Решение № 4183 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2010 г.

Решение № 4183 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13952/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Кирил Николов Василев от гр. Петрич против решение № 2905 от 13.09.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 8340 от 2009 г. С него се отхвърля жалбата на касатора против заповед № 4099 от 26.10.2009 г. на ВНД директор на ГД "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на Кирил Василев. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилността му вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора, с което жалбата да бъде уважена. Счита се, че в случая административния орган ако приеме, че има нарушение е трябвало да приложи разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 3 ЗМВР, а не чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тъй като са нарушени конкретни служебни правила. Не е следвало да бъде уволнен поради несъвместимост на деянията с етичните правила за поведение - извод, следващ от ТП № 3 по тълк. дело № 4 от 2007 г. на ОС на съдиите при Върховния административен съд. Ответникът - директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР, не се представлява и не взема становище. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е приел, че деянието на Василев, така както е описано в заповедта за уволнението му, е съставомерно като нарушение на етичните правила и норми на поведение, тъй като е установено нарушение на служебната дисциплина, и в този смисъл не е нарушен материалният закон. С приемането на сега действащия ЗМВР законодателят е разширил границите на дисциплинарната отговорност, с което се е съобразил първоинстанционният съд. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Василев срещу заповед № 4099 от 26.10.2009 г. на ВНД директор на ГД "Гранична полиция". С нея му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за това, че е поел ангажимент пред лицето Димитър Манчев да съдейства друго лице - Йорданка Петкова, с наложено ограничение да напуска страната безпроблемно да премине на излизане от страната. В изпълнение на поетия ангажимент касаторът е пропуснал Петкова да премине през ГКПП - Кулата, като пътник в лек автомобил, без да й извърши проверка. Счетено е, че с това си поведение той е нарушил т. 3, 4, 7, 8, 12 и 13 от Етичния кодекс, уронил е престижа на службата, тъй като това му поведение станало известно на обществото и то е в противоречие с изискването за високи морални качества на дър жавните служители в системата на МВР. Възраженията в касационната жалба са за материална незаконосъобразност на заповедта поради неправилно прилагане на материалния закон. Твърди се, че основанието за издаването на заповедта по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР съответства на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). Спорният въпрос е в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ЗМВР за неспазване на Етичния кодекс и кога - за неизпълнение на служебни задължения по чл. 230, ал. 2, т. 3 от ЗМВР. При установените фактически и правни констатации на съда, че жалбоподателят с поведението си (уговаряйки се с друго лице и поемайки задължение да пропусне трето лице с ограничение за напускане на страната) е нарушил етични правила и норми, правилно е приел заповедта за издадена в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, поддържани като касационни основания за отмяна на решението - чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът е обсъдил в решението си всички обстоятелства, свързани с преценката за законосъобразност на оспорения акт. Въз основа на доказателствата е направен извод за спазване на всички изисквания, свързани с критериите по чл. 146 от АПК - актът е издаден от компетентен орган при спазване на материалноправните и административнопроизводствените правила, както и на целта на закона. Както се посочи доводите в касационната жалба са свързани единствено с нарушение на материалния закон. Възраженията в тази насока са неоснователни и не могат да се приемат. Поведението на лицето при изпълнение на служебните му задължения като граничен полицай на 30.07.2009 г. съставлява допуснато съществено нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, съгласно която норма то е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Независимо че в момента на осъществяване на описаното в заповедта поведение жалбоподателят е изпълнявал служебните си задължения, то за него не е отпаднало изискването да съобразява поведението си с етичните правила. В чл. 224, ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарни нарушения, които могат да се групират в две насоки: свързани с нарушения на разпоредби на закона и издадени въз основа на тях подзаконови актове, заповеди и разпоредби на ръководството на МВР (преките ръководители), регламентиращи служебните задължения, а от друга страна - свързани с неспазване на Етичния кодекс за поведение. С приемането на понастоящем действащия ЗМВР законодателят е разширил границите на дисциплинарната отговорност и поставя по-високи изисквания и очаквания по отношение поведението на служител на МВР. Предвид това дисциплинарната отговорност се ангажира и при действия, които са морално укорими. За да е налице основание за дисциплинарно уволнение на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, трябва да са проявени две кумулативни условия: деяние, което е несъвместимо с етичните правила за поведение и с него да се уронва престижът на службата. Съгласно посочените в административния акт точки от Етичния кодекс държавният служител е задължен да изпълнява служебните си задължения при спазване на Конституцията, законите и ратифицираните международни актове, да проверява законността на действията, които извършва, да пази доброто име на институцията и да насърчава хората да уважават законите и реда, както и да не злоупотребява с правомощията си на полицейски служител, като ги изпълнява стриктно и безпристрастно. Именно с поведението си жалбоподателят е нарушил тези правила на Етичния кодекс, приет със заповед № Iз-2013 от 8.11.2006 г.. Правилно е преценено, че деянието е несъвместимо с етичните правила за поведение, с което се уронва престижът на службата. Затова то е посочено сред другите тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т 10 от ЗМВР. Поради факта, че поведението на полицая в конкретния случай е недопустимо, станало е достояние на обществото, то следва да се определи като уронващо престижа на службата, както е преценил административният орган в съответствие със законовата норма. Обстоятелството дали нарушението на служебната дисциплина засяга и конкретни служебни задължения, произтичащи от разпоредбата на закона във връзка с конкретната служба в МВР, не може да е аргумент за това, че служителят не може да се освобождава от отговорност за уронване на престижа на службата поради нарушаване на етични норми. Преценката на административния орган за характера на нарушението е правилна и законосъобразна. В случая материалните права са въведени като правно предвидени и са определени като основание за дисциплинарна отговорност. При подробно установената фактическа обстановка, която не се оспорва и във връзка с която не се сочат други и различни факти, правилно е прието, че изводът на административния орган за нарушение на етичните норми е съответен на закона. Позоваването на съдебната практика, издадена в изброените в касационната жалба съдебни решения, не променя извода за правилно прилагане на материалния закон. Некоректно е и позоваването на ТП № 3 от 2007 г. на Върховния административен съд. Това постановление е издадено преди изменението на ЗМВР във връзка с прилагането на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.). В него е направено изключително добро разграничение в кои случаи следва да се приема наличие на поведение, несъвместимо с етични норми на поведение, и в кои случаи отговорността следва да се търси за нарушение на конкретни правила във връзка със служебните задължения за заеманата длъжност и то намира приложение и сега. Но както се посочи, с приемането на новия ЗМВР законодателят е разширил границите на дисциплинарната отговорност и затова при изпълнение на задължения, свързани със заеманата служба (както е в конкретния случай), ако поведението представлява несъвместимо с етичните правила поведение и се уронва престижът на службата, ще е налице основание за търсене на отговорност по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, както правилно е преценил първоинстанционният съд. Ето защо следва да се приеме, че съдът при постановяването на своя съдебен акт е съобразил тълкуването, направено в това тълкувателно решение, като безспорно с извършеното от лицето деяние (правейки уговорки с друго лице за пропускане през ГКПП на лица, нямащи право да напускат страната) е уронен престижът на службата. Подробно са обсъдени доказателствата, въз основа на които съдът е направил обоснован извод за установеност на деянията, съставляващи тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с нарушение на нормите на Етичния кодекс, и мотивите се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Длъжността на жалбоподателя във всички случаи изисква стриктно изпълнение на професионалните задължения, както е предвидено в т. 3, както и в т. 4, 5, 8, 12, 13 и 31 от Етичния кодекс. Поради това административният орган, като е приел, че се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина, е квалифицирал правилно деянието, а съдът, като е възприел тази квалификация, е приложил правилно закона. Не са налице касационни основания за отмяна на решението. То е правилно и следва да се остави в сила. При изложените съображения не се констатират нарушенията, сочени в касационната жалба като основания за отмяна на решението, и като правилно то ще следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,