Решение № 9081 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2019 г.

Решение № 9081 от 14.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4094/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Мад Фамилия" ЕООД – гр. П., чрез адв. Костов, срещу решение № 184/25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2079/2018 г. по описа на Пловдивския административен съд, XI състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001617006054-091-001/22.03.2018 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – П., потвърден с решение № 331/12.06.2018 г. на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 6926, 80 лв. и начислените прилежащи лихви в размер на 1707, 91 лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че процесните доставки по фактури са реални и за тях са представени доказателства. Счита, че "Мад Фамилия" ЕООД по никакъв начин не може да носи неблагоприятните последици от начина, по който неговият контрагент "Астарта-90" ООД организира търговската си дейност и изпълнява задълженията си по данъчното законодателство. Излага съображения, че в случая не е спазено европейското законодателство. Иска отмяна на решението. Претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П. при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита на процесуалния му представител Калдъшев я оспорва и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд, за да отхвърли жалбата на "Мад Фамилия" ЕООД – гр. П. срещу РА № Р-16001617006054-091-001/22.03.2018 г., в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 6926, 80 лв. и начислените прилежащи лихви в размер на 1707, 91 лв., е приел, че данъкът по процесните фактури е начислен в нарушение на императивните изисквания на закона за вярно и обективно отразяване на действителни доставки в издадените първични счетоводни документи, при липса на реално извършени доставки по смисъла по чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, т. е., безспорно е установено наличието на предпоставката на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС - неправомерно начислен данък. Относно фактура № 408/28.02.2015 г. с предмет доставка на стоки /1200 кг. ламарина/, съдът е приел за верен изводът на органите по приходите, че в случая е налице недоказване на действия по доставянето на стоки, които не могат да бъдат идентифицирани като реално съществуващи от гледна точка на техния произход и прехвърляне на собствеността върху тях от "Астарта-90" ООД. А относно фактурираните услуги съдът е приел за правилен изводът, че за същите не е установено реалното им престиране, а е налице само фиктивно фактуриране, доколкото недоказано е останало наличието на трудов ресурс, необходим за реалното изпълнение на услугите. Съдът е изложил мотиви, че фактурите са коректно отразени в счетоводството както на жалбоподателя, така и на прекия му доставчик "Астарта-90" ООД, но е подчертал, че само счетоводното отразяване на операциите, не е достатъчно условие съответната доставка на стока или услуга да бъде призната за реално осъществена. Приел е, че събраните доказателства по никакъв начин не доказват кога и къде конкретно процесните 1200 кг. ламарина са били отделени и предадени от продавача "Астарта-90" ООД на получателя по доставките, съответно кога, къде, от кого и в какъв обем е изработен трудовият резултат (изработка на детайли, изработка на планка по чертеж, изработка на стругови детайли, изработка на фрезови детайли, шлайфане детайли, нишково ерозийна обработка, изработка на инструментална екипировка, ерозийна обработка на инструменти за огъване и формоване, механична обработка на детайли (струговане, фрезоване, пробиване), изработка на месингови заготовки – втулки и фланци), за който "Астарта-90" ООД се е задължил. При тези съображения съдът е приел, че не може да се установи в условията на пълно доказване именно физическото съществуване на процесните стоки и в този смисъл овластяване на получателя по доставката да се разпорежда с тях като собственик. Обосновал е изводите си и с заключението на вещото лице, което установява единствено и само документалното оформяне и счетоводното отразяване, но не и основния спорен по делото факт. Посочил е, че при проследяване произхода на фактурираното количество ламарина, не може да бъде установено безспорно наличието му при доставчика "Астарта-90" ООД, за да може той да се разпореди с него впоследствие. По отношение на фактурите за извършени услуги "изработка на планки по зададен чертеж" и "механична обработка на детайли: струговане, фрезоване, пробиване" съдът е установил, че след извършени НП на посочените като поддоставчици – "Виолина-Строй" ЕООД и "Ваяни-Инвест" ЕООД, същите нито са осчетоводявали доставки към "Астарта-90" ООД, нито са издавали фактури, нито разполагат с необходимата материално, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услуги от категорията на процесните такива. Посочено е, че бащата на управителя - Я. Я. е починал през 2012 г., а самият управител О. Я. е назначен на трудов договор на 4-часов работен ден и при друг работодател. Съдът е съобразил, че действително би могло в оставащото време след приключване на 4-часовия му работен ден О. Я. да изработи фактурираните услуги, но е установил, че една част от фактурите услугите са измервани в часове (т. напр. във фактура № 406/29.12.2014 г. общите часове са 478), а в друга – на брой, без да има данни за какъв период от време могат да бъдат изработени напр. фактурираните във фактура № 393/26.06.2014 г. 1200 бр. планки по чертеж, за да може приспадайки четирите работни часа във "ВХВ" ООД, да се прецени би ли могло да бъдат извършени всички услуги единствено и само от О. Я., доколкото няма данни дружеството-доставчик да разполага с други лица, наети по трудовоправни или гражданскоправни отношения. Констатирано е, че жалбоподателя не са изложени конкретни възражения в тази връзка, нито са ангажирани доказателства в хода на съдебното производство. Обжалваното решение е правилно. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за възникване и законосъобразното упражняване правото на приспадане на платения от получателя на доставчика му ДДС като данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че само издаването на първични счетоводни документи, каквито са фактурите и осчетоводяването им в счетоводството на получателя и не неговия доставчик не е достатъчно, за да се признае правото на данъчен кредит. В процесния част от фактурирани доставки касаят стоки, които са родовоопределени и затова е необходимо с безспорни доказателства да се установи тяхното предаване съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. В практиката на СЕС е трайно възприето разбирането, че не е възможно приспадането на данък, който е дължим, единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци - решение от 13 декември 1989 г., G. H. C-342/87, решение от 19 септември 2000 г. Schmeink & Cofreth AG & Co. KG срещу F. B. и M. S. срещу F. E. C - 454/98, решение по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС, т. 44 от решение по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива 2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване на правото на данъчен кредит (реално ли са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната от лицето дейност) се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по делото (аргумент от т. 31 и т. 32 от решение на СЕС по дело 285/11). Данъчнозадълженото лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното осъществяване на доставките. В случая по-голямата част от приложените по делото доказателства са частни диспозитивни документи, които не се ползват с материална доказателствена сила. Действително, такива са повечето документи, които ревизиращите органи и съдът изследват във връзка с реалността на доставките при преценката относно възникването на правото на данъчен кредит. Именно предвид характеристиката на тези документи, от съществено значение е обсъждането на доказателствения материал в неговата съвкупност. При положение, че се касае за документи без материална доказателствена сила, е необходимо те да са точни, конкретни, изчерпателни и да е налице пълно съответствие относно стопанските операции, отразени в тях, така че да може да бъде проследена по един несъмнен начин непрекъсваема верига от обстоятелства, водещи до единствено възможен извод за осъществяване на съответната доставка. Не се касае за формална преценка за реквизити на документи, а за изискване за надлежно документиране на всяка стопанска операция, така че да се елиминира всякакво съмнение относно нейното осъществяване. Съвкупната преценка на данните по случая води до прекъсване на веригата от обстоятелства, които биха могли да доведат до възможен извод за реалност на доставките. Правилно съдът е приел, че в случая не са налице доказателства, от които да се установи кога и къде конкретно процесните 1200 кг. ламарина са били отделени и предадени от продавача "Астарта-90" ООД на получателя по доставките, а също така кога, къде, от кого и в какъв обем е изработен трудовият резултат (изработка на детайли, изработка на планка по чертеж, изработка на стругови детайли и др.) за който "Астарта-90" ООД се е задължил. Действително при липсата на информация не може да се установи в условията на пълно доказване именно физическото съществуване на процесните стоки и в този смисъл овластяване на получателя по доставката да се разпорежда с тях като собственик. От заключението на вещото лице също не може да се установи реалност на доставките. Същото установява единствено документалното оформяне и счетоводното отразяване. Следователно обоснован е изводът на съда, че че при проследяване произхода на фактурираното количество ламарина, не може да бъде установено безспорно наличието му при доставчика "Астарта-90" ООД. Правилни са изводите на съда и относно фактурите за извършени услуги "изработка на планки по зададен чертеж" и "механична обработка на детайли: струговане, фрезоване, пробиване". Поддоставчиците "Виолина-Строй" ЕООД и "Ваяни-Инвест" ЕООД не са осчетоводявали доставки към "Астарта-90" ООД, нито са издавали фактури, нито разполагат с необходимата материално, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на услуги от категорията на посочените. Налице са противоречия в свидетелските показания и недостатъчна информация за възможността да бъдат извършени услугите. Правилно е съобразено, че управителят О. Я. е назначен на трудов договор на 4-часов работен ден и принципно би могъл оставащото време след приключване на 4-часовия му работен ден да изработи фактурираните услуги. Представените доказателства обаче не позволяват да се установи дали това е възможно, доколкото една част от фактурите услугите са измервани в часове, а в друга – на брой, без да има данни за какъв период от време могат да бъдат изработени, за да може да се прецени би ли могло да бъдат извършени всички услуги единствено от О. Я.. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника, на същия се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 761, 74 лв. съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, първо отделение,