Решение № 10863 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2011 г.

Решение № 10863 от 22.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5229/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Искрен Генчев Тодоров срещу решение № 7 от 02.03.2011 г. по адм. дело № 12/2011 г. на Административен съд - Русе. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - заместник - директорът на Областна дирекция на МВР - Русе, е изразил писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на Искрен Генчев Тодоров против заповед № з-5857/20.12.2010 г., издадена от зам. директора на ОД на МВР - Русе, с която е отказано да се отмени наложената на Искрен Генчев Тодоров принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 (отм.) от Закона за българските лични документи. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Счел е, че след като не е налице акт на частния съдебен изпълнител, с който да поиска отмяна на мярката на жалбоподателя, поради това, че паричното задължение не е погасено, административният орган правилно е отказал да издаде заповед по реда и на основание чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е неправилно. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД, органът, издал акта, от който произтича основанието за прилагане на ПАМ, изпраща този акт по служебен път на органа, който е компетентен да я приложи или отмени. С ал. 2 на чл. 78а ЗБЛД е предвидено, че ПАМ се прилага или отменя след получаването на акта по ал. 1.Правилно при това положение адресатът на ограничителната мярка е поискал от административния орган да отмени по реда на чл. 78а, ал. 1 от ЗБЛД заповедта по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД. В този контекст съдът неточно е приел, че жалбоподателят е следвало да предприеме действия по отмяната на заповедта по реда на чл. 99 и сл. от АПК. На следващо място, становището на частния съдебен изпълнител до компетентния орган няма самостоятелно правно действие по отношение възможността за отмяна на мярката за административна принуда, поради което административният орган е следвало да прецени освен него и останалите релевантни към основателността на искането юридически факти. Към датата на постановяване на заповедта по чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД България е чл. на ЕС, с оглед на което в съответствие с текста на чл. 142, ал. 2 от АПК следва да се съобразят текстовете на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и пребивават свободно на територията на държавите - членки. При сравнение на предвиденото в чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД ограничение с чл. 27, § 2 и 3 от Директивата, включително с оглед практиката на Съда на ЕС, е видно, че наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка не отговаря на изискванията на Директивата за цел, пропорционалност и съображения с оглед на личността. Редакцията на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД - впоследствие пренесена в нормата на чл. 75, т. 6 от същият закон не кореспондира с допустимите ограничения на чл. 27 § 1 от посочената директива, поради което и в съответствие с принципа на примата на правото на Европейския съюз наложената по отношение на жалбоподателя Тодоров ПАМ следва да бъде отменена. Основание за отмяна за процесния административен акт се черпи и от Решение № 2 от 31.03.2011 г. на КС по к. д. № 2/2011 г. (обн. ДВ, бр. 32/2011 г.), с което разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД е обявена за противоконституционна. С влизане в сила на решението на Конституционния съд за обявяване противоконституционност на посочената разпоредба и при висящност на производството по делото, съдът следва да се съобрази с цитираното решение и да остави без приложение нормата на чл. 76, т. 3 (отм.) от ЗБЛД, аналогична на разпоредбата на чл. 75, т. 6 ЗБЛД. Конститутивният ефект на решението на Конституционният съд съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията има незабавно действие във времето, което означава, че обявеният за противоконституционен закон не се прилага спрямо висящите правоотношения, попадащи под действието на разпоредбата, обявена за противоконституционна. Обезсилването на цитираните разпоредби има за последица отмяната в цялост на индивидуалните административни актове, издадени на основание на същите. По този начин се реализира непосредственото действие на Конституцията, предвид върховенството й в йерархията на правните нормативни актове, като не се допуска то да бъде осуетено от противоконституционните разпоредби. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се отмени оспорената заповед и се върне преписката на административния орган за ново произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,