Решение № 285 от 5.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г.

Решение № 285 от 5.12.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 250 ГПК. Молителят, К. М. М., иска допълване на решение № 59 от 06.07.17 г., постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдената главница за периода от завеждането на исковата молба - 13.11.2013 г. до окончателното плащане. Направено е и искане за присъждане на разноски за производството по чл. 250 ГПК в размер на 200 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата, Застрахователна компания [фирма], не депозира отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: С въззивното решение: 1/ се отменя частично първоинстанционното решение и частично се отхвърлят исковете по чл. 208, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за законна лихва за забава за период до завеждането на исковата молба; 2/ обезсилва се първоинстанционното решение в частта, с която се присъжда законна лихва върху обезщетението за мораторни лихви по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на завеждане на исковата молба - 13.11.2013 г. до окончателното му плащане; 3/ потвърждава се първоинстанционното решение в останалите обжалвани осъдителни части. Касационното обжалване е допуснато в отменителната част на въззивния акт. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Видно от определението по чл. 288 ГПК, предмет на касационното производство е единствено произнасянето на въззивната инстанция, с което след частична отмяна на първоинстанционния акт са отхвърлени частично претенциите чл. 208, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законна лихва за забава за период до завеждането на исковата молба. Апелативният съд не е постановил отхвърляне на претенция за законна лихва върху частта от неприсъдената главница за периода от завеждане на исковата молба до окончателното й плащане, поради което такава претенция не е предмет на допуснато от ВКС по реда на чл. 280 ГПК касационно обжалване. Недопустимо е касационният съд да се произнесе по иск, който не се явява предмет на касационното обжалване, поради което молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Следва да се има предвид, че относно законна лихва върху цялата главница, считано от датата на завеждане на исковата молба - 13.11.2013 г. до окончателното й плащане, първоинстанционното решение е потвърдено от въззивната инстанция, съобразно диспозитива на въззивното решение, като в тази част, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. Водим от горното, на основание чл. 250 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение