Решение № 10244 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. Д., чрез адв. Русанова, против решение № 12093 от 26.03.2026 г., постановено по адм. дело № 6880/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЧР-П-40 от 13.06.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и да се присъдят направените по делото разноски. Ответникът – министър на икономиката и индустрията, чрез гл. юрк. Стефанова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Л. Д. против заповед № ЧР-П-40 от 13.06.2025 г. на министъра на икономиката и индустрията, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ е прекратено служебното му правоотношение за длъжността [заличен текст] в Министерството на икономиката и индустрията, считано от 20.06.2025 г. поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че в случая административният орган действа в рамките на оперативната си самостоятелност, като той разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други, с оглед оптимизация на дейността и тези му действия са извън обхвата на съдебния контрол. Като се позовава на приетите по делото писмени доказателства и приетото по делото заключение на вещото лице, съдът обосновава извод за доказаност на посоченото в акта фактическо основание – съкращаване на длъжността. Приема, че обжалваната заповед е издадена при съобразяване целта на закона. Посочва, че не съществува законово регламентирано задължение при съкращаване на длъжността да се извършва подбор между служителите. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностната характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От данните по делото е видно, че Л. Д. е заемал [заличен текст] в Министерството на икономиката и индустрията, с ранг V старши. С доклад рег. № 93-00-659 от 06.06.2025 г. на главния секретар до министъра на икономиката и индустрията, е предложено да бъде направено изменение на длъжностното разписание на министерството, считано от 20.06. 2025 г., като по отношение на Дирекция „Финанси и управление на собствеността” при запазване нормативната численост на дирекцията от 32 щ. бр. се предлага „да бъде премахната утежнената организационно-управленска структура на ниво сектор, като се създадат три отдела: отдел „Бюджет” - 8 щ. бр., отдел „Финанси” - 11 щ. бр. и отдел „Управление на собствеността” - 12 щ. бр.”. Структурната промяна е мотивирана с цел оптимизиране нивата на вземане на решения, уплътняване и уеднаквяване натоварването на служителите и създаване на баланс в основните дейности на дирекцията, насочени към финансово управление и управление на материалните активи и дейности. Същият съдържа всички законоустановени реквизити и е съставен с цел осигуряване адекватно изпълнение на функциите на звеното, както и с него се създават условия в длъжностната структура за по-добро изпълнение на целите на дирекцията. Правилно съдът приема, че в процесния случай е налице реално съкращаване на длъжността, тъй като са изпълнени и двете предпоставки, а именно: липсва системата от функции, задължения и изисквания, залегнали в длъжностната характеристика за длъжността и на следващо място длъжността не фигурира като нормативно определена позиция в длъжностното разписание от 20.06.2025 г. Тези обстоятелства се подкрепят изцяло и от приетата по делото съдебна експертиза. Обстоятелството, че общата численост на дирекцията се запазва не обосновава извод за липса на съкращение, тъй като с изменението на длъжностното разписание в сила от 20.06.2025 г., длъжността „началник“ в сектор "Транспорт и логистика" е закрита. Релевантните за издаване на заповедта юридически факти, с които правната норма, визирана като правно основание в процесната заповед, свързва последицата на едностранното прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Налице е реално, а не фиктивно съкращаване на длъжността, което фактическо обстоятелство се подкрепя от приетите по делото доказателства, а доводите на касатора в обратен смисъл правилно са възприети като неоснователни. Неоснователни са възраженията на касатора относно решението на административния орган да съкрати именно длъжността, заемана от Д. и да не му предложи друга подходяща и свободна длъжност в същата администрация. Предварително обявени критерии за извършване на подбор не са установени и при липса на такива органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в държавната администрация. Задължение за извършване на подбор в тази хипотеза не е възложено със закона на административния орган. Възраженията на касатора за нарушение на принципите на чл. 6 АПК също са неоснователни. В случая измененото длъжностно разписание в сила от 20.06.2025 г. е съобразено с извършените структурни промени и е насочено към по-добро изпълнение на функциите и целите на административното звено, съобразно спецификата и обема на работа. В този смисъл правата на органа по назначаването не са упражнени в отклонение от принципа за добросъвестност и справедливост и не е нарушена целта на закона, а поддържаната от касатора теза в обратен смисъл е неоснователна. Цитираната съдебна практика визирана в касационната жалба е неотносима към предмета на настоящия спор, тъй като касае друга фактическа обстановка. Неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател, че съдебният акт нарушава изискването за справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Д. е упражнил правото си на жалба, по делото са проведени четири открити съдебни заседания, страните са били надлежно призовани, имали са възможност да представят доказателства и да излагат становища, за което е разпределена с нарочен съдебен акт и доказателствената тежест в процеса. Съставът на Административен съд София-град е постановил мотивирано решение, с което жалбата на Л. Н. е отхвърлена като неоснователна, а несъгласието на жалбоподателя с мотивите на съдебния акт, не представлява отказ от правосъдие. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,