговият размер са въпроси, които могат да се повдигат пред гражданския съд и да се решават по реда на гражданското съдопроизводство. Правилно първоинстанционния съд е приел, че спорът по делото е очертан от разрешаването на въпроса С.Г.Груп ЕАД изпълнило ли е задължението си по чл. 20, ал. 1, т. 1-3 от ЗЗЛД (отм.), според който когато личните данни не са получени от физическото лице, за което те се отнасят, администраторът или негов представител му предоставя: 1. данните, които идентифицират администратора и неговия представител; 2. целите на обработването на личните данни; 3. категориите лични данни, отнасящи се до съответното физическо лице. В закона не са поставени изисквания за формата на уведомлението, поради което лицето може да бъде уведомено както със съобщаването на договора за цесия, така и по телефона или по всякакъв друг начин, т. е. за изпълнение на задължението от администратора на лични данни е достатъчно уведомлението да съдържа информацията по чл. 20, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 ЗЗЛД и същата да е достигнала до адресата. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя извода, направен от първоинстанционния съд, че от доказателствата по делото, единствено за уведомление 15644599001 по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, заедно с информация по чл. 20, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗЛД изпратено от втория цесионер Агенция за събиране на вземания ЕАД има данни, че е връчено на 07.08.2018 г. на длъжника, чрез неговата майка. Във връзка с изпратеното писмо до длъжника Шакиров от първия цесионер С.Г.Груп ЕАД по делото има само доказателство за това, че е било изпратено до длъжника на 27.02. 2018 г. от С.Г.Груп ЕАД, не и обаче че то е достигнало до адресата. С оглед на това съдът правилно е направил преценка, дали съдържанието на уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД 15644599001, направено от Агенция за събиране на вземанията ЕАД, за което единствено има данни, че е връчено на длъжника удовлетворява в пълнота изпълнението на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 1 , т. 2 и т. 3 ЗЗЛД от страна на С.Г.Груп ЕАД. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че няма пречка уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и съобщаването по чл. 20, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД да бъдат инкорпорирани в едно писмо, респ. съобщени едновременно по някакъв друг легитимен начин. Трябва обаче да бъде отчетено различното им правно естество и съответно - различният обем информация, която е необходимо да достигне до адресата в качеството на длъжник по цедираното вземане, т. е. участник в облигационно правоотношение и като физическо лице, чиито лични данни са предоставени от един администратор на лични данни на друг - заинтересована страна в развилите се административни правоотношения при режима на ЗЗЛД. Касае се за задължения, вменени по два различни закона, които охраняват различни обществени отношения. Уведомлението по ЗЗД има за цел да информира длъжника, че е извършена цесия, т.е. че вече е задължен пред нов кредитор (цесионер), от който момент цесията има действие спрямо длъжника. Същото не е предназначено да информира длъжника, че поради прехвърленото вземане трето лице - цесионер ще обработва личните му данни според обема им, посочен в т. 1-5 от чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД. Дори и да се приеме, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД съдържа някои от данните, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД, то те са непълни, не са в предвидения в т. 1-5 обем. От друга страна не може да се възлага в тежест на длъжника по тълкувателен път да предполага, че събирането на вземането от новия кредитор неминуемо е обвързано с обработка на личните му данни. Освен това, чл. 20, ал. 1 от ЗЗЛД изрично вменява предоставянето на посочените данни в задължение на администратора на лични данни. В случая уведомлението 15644599001 съдържа информация за администратора на лични данни в съответствие с изискването на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, посочена е фирмата на дружеството, ЕИК, седалище и адрес на управление, трите имена на законния представител, но не съответства на изискванията на чл. 20, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД - в уведомлението изобщо не е посочено за какви цели ще се обработват и какви лични данни на физическото лице. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че договорът за предоставяне на мобилна услуга не съдържа изричното съгласие на Шакиров неговите лични данни да бъдат предоставени именно на С.Г. Груп ЕАД, а абстрактно на трето лице за събиране на вземанията към него, поради което не е възможно да се приеме наличието на знание по смисъла на чл. 20, ал. 3, т. 3 от ЗЗЛД (отм.) именно по отношение този администратор на лични данни и съответно да го освобождава от задължението да уведоми физическото лице за обработването - в този смисъл решение 12741 от 24.10.2017 г. по адм. д. 5234/2016 г. на ВАС, V о. Р 5796 от 3.05.2018 г. на ВАС по адм. д. 10097/2016 г., V о. Няма доказателства по делото, от които да се направи категоричен извод, че изискванията за информиране на лицето в хипотезите на чл. 20 ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД са удовлетворени. Длъжникът по цедираното вземане не е бил надлежно уведомен по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2-3 от ЗЗЛД от С.Г.Груп ЕАД нито с единственото достигнало до него уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, направено от Агенция за събиране на вземания ЕАД, тъй като не отговаря на изискванията за съдържанието по смисъла на посочената разпоредба, нито пък по някакъв друг начин. За да се приеме, че длъжникът по цедираното вземане е надлежно уведомен, включително и за обстоятелствата по чл. 20, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗЛД, в тежест на касационния жалбоподател е било да ангажира доказателства, че уведомление не само е изпратено до длъжника, но е и получено от него, тоест връчено му е и то с изискуемото по чл. 20, ал. 1, т. 1-3 съдържание. Решението на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на касационния жалбоподател КЗЛД за присъждане на разноски за касационното производство, които съдът определя на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Разноските следва да бъдат заплатени от касатора С.Г.Груп ЕАД. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение