Решение № 6791 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2010 г.

Решение № 6791 от 16.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7942/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 250 от ЗМВР. Образувано е по жалбата на Марио Георгиев Тодоров от гр. Плевен, против заповед № К-521 от 19.01.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и заявление рег. № 1633 от 18.01.2010 г. е прекратено служебното му правоотношение като зам. директор I степен и началник отдел "Противодействие на престъпността" при ОД на МВР Плевен, категория "Б", по собствено желание. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена в нарушение на приложимия закон и нарушение на административно-производствените правила, тъй като жалбоподателят е оттеглил заявлението си с молба от 18.01.2010 г., изпратена по куриер до министъра, пристигнала своевременно и заведена с вх. № 815 от 19.01.2010 г. Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Узунова, в представено по делото писмено становище и в пледоарията си пред съда, поддържа искане за отхвърляне на жалбата, поради нейната неоснователност. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения: Съдебният контрол на заповедта за уволнение е ограничена в рамките на посочените в заповедта обстоятелства и разпоредбата на чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК. Обжалваната заповед рег. № К-521 от 19.01.2010 г. е издадена от министъра на вътрешните работи съобразно предоставената му от чл. 246, т. 1 от ЗМВР компетентност да издава заповеди за прекратяване на служебното правоотношение на държавни служители от категория "Б", каквато категория е притежавал жалбоподателя; в изискуемата от закона писмена форма и в съответствие с императивната норма на чл. 269 от ППЗМВР в текста й се съдържат: наименованието на органа, който я издава, правните и фактическите основания за прекратяване служебното правоотношение, начинът и срокът за обжалване и изпълнение. Съгласно чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по собствено желание на служителя. Това "собствено желание" следва да е изразено, съгласно чл. 260 от ППЗМВР, в писмено заявление, отправено до органа по назначаването чрез непосредствения ръководител. От доказателствата по делото се установява, че М. Тодоров собственоръчно е написал заявление до министъра на вътрешните работи, който в случая се явява и орган по назначаването, с което е поискал да му бъде прекратено служебното правоотношение с МВР на осн. чл. 245, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. Това заявление е било заведено в деловодната система на министерството на 18.01.2010 г. с вх. № 1633. Следователно, не е бил спазен установеният в чл. 260 от ППЗМВР ред - писменото заявление да бъде отправено до органа по назначаването, но чрез непосредствения ръководител. Отделно от това, на копието от това заявление, представено по делото на л. 14 липсва каквото и да е становище на административния орган, било то на прекия ръководител, било то на министъра, поради което не става ясно в кой момент министърът е узнал за това заявление. На следващо място, М. Тодоров е оттеглил заявлението си с отделна молба от 18.01.2010 г. (л. 19), отправена също до министъра на вътрешните работи. Тази молба е била изпратена, видно от приложеното писмено доказателство на л. 8, чрез куриерска служба In time на 18.01.2010 г. в 17:30 часа и е заведена в деловодството на министерството на 19.01.2010 г. с вх. № 815 (л. 19). От съдържанието на молбата по недвусмислен начин личи желанието на жалбоподателя да оттегли заявеното искане да бъде освободен от заеманата длъжност. Резолюцията на министъра - "не" е поставена на 20.01.2010 г., т. е. тази молба, макар и заведена на 19.01.2010 г. не му е била докладвана своевременно. Следователно, преди издаване на заповедта или едновременно с издаването й, което ще рече на същата дата - 19.01.2010 г., служителят е оттеглил подадена молба за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание. В случая оттеглянето е направено пред същия административен орган, пред който е депозирано и искането и това действие на служителя, като страна в производството по издаване на заповед за прекратяване на служебно правоотношение, е следвало да се преценява от административния орган като оттегляне на волеизявлението за прекратяване на служебното правоотношение преди издаване на заповедта. Въз основа на горната фактическа установеност настоящият състав приема, че в случая административният орган е допуснал съществени процедурни нарушения и нарушение на материалния закон, поради което оспорваният административен акт е незаконосъобразен и ще следва да се отмени. В ЗМВР и ППЗМВР няма норми, които да регламентират реда за оттегляне на заявлението за прекратяване на служебните правоотношения по желание на служителя. Ето защо и съгласно чл. 46, ал. 2 от когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Такива разпоредби се съдържат в чл. 13, ал. 2 от ЗЗД - ако предложението бъде оттеглено то няма действие, когато съобщението за оттеглянето му пристигне преди или най-късно едновременно с предложението, а съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЗД приемането няма сила, ако съобщението за оттеглянето му стигне у предложителя преди или най-късно едновременно с него. По делото са налице безспорни доказателства, че и заявлението и оттеглянето на това заявление са направени в един и същи ден. Заявлението е регистрирано в министерството на вътрешните работи на 18.01.2010 г., а молбата за оттеглянето му - на 19.01.2010 г., в който ден е издаден и оспорваният административен акт. Моментът, към който следва да се преценява дали има или няма действие заявлението за прекратяване на служебните правоотношения по желание на служителя и налице ли е оттегляне на заявлението, е именно моментът на издаване на заповедта, т. е. 19.01.2010 г. При това положение, както се каза по-горе, оспорваният административен акт ще следва да се отмени изцяло. Жалбоподателят е направил искане, чрез пълномощника си адв. Б. Дойчинов, за присъждане на понесените по делото разноски, което с оглед изхода на правния спор се явява основателно и следва да бъде уважено. От доказателствата по делото е видно (л. 6 и л. 35), че тези разноски възлизат на 215 лева. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,