Решение № 42 от 19.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2356/2012 г.

Решение № 42 от 19.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2356/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения В. Г. Ш. чрез пълномощника си адв. М. М. от ВТАК за възобновяване на ЧНД № 289/2010 г. по описа на Великотърновския окръжен съд и изменяване на постановеното по него определение № 73 от 21.06.2012 г., като се зачете положения от осъдения труд в Кралство Белгия, съгласно доказателствата за това. Алтернативно се иска да се отмени определението и върне делото за ново разглеждане с указания за правилното приложение на закона в посочената част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение че ако в държавата издала присъдата не е въведено правилото за приспадане на положения труд, исканото приспадане не може да се направи в изпълняващата държава. Осъденият редовно призован не се яви в съдебно заседание. В призовката е отбелязал, че не желае да присъства на делото. За него се явява адв. М. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горното определение на основание чл. 44, ал. 11 - 13 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ във вр. с чл. 457, ал. 2 - 5 НПК Великотърновският окръжен съд е ПРИЕЛ и ПРИВЕЛ в изпълнение присъда № 000882 от 2.02.2011 г. на 54-та колегия на Първоинстанционен съд на гр. Брюксел, Кралство Белгия, по дело с код на деловодството: 14.17.РС, с която В. Г. Ш., роден на 16.07.1978 г. в гр. Велико Търново, български гражданин, с ЕГН ********** е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 40 /ЧЕТИРИДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, за престъпления по наказателния кодекс на Кралство Белгия, съответстващи на престъпления по Наказателния кодекс на Република България - чл. 159а, ал. 2, т. 2 и т. 4 вр. с ал. 1; 159в, пр. 1 и чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 и т. 2 във вр. с ал. 2, вр. с ал. 1 и вр. чл. 23, ал. 1 НК. Съдът е ОПРЕДЕЛИЛ наказанието "лишаване от свобода" за срок от 40/ЧЕТИРИДЕСЕТ/ МЕСЕЦА да бъде изтърпяно от В. Г. Ш. в затворническо общежитие от ОТКРИТ ТИП, при първоначален ОБЩ режим. Съдът е ЗАЧЕЛ на основание чл. 457, ал. 5 НПК предварителното задържане на В. Г. Ш., считано от 29.04.2010 г. до привеждане в изпълнение на наказанието. Искането е процесуално допустимо, подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК от страна имаща право съгласно чл. 420, ал. 2 вр. с чл. 419, ал. 1 вр. с чл. 341, ал. 1 вр. с чл. 457, ал. 2 НПК, с правно основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО: Доводът за нарушение на материалния закон не се подкрепя от данните по делото. Същият е разгледан от окръжния съд, който е обсъдил в мотивите си искането за приспадане времето през което осъденият е пребивавал в затворите Форести и Сен Жел в гр. Брюксел, Кралство Белгия и полагал труд Прието е, че с оглед на представените писмени доказателства изходящи от управата на затворите в посочените места, приспадането на дните на положен труд в случая е неприложимо. Съдът се аргументирал с обстоятелството, че приспадането на тези дни не е в компетенцията на производството и не е предвидено в разпоредбите на чл. 457 НПК. Доколкото са налице основанията за приспадане на дните положен труд, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от Закона за изпълнения на наказанието и задържане под стража /ЗИНЗС/. Мотивите на съда се приемат от настоящия касационен състав. В чл. 457, ал. 1 - ал. 5 НПК са визирани всички въпроси във връзка с изпълнение на присъдата. В ал. 5 е посочено, че предварителното задържане и изтърпяното наказание в държавата, в която е постановена присъдата се приспада, а когато наказанията са различни, се взема предвид при определяне срока на наказанието. Съобразявайки изложеното, на основание чл. 457, ал. 5 НПК, съдът е зачел предварителното задържане на осъдения считано от 29.10.2010 г. до привеждане в изпълнение на наказанието. Законосъобразно е приел, че разпоредбата на чл. 457 НПК, която визира правомощията на съда при решаване на въпросите във връзка с изпълнение на присъдата, не съдържа компетентност на съда относно приспадане от наказанието на работни дни, през времето когато е бил задържан в чуждата държава. От данните по присъда на 54-ти първоинстанционния съд гр. Брюксел - съдебно решение № 000882 от 2.02.2011 г. и приложените удостоверения от затвора С. Жермен - Брюксел /л. 252 от делото/ и от затвора Ф. - Белгия /л. 256 от делото/ е видно следното: 1.В удостоверението от Сент Жил е отбелязано, че Ш. е бил в затвора под обикновен режим за времето от 18.06.2010 г. до 23.04.2012 г., когато е бил освободен и върнат в България. В това удостоверение не се съдържат данни за полаган от Ш. труд. 2. Съгласно удостоверението от затвора Ф., Ш. е работил за времето от 2.08.2010 г. до 15.11.2010 г., за което е получавал съответно възнаграждение. Този период съвпада с времето на разглеждане на процеса срещу него, когато е бил задържан. От изложеното е видно, че за времето, през което е работил, Ш. не е имал влязла в сила присъда, което означава, че полаганият труд не е бил свързан с изтърпяване на наказание лишаване от свобода. В този смисъл искането за приложението на чл. 41, ал. 3 НК е неотносимо, тъй като по българското законодателство положеният труд се зачита за намаляване срока на наказанието при предпоставките на чл. 41, ал. 3 НК само в случаите, когато е налице реално изтърпяване на наложено с влязла в сила присъда наказание. Извън изложеното, в цитираната присъда няма диспозитив, с който белгийският съд да се е произнесъл по въпроси аналогични с тези визирани в чл. 41, ал. 3 от Наказателния кодекс и които въпроси да бъдат съобразени от българския съд. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Конвенцията за трансфер на осъдени лица, изпълнението на наказанието се регламентира от закона на изпълняващата държава, която единствено е компетентна да взема всякакви необходими решения. Това означава, че след като осъденият е приет за изтърпяване на наказанието в Република България, въпросите свързани с начина на неговото изтърпяване, респ. облекчения във връзка с това, се решават от законодателството на изпълняващата държава. Осъденият има възможност при полагане на труд по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, да се ползва от разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НК и получи намаляване на срока на това наказание чрез зачитане на два работни дни за три дни лишаване от свобода. С оглед на изложеното, като не е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 3 НПК, съдът не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Възражението, че е нарушил на процесуалните правила по чл. 348, ал. 1, т. 3 вр. с ал. 3 НПК, тъй като приложимата норма според осъдения е чл. 463 и сл. НПК, а не чл. 457 НПК е неоснователно. Производството по делото е проведено на основание чл. 44, ал. 13 вр. с ал. 11 ЗЕЕЗА въз основа на предложение на ОП - В. Търново. Правилно е прието, че в случая е налице хипотезата на чл. 44, ал. 11ЗЕЕЗА, тъй като Ш. е бил осъден с присъда в Кралство Белгия, след влизане на присъдата в сила е бил предаден на българските власти и върнат в България на 23.04.2012 г. На това основание и съгласно Конвенцията за трансфер на осъдени и лица и раздел първи на глава 36 НПК - производства във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела, Окръжният съд - Велико Търново е провел процедурата по чл. 457 НПК за приспособяване на присъдата, с която на Ш. е наложено наказание "Лишаване от свобода". В случая става въпрос за привеждане в изпълнение на приета от българските власти присъда на чуждестранен съд, чрез приспособяването й по реда на чл. 457 НПК. Разпоредбата на чл. 463 и сл. НПК касае процедура за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд. Следователно в раздел първи и втори на глава 36 НПК са уредени две отделни процедури, предхождащи привеждането на чуждата присъда в изпълнение, свързани с ангажиментите на българската държава във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела. В първия случай е налице трансфер на осъдени лица за изтърпяване на наказанието в Р България на основание чуждестранна присъда приета за изпълнение от българските власти. Във втория - присъдата следва да се признае, след което да се изпълни. Двете производства се различават по фактическите състави, респ. по основанията които ги активират, както и органите, които имат право да ги инициират. Независимо от това, разпоредбите на чл. 457 НПК и чл. 468 НПК отнасящи се до самото изпълнение на присъдите не съдържат различия относно начина на изпълнение на чуждестранните присъди, респ. приспадането на предварителното задържане и изтърпяното наказание. В нито една от тях не е визирана компетентност на съда по въпросите на чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1 НК. Правилно е прието, че производството по чнд № 289/2010 г. в което е приета и приведена в изпълнение присъда № 000882 от 2.02.2011 г. на 54-та колегия на Първоинстанционния съд гр. Брюксел, Кралство Белгия е е част от производството и финал на производството по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА. Доводът за явна несправедливост на наказанието е свързан с възражението за нарушение на материалния закон по чл. 41, ал. 3 НК, който довод бе обсъден по-горе. С оглед на изложеното тъй като при постановяване на атакуваното определение, Великотърновският окръжен съд не е допуснал нарушения съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 НПК искането като неоснователно следва да се остави без уважение. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, трето наказателно отделение