Решение № 126 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2015 г.

Решение № 126 от 9.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12577/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена от "Варимпекс" ООД, с ЕИК *********, касационна жалба, чрез упълномощения адв. Д. Н., срещу Решение № 1731 от 27.07.2015 г., постановено по адм. д. № 3269 по описа за 2014 г. на Административен съд - В. (АС - В.). С него са отхвърлени предявените от настоящия касационен жалбоподател искове срещу Администрацията на Министерския съвет на Р. Б., както следва: 1. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати главница в размер на 250000,00 лв. частично от 785000,00 лв., представляваща придобивната стойност на недвижим имот, придобит чрез покупко - продажба от "Радомир - Л. К." ЕООД, обективирана в Нотариален акт № 161, том I, рег. 3898, дело № 140 от 2001 г. и 1000,00 лв. частично от 1280911,25 лв. - мораторна лихва, считано от 23.08.2001 г. до 19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска; 2. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати главница в размер на 1110,78 лв. - нотариална такса за придобиване на имота с посочения в предходната точка нотариален акт и 1000,00 лв. частично от 1974,25 лв. - мораторна лихва, считано от 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска; 3. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати сума в размер на 794,28 лв. - такса вписване на същия нотариален акт и 1000,00 лв. частично от 1594,35 лв. - мораторна лихва, считано от 22.08.2001 г. до 19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска; 4. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати главница в размер на 400000,00 лв. частично от 1237248 лв. (583000,00 щ. д.) - стойност на посредническите услуги на "Б. Ф. С.", заплатена на 08.08.2001 г. съгласно Договор от 15.04.2001 г. и 1000,00 лв. частично от 2276547,65 лв. - мораторна лихва, считано от 23.08.2001 г. до 19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, 5. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати главница в размер на 100000,00 лв. частично от 185588,00 лв. - стойност на платения данък (съгласно Решение от 20.07.2004 г. на ВАС по адм. дело № 1447/2003 г., потвърдено с Решение № 4607/15.05.2005 г., постановено по адм. дело № 8088/2004 г.) и 1000,00 лв. частично от 302574,12 лв. - мораторна лихва, считано от 01.06.2005 г. до 19.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска; 6. предявения иск от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет да му заплати главница в размер на 7196,00 лв. - стойност на платени данъци и такси смет за периода от 01.01.2001 г. до 31.12.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска. Наред с това, "Варимпекс" ООД е осъдено да заплати на Администрацията на Министерски съвет сума в размер на 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за наличие на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на постановилия го съдебен състав. Излагат се подробни съображения в насока, че съдът е взел предварително становище в Определение № 1062 от 18.03.2015 г., постановено по първоинстанционното дело по въпрос, касаещ основателността на иска, поради което е следвало да се отведе от разглеждане на делото. Неизпълнението на това задължение, според касационния жалбоподател, води на извод за постановяване на решението при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като необосновани определя изводите на съда, че не е установена и доказана по делото причинната връзка между настъпилия вредоносен резултат и нищожното решение на Министерския съвет на Р. Б. № 469 от 03.05.1997 г. и издадената въз основа на него Заповед № 141 от 09.05.1997 г. от министъра на финансите. Твърди, че "Варимпекс" ООД не би търпяло вредите, ако не са били издадени незаконосъобразните актове, като загубата на собственост в спорната хипотеза счита, че е типична, нормално настъпваща и необходима последица. По изложените в жалбата съображения се иска отмяната на решението, предмет на контрол и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените от настоящия касационен жалбоподател искове. Претендират се сторените разноски пред двете съдебни инстанции. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата и моли уважаването й. Претендира разноски по представен списък и доказателства за извършването им. Ответникът - Администрацията на Министерския съвет на Р. Б. представя подробен писмен отговор на касационната жалба чрез упълномощени процесуални представители, в който я оспорва. Иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Излага съображения по същество на спора. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, но по различни от изложените в нея съображения. Първоинстанционният съд е приел за разглеждане отхвърлените с обжалваното решение искове, предявени от "Варимпекс" ООД срещу Администрацията на Министерски съвет на Р. Б., с които е поискано осъждането й на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) да му заплати обезщетение в посочените по - горе размери, ведно с лихвата, за репариране претърпени имуществени вреди като последица от обявено за нищожно по съдебен ред Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет и от Заповед № 141 от 09.05.1997 г. на министъра на финансите, чиято нищожност била установена по реда на инцидентния контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. Съдът е приел за установено и доказано по делото наличието на незаконосъобразен административен акт - прогласеното за нищожно Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет, с което е изменено и допълнено Решение № 775 от 01.08.1996 г. на Министерския съвет, както и това, че "Варимпекс" ООД действително е направил твърдените от него разходи за придобиване на недвижим имот и за заплащане на данъци за същия. Приел е обаче, че не е доказано твърдените вреди да са претърпени във връзка с административна дейност. Направил е извод, че предявените искове срещу Администрацията на Министерския съвет са неоснователни предвид липсата на причинна връзка между твърдените вреди и обявения за нищожен акт на Министерския съвет. Изложил е мотиви във връзка с направеното възражение за изтекла давност. Решението е недопустимо. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения за постановяване на съдебното решение от съдебен състав, изразил становище по съществото на спора в съдебен акт, предхождащ обжалваното решение. С Определение № 1062 от 18.03.2015 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. Решаващият му мотив е неизпълнение на даденото на "Варимпекс" ООД указание в определения срок, поради което поради непосочване на обстоятелства, на които се основава иска, производството по делото е прекратено. По - напред в мотивите на определението е посочено, че "...липсват твърдения защо ищецът счита, че твърдените от него вреди са претърпени именно в резултат на нищожността на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет на РБ и на издадената въз основа на него Заповед № 141 от 09.05.1997 г. на министъра на финансите". Предвид това, неоснователно се твърди в касационната жалба, че в цитираното определение постановилият обжалваното решение съдебен състав бил приел, че не е доказано наличието на причинно - следствената връзка между претърпените вреди и решението на Министерски съвет, тоест се е произнесъл по основателността на предявения иск в друг предхождащ съдебен акт. Затова не е било налице основание за отвод на съдията по изложените от касационния жалбоподател причини, нито има данни за наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. След като извърши проверка досежно валидността и допустимостта на обжалваното решение, настоящият състав на трето отделение на Върховния административен съд, намира, че то е валидно, но недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, поради което следва да бъде обезсилено на това основание. Констатира се, че съдебното производство пред първоинстанционния съд е започнало по искова молба на "Варимпекс" ООД, с която са предявени посочените по - горе искови претенции срещу Администрацията на Министерския съвет. Иска се репариране на твърдените имуществени вреди, ведно с лихви, настъпили като следствие на незаконосъобразни административни актове - Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет, обявено за нищожно с Решение № 3419 от 08.04.2003 г., постановено по адм. д. № 197 по описа за 2003 г. на Върховния административен съд, петчленен състав и Заповед № 141 от 09.05.1997 г., издадена от министъра на финансите, чиято нищожност се поддържа, че е установена по реда на инцидентния контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК с Решение № 120 от 11.06.2012 г., постановено по гр. д. № 207 по описа на Апелативен съд - В. за 2012 г. и Решение № 258 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 787 по описа за 2012 г. на ГК, I г. о. на Върховния касационен съд, тоест била налице хипотезата на чл. 159, т. 6 АПК. С Разпореждане № 4076 от 16.10.2014 г. първоинстанционният съд е оставил без движение производството по делото е и указал на "Варимпекс" ООД в определен в съдебния акт срок да представи доказателства за внесена държавна такса и преписи за връчване, както и да изложи конкретни и ясни твърдения да причинно-следствената връзка между претърпените вреди и обявеното за нищожно Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет. В негово изпълнение от "Варимпекс" ООД е представена молба, в която наред с другото се твърди, че претендираните вреди са претърпени вследствие Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет и Заповед № 141 от 09.05.1997 г., издадена от министъра на финансите. В първото по делото съдебно заседание, провело се на 02.12.2014 г. съдът е докладвал делото, както следва: "Производството е образувано по искова молба от "Варимпекс" ООД, гр. В. срещу Администрацията на Министерски съвет на Р. Б., с която е предявен иск на основание чл. 203, ал. 4 - чл. 207 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се присъждане на обезщетение в размер на 2215032,85 лв. за реално претърпени от дружеството вреди от нищожността на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет на РБ и на издадената въз основа на него Заповед № 141 от 09.05.1997 г. на министъра на финансите, както и на лихвата върху тази главница, считано от датата на предявяване на иска; на сумата от 5000,00 лв. - лихви за забавата и на разноски...". В съдебното заседание на 05.03.2015 г. съдът е докладвал предявените обективно съединени искове по пера, оставил е производството по делото без движение и след като се е мотивирал, че и на този етап от производството липсват твърдения защо ищецът счита, че претендираните от него вреди са претърпени в резултат на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет и Заповед № 141 от 09.05.1997 г., издадена от министъра на финансите, е указал на "Варимпекс" ООД да изложи конкретни и ясни твърдения за причинно - следствената връзка между "претърпените вреди и обявеното за нищожно Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет на РБ". В изпълнение на указанието, от името на "Варимпекс" ООД е представена молба, в която се обосновава твърдяната причинна връзка и се поддържа, че поради нищожността на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерския съвет и издадената въз основа на него Заповед № 141 от 09.05.1997 г. на министъра на финансите, то е търпяло вреди. Тъй като в тази молба е посочено, че първият елемент от фактическия състав на отговорността е налице доколкото решението на Министерския съвет е обявено за нищожно, а по нататък в молбата, че загубата е причинена "...пряко и непосредствено от незаконосъобразността на административните актове" и вредите не биха били налице, ако беше издаден законосъобразен административен акт от страна на Министерски съвет и на министъра на финансите, съдът е следвало да изиска уточнение в насока твърдения от ищеца правопораждащ отговорността факт, което не е сторено. Във връзка с твърденията на "Варимпекс" ООД, че вредите са търпени като последица на Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет и Заповед № 141 от 09.05.1997 г., издадена от министъра на финансите, съдът не е изискал уточнение на исковата молба в насока конкретизиране ответниците по предявените искове в контекста на чл. 205 АПК, а при направено такова е следвало да укаже да се направи уточнение кои от вредите, посочени като отделни пера от кого от тях се претендират или се търсят при условията на солидарност, както и необходимата конкретизация всеки един от тях, с какво е допринесъл за твърдяното увреждане. Освен това съдът не е констатирал липсата и не е дал указания за представяне по делото на посочените два акта (Решение № 469 от 03.05.1997 г. на Министерски съвет и Заповед № 141 от 09.05.1997 г.), за които се твърди, че са обявени за нищожни. Наред с това, решението, предмет на проверка, не съдържа мотиви по искането на "Варимпекс" ООД за обезщетяване вредите, причинени му от Заповед № 141 от 09.05.1997 г., издадена от министъра на финансите, както по отношение допустимостта с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК и чл. 205 АПК, така и по същество. При така установеното, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е отчел нередовността на предявената искова молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК и чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 205 АПК), респективно не е изпълнил задълженията си по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За това той е длъжен да следи служебно, дори при липсата на възражение в този смисъл от ответника. Следвало е да прояви нужната активност и да даде необходимите нарочни указания до "Варимпекс" ООД за уточняване твърденията, направени в исковата молба за претърпени вреди поотделно от всеки от актовете, за уточняване ответниците, както и досежно искането до съда, в резултат на което се е произнесъл по нередовна искова молба. Съдът не е съобразил, че макар да се касае до исково производство, то се развива по определения в АПК ред при субсидиарното приложение на ГПК, предвид което има задълженията по чл. 171, ал. 4 АПК. Изложеното налага обезсилване на обжалваното съдебно решение като постановено по нередовна искова молба и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС - В. При това съдът следва да даде указания в изпълнение на разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба съобразно посоченото по - горе. Предвид това, че част от обсъдените от първоинстанционния съд доказателства, въз основа на които е изградил фактическите си и правни изводи в обжалваното решение, не са заверени по реда на чл. 183 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, при новото разглеждане следва да бъдат дадени указания и в тази насока. По всички изложени съображения, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение подлежи на обезсилване като недопустимо поради постановяването му по нередовна искова молба. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АС - В.. При новото разглеждане съдът следва да даде възможност на "Варимпекс" ООД да уточни предявените искове, за което е длъжен да му съдейства като му даде нарочни указания в тази насока при съобразяване на мотивите на настоящото решение. Следва да съобрази, че искът се индивидуализира в исковата молба чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и формулирано искане, като съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявения предмет. По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по останалите релевирани касационни основания. По разноските ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение