Решение № 5896 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 182/2009 г.

Решение № 5896 от 8.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 182/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 449 от 18.11.2008 г., постановено по адм. д. № 544/2008 г. Великотърновският административен съд, втори състав, е обявил за нищожен РА № 0400-1050/16.04.2008 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 245/3.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за данъчен период по ЗДДС м. 05/2007 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Милена Дочева Найденова в качеството й на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В допълнителна молба се излагат съответни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане по същество от друг състав на Административен съд-Велико Търново. Ответното по жалбата дружество "Фаво" - АД - гр. Свищов, представлявано от управителя Любен Димитров Флорев, взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Великотърновският административен съд е обявил за нищожен РА № 0400-1050/16.04.2008 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, в обжалваната и потвърдена част с решение № 245/3.07.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново за данъчен период по ЗДДС м. 05/2007 г., тъй като за този период има извършена проверка от органа за приходите, приключила с издаден акт за прихващане или възстановяване № 1107 от 6.07.2007 г. Изложени са мотиви, че по своето естество актовете за прихващане или връщане (АПВ), издавани в производство по реда на чл. 129 от ДОПК представляват индивидуални административни актове и след влизането им в сила имат характер на стабилни административни актове, поради което пораждат права или задължения за адресатите си. В тази последователност е посочено, че с оглед на гарантиране на сигурността в правния оборот могат да бъдат изменяни само и единствено в предвидените в закон случаи, като за органите на приходната администрация това са разпоредбите на глава 16 "Особени производства", раздел II - "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски" - чл. 133 - 134 от ДОПК, в които случаи заповедта за възлагане на ревизия следва да бъде издадена от директора на ТД на НАП - чл. 134, ал. 1, изр. второ от ДОПК. Административният съд е приел, че в случая тази разпоредба не е спазена, като заповедите за възлагане на ревизия, респективно по чл. 119, ал. 2 от ДОПК са издадени от друго лице, което опорочава същите до степен на нищожност. Прието е още, че неспазването на тези разпоредби води до незаконосъобразност на извършените въз основа на тях действия, съответно до незаконосъобразност на производството по издаване на РА, и тъй като допуснатият недостатък не може да се поправи с последващи действия и крайният акт е издаден при наличие на съществено процесуално нарушение, за което съдът следи служебно, то следва да бъде прогласена нищожността на издадения РА. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат от касатора, са за нарушение на процесуалния закон и необоснованост. Подробно и аналитично са изложени доводи относно това, че разпоредбите на ДОПК относно изменението на задължения за данъци не се отнасят по отношение на актовете за прихващане и възстановяване и приемайки обратното, административният съд е приложил неправилно закона. Направените оплаквания са не основателни. Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен съдебен състав, както и болшинството състави на първо и първо а отделение на ВАС, възприема даденото тълкуване на закона, направено от първоинстанционния съд. Изложената правна конструкция в касационната жалба (трябва да бъде отбелязано, че тя е много добре мотивирана и логически издържана) е вярна, но след изменението на нормата на 129, ал. 3 от ДОПК - ДВ бр. 108 от 2007 г. До това изменение обаче в съдебната практика се приема преимуществено (например решение № 2069 от 22.02.2008 г., постановено по адм. д. № 12295/2007 г. на ВАС, първо отделение,), че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 - ДВ бр. 108/2007 г. (при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от ДОПК единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. Предвид безспорната фактическа обстановка, след като заповедите за възлагане на ревизията и за определяне на компетентния да издаде РА са издадени от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, то издаденият РА е нищожен. Като е стигнал до същите правни изводи и е прогласил РА за нищожен, Великотърновският административен съд е постановил едно правилно съдебно решение, което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,