Решение № 10414 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3857/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Бензеш от гр. Пловдив, чрез процесуален представител, срещу Решение 327 от 15.02.2021 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 1555 по описа за 2020 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане 16/112/10213/3/01/04/01 с изх. 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г. на Директора на ОД на Държавен фонд Земеделие- Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че не са налице предпоставките за приложение на разпоредбите, послужили като основание за издаване на процесния АУПДВ. Сочи, че необосновано първоинстанционният съд е приел, че допуснатото нарушение на чл. 26, ал.1 АПК не е съществено и не се е отразило на крайния резултат в административното производство. Намира, че недопускането до разпит на посочения свидетел накърнява правото й защита. Заявява, че икономическият размер на стопанството й към момента на проверката е в предвидения договорен размер и не са установени изкуствено създадени условия. Според касатора АС - Пловдив е игнорирал голяма част от събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до необосновани и материално незаконосъобразни фактически и правни изводи. В подкрепа на доводите си излага подробни аргументи и претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, по съществото на спора, с което оспореният АУПДВ бъде отменен, ведно с присъждане на осъществените разноски в първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба Директорът на ОД на Държавен фонд Земеделие Пловдив не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУПДВ 16/112/10213/3/01/04/01 с изх. 01-163-6500/550 от 09.09.2019 г., издаден от Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" - Пловдив, с който на основание т. 4. 8. б. "е" от Договор 16/112/10213 от 14.05.2014 г. и на основание чл. 8а, ал. 1, т. 2 от Наредба 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Създаване на стопанства на млади фермери по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. на Ш. Бензеш е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892лв., представляващо сбор от полученото първо и второ плащане по договора. За да отхвърли жалбата срещу оспорения АУПДВ първостепенният съд е приел от фактическа и правна страна следното: Ш. Бензеш е кандидатствала със заявление идентификационен 16-112-10213 за финансиране по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Заявлението е одобрено за финансиране със заповед 03-160-РД/63 от 12.05.2014г., издадена от Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Пловдив, с която е определен размер на финансова помощ от 48 892 лв., платима на две равни части, за земеделско стопанство с начален икономически размер от 4. 35 икономически единици /ИЕ/. Между Ш. Бензеш и Изпълнителния Директор на ДФ "Земеделие" е сключен договор 16/112/10213 от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ, по който са извършени както първото, така и окончателното плащане. В периода 09.04.2019г.- 16.04.2019г. е осъществена проверка на място на стопанството на ползвателката, констатациите от която са обективирани в контролен лист. Според отразеното в него в парцела няма плододаване на гъба кладница, а са разположени 1320 дървени трупчета. На 25.04.2019г. от ДФ Земеделие е издадено писмо, целящо да уведоми Ш. Бензеш на основание чл. 26, ал.1 АПК за откриване на производство по издаване на АУПДВ. На 17.06.2019г. това писмо е поставено на таблото на ДФЗ за уведомления и е свалено на 02.07.2019г. В хода на съдебното производство е проведена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено. Според вещото лице към момента на проверката съобразно констатациите на експертите от ДФЗ не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството. При условие, че се вземат предвид декларираните обработваеми площи от бенефициента, то тогава икономическият размер на стопанството възлиза на 11.93 ИЕ. По делото е назначена и САгрЕ, заключението по която е обсъдено подробно от съда и е прието като обективно и компетентно дадено. След анализ на събраните доказателства поотделно и в съвкупност първостепенният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че фактическите установявания на административния орган не са опровергани в хода на съдебното производство, с оглед на което оспореният АУПДВ е издаден при спазване на приложимия материален закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес плана са индикатори. В този смисъла са и мотивите на решение 13796/06.11.2020 г. по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, VII отд., съгласно които "индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на задължението на ползвателя да поддържа икономически размер на земеделското стопанство, за което е получил второто плащане, в размер на 11.93 икономически единици. Това е и една от основните дейности и цели, заложени в бизнес-плана по проект 16/112/10213 4/112/08151 и включени в Приложение 1 към договора между страните. Визираното основание се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, поради което административният орган, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е следвало да издаде решение за финансова корекция. Систематичното и граматично тълкуване на посочената норма сочи, че тя не предоставя на компетентния орган възможност за избор кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под същото материалноправно основание в съответната наредба по реда на която е сключен договора. Хипотезите на издаване на АУПДВ по реда на ДОПК са в съотношение не на алтернативност, а на евентуалност от липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ. Този извод следва и от дефиницията на "нередност" по чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент / ЕС/ 1303/2013 г., съгласно която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Заключението, че на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на одобрени индикатори е следвало да се установи с издаването на решение за корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не се променя от разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Същият предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът е сключен на 14.05.2014г., а мониторинговият период за него е пет години, считано от датата на сключването му. Този период е изтекъл на 14.05.2019г., към която дата не е започнало процесното административно производство. По аргумент от чл. 25, ал.3 АПК датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Съгласно чл. 26 АПК, първото процесуално действие, което органът е задължен да извърши, е уведомяването на адресата по нормативно установения в чл. 26, ал.2 АПК в приложимата редакция ред. Дори и да се приеме, че в частност са осъществени законоустановените предпоставки за извършване на съобщаването по реда на чл. 61, ал.3 АПК, в редакцията му преди неговата отмяна, първоинстанционният съд не е съобразил, че съобщението за започване на процесното производство е поставено на таблото за уведомления на ДФ Земеделие на 17.06.2019г. То е свалено след изтичане на посочения в него срок на 02.07.2019г. и именно към този момент е извършено и първото дължимо от органа процесуално действие по надлежно уведомяване на страната за образуваното административно производство. Същото е започнало след изтичането на мониторинговия период на 14.05.2019г., с оглед на което това нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложима. Релевантна е влязлата в сила на 28.06.2019г. нова разпоредба на чл. 27, ал. 6 на ЗУСЕСИФ, определяща процесуалния ред и материално правните основания, въз основа на които следва да се извърши финансова корекция. Друго не следва от чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., съгласно който след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./, тъй като от тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като не е съобразил това, а е издал процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо основание за незаконосъобразност и отмяна на оспорения АУПДВ. Достигайки до друг краен извод, АС- Пловдив е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваният АУПДВ бъде отменен. При този изход на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените в първоинстанционното и настоящото производства разноски, възлизащи при приложението на разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗАдв общо на сумата от 3077,90 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение