Решение № 5625 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2011 г.

Решение № 5625 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" В. Търново при ЦУ на НАП против Решение № 238 от 3.06.2011 г. на Великотърновски административен съд по адм. д. № 202 по описа за 2009 г., с което по жалба на "Дъга трейд" ЕООД гр. Плевен, чрез адв. М. Дончева, е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 805395/29.112.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Плевен, потвърден с Решение № 76/26.02.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, с който чрез прихващане е извършено погасяване на данъчни задължения на дружеството, установени с РА № 150800457/18.08.2008 г. на ТД на НАП Плевен, включително и такива за лихви по РА за м. 12.2006 г. и от м. 01 до месец 03.2007 г. и е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е материално незаконосъобразно и необосновано- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 169 ДОПК относно последователността на погасяване на публичните вземания. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против АПВ и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Дъга трейд" ЕООД гр. Плевен не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Велико Търново, е отменен АПВ № 805395 от 29.12.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с решение № 76 от 26.02.2009 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, с който чрез прихващане е извършено погасяване на данъчни задължения на дружеството, установени с РА № 150800457/18.08.2008 г. на ТД на НАП Плевен, включително и такива за лихви по РА за м. 12.2006 г. и от м. 01 до месец 03.2007 г. и съдът е върнал преписката на органа по приходите за ново произнасяне при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съгласно мотивите на решението. За да постанови това решение, съдът е приел, че обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган и в съответната форма, но при неправилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. По делото не се спори по фактите, а те са следните: Административното производство е започнало с резолюция за извършване на проверка, в хода на която органите по приходите са приели, че са налице условия за издаване на АПВ, за погасяване на задълженията на дружеството с недължимо платени суми по РА № 1500181/6.03.2007 г. /в последствие частично обявен за нищожен, частично. - отменен като незаконосъобразен/. По делото не е било спорно, че към датата на издаването на процесния АПВ задълженото лице е имало общо неизплатени публични задължения по РА № 150800457/18.08.2008 г. за периода м. 12.2006 г. - м. 11.2007 г. в размер на: главница - 177 882,87 лв. и лихви в размер 45 228,54 лв., които са били обект на събиране по образуваното изпълнително дело № 2059/17.12.2008 г. С процесния АПВ органът по приходите е извършил погасяване на данъчни задължения за ДДС по посочения РА за месеците 12.2006 и от 01 до 04.2007 г. като в погасените задължения са включени и дължимите от жалбоподателя лихви за м. 12.2006 г. и от м. 01. до м. 03.2007 г. При тази фактическа обстановка органът по приходите е извършил прихващане с лихвите по най-старото задължение, като за това се е позовал на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК. При същата фактическа обстановка съдът, позовавайки се също на тази разпоредба, счита, че погасяването е извършено неправилно и не е спазена поредността, посочена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Спорът се свежда именно до тълкуването на разпоредбата на чл. 169 ДОПК. Последната гласи следното: "Публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски", а според ал. 3 на същата разпоредба при наличие на няколко публични вземания, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може да заяви пред съответния компетентен орган кое от тях погасява. Ако не е заявил това, те се погасяват съразмерно; според ал. 4 задълженията за данъци се погасяват по реда на възникването им, а когато се отнасят за една и съща година, лицето има право да заяви кое от тях погасява; и според ал. 5 (в приложимата редакция) след образуване на изпълнителното дело ал. 3 и 4 не се прилагат, като публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, главница, лихви. Предвид логическото и граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 169, ал. 5 ДОПК настоящата инстанция напълно споделя направения от решаващия съд извод, че органът по приходите е бил длъжен да действа съобразно предписания по чл. 169, ал. 5 ДОПК ред, като се спазва последователността: разноски, главница, лихви, и няма значение, че най - старото възникнало задължение е за лихви, след като към момента на издаването на АПВ има изискуеми задължения за главница при липса на задължения за разноски. Позоваването от страна на данъчните органи на разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ДОПК, както е посочил и съдът, по никакъв начин не урежда и не променя последователността на погасяване на задълженията, уредена в чл. 169, ал. 5 ДОПК. Правилно е и разбирането, че съгласно регулацията на чл. 169, ал. 5 ДОПК, дори и да се игнорира волята на задълженото лице, първо подлежат на погасяване разноските (в случая такива няма), след това главницата и най-накрая лихвите. Този извод следва както от изричната формулировка на тази разпоредба, така и от предишната ал. 4, където е споменат и редът на възникване на задълженията, и след като тази разпоредба изрично е изключена от приложение, явно законодателят е считал, че в тези случаи при погасяване на публичните вземания следва да се спазва единствено последователността на вида на задълженията, а не и редът на възникването им, иначе би го посочил изрично, както това е направено в ал. 4 на чл. 169 ДОПК. Предвид изложените съображения настоящият състав приема, че правилно с обжалваното решение съдът е отменил акта и е върнал преписката на основание чл. 160, ал. 3 ДОПК за постановяване на нов акт при съобразяване с тълкуването и прилагането на закона съобразно изложените мотиви. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Такова разрешение е прието на аналогичен случай и в Решение № 2916 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9423/2010 г., първо отделение и др. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответникът по касационната жалба не е претендирал такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд - състав на осмо отделение,