Решение № 13166 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6548/2020 г.

Решение № 13166 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6548/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадено искане от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Бургас при Централно управление на Националната агенция за приходите, за отмяна на влязло в сила Решение № 4058/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9964/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отменено решение № 1155 от 21.06.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1269/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на "Сапфир груп" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-02000217004346-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, и вместо него е постановено друго, с което е отменен горепосочения ревизионен акт в оспорената част на установените задължения по ЗДДС в размер на 60 000 лв. – главница и съответните лихви за просрочие, в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД. Молителят предявява искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата се твърди, че след постановяване на съдебното решение, чиято отмяна се иска, било установено, че паралелно със съдебното производство по обжалване на горепосочения РА пред Административен съд- Бургас и ВАС, в Окръжна прокуратура- Бургас е образувано и водено разследване по следствено дело № 72/2019 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура - Бургас за извършено престъпление по чл. 256 от НК. Според молителя, след извършена преценка на писмените доказателства, събрани в хода на разследването по ДП № 72/2019 г. по описа на ОСлО в ОП- Бургас било установено, че същите са нови, отнасят се пряко и непосредствено до предмета на спора, поставен за решаване пред ВАС по образуваното адм. д. № 9964/2019 г. по описа на съда, и конкретно касаят процесните доставки на услуги /СМР/, по които с обжалвания РА са установени публични задължения на "Сапфир груп" ЕООД в размер на 60 хил. лв. главница и съответни лихви за просрочие в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД. В искането се твърди още, че в хода на ДП са събрани гласни доказателства чрез проведени множество разпити в качеството на свидетели на управителите на "Сапфир груп" ЕООД, на доставчика "Дийлс плюс" ЕООД ина други свързани дружества, на счетоводителите на ревизираното лице, както и на множество физически лица- работници, за които в НАП са подадени уведомления за сключени трудови договори с доставчика "Дийлс плюс" ЕООД, всички пряко относими към реалността на фактурираните към "Сапфир груп" ЕООД доставки на услуги по процесните фактури на "Дийлс плюс" ЕООД. Изложени са и твърдения, че събраните по реда на НПК други доказателствени средства: заключение по съдебно- счетоводна експертиза, както и писмени доказателства- копия на банкови документи, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД и извлечения по банкова сметка на дружеството от периода на спорните доставки към "Сапфир груп" ЕООД, ведно с дадените свидетелски показания, описват механизма на действие на дружествата и сочат недвусмислено, че сделките, с които се обосновава данъчен кредит, са част от данъчна измама. На посоченото основание, молителя претендира отмяната на Решение № 4058/13.04.2020 г., постановено по адм. дело № 9964/2019 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на надлежния съд. Отправено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Сапфир груп" ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител, оспорва искането за отмяна, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Подробно се мотивира в депозирания писмен отговор на молбата за отмяна. Претендира адвокатско възнаграждение, съобразно приложен списък. Настоящият петчленен състав на ВАС намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено решение № 1155 от 21.06.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. № 1269/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на "Сапфир груп" ЕООД срещу ревизионен акт № Р-02000217004346-091-001/20.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, и вместо него е постановено друго, с което е отменен горепосочения ревизионен акт в оспорената част на установените задължения по ЗДДС в размер на 60 000 лв. – главница и съответните лихви за просрочие, в резултат на отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2016 г. и м. 01.2017 г. по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД. Спорният въпрос по делото е бил реалността на доставките на услуги /СМР/ по издадените фактури от "Дийлс плюс" ЕООД за процесния период спрямо ревизираното лице "Сапфир груп" ЕООД, и оттам относно правомерното начисляване на данъка /ДДС/ по тези фактури като предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Мотивите на касационната инстанция, за да приеме наличието на реални доставки на услуги са били, че в хода на ревизионното производство са представени, както от ревизираното лице, така и от доставчика му, освен спорните фактури, двустранно подписани протоколи за предаване и приемане на извършените дейности по спорните фактури; същите съдържат достатъчно данни за вида на извършените СМР. Тези протоколи като частни документи не са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация по реда на чл. 193 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и § 2 от ДР на ДОПК за тяхната автентичност, а, от своя страна, приетите заключения по извършените експертизи също кореспондират с така представените писмени доказателства от счетоводствата на двете проверявани дружества – съконтрагенти по спорните доставки, поради което за неправилна и недостатъчно обоснована е счетена преценката на първоинстанционния съд, че с тях не е доказана реалността на спорните доставки на услуги. В съдебното решение на ВАС е съобразено още, че е установено по несъмнен начин придобиването и наличието у ревизираното лице на резултата от услугите, както и използването му в дейността на дружеството, като не е установено тези услуги да са извършени от друг доставчик. За да отмени първоинстанционния съдебен акт, ВАС е посочил още, че това с какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство са все обстоятелства, чието доказване не може да се вменява като отговорност на получателя. Извършено е и позоваване на практика на СЕС и по- конкретно на решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), в което е подчертано, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В заключение, съдът е приел, че в процесния случай доставчикът, видно от ПИНП и от приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, е доказал наличието на назначени работници, като е спазил трудовото и осигурителното законодателство, а разколебаването на ревизиращите и съда относно тези представени доказателства, идва от обстоятелството, че част от назначените лица са отрекли да са работили за дружеството-доставчик, а друга част не са открити. Твърдения, обаче, за наличие на данъчна измама по тези доставки приходните органи не са въвели нито в ревизионния акт, нито в решението на решаващия орган при административното обжалване на ревизионния акт и при неоспорване от приходната администрация в съдебното производство автентичността на представените частни документи, незаконосъобразни и необосновани според касационната инстанция се явяват направените изводи от първоинстанционния съд, че не са осъществени юридическите факти по спорните доставки. С молбата за отмяна се представят като нови доказателства от съществено значение за делото следните доказателства: Заключение на съдебно-счетоводна експертиза по досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - Бургас; Писмо от "Инвестбанк" АД, ведно с опис на представените документи - справка за движение по сметка с титуляр "Дийлс Плюс" ЕООД и копия на банкови нареждания и декларации; Протокол от разпит на свидетел - Ю. Зиновиева и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел Ц. Петрова и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел - П. Петров и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел - Д. Хюсеин и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел Ю. Хюсеин и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел -Е. Кръстева и пълномощно; Протокол от разпит на свидетел - В. Кръстева и пълномощно - 23.12.2019 г.; Протокол от разпит на свидетел - В. Кръстева - 8.01.2020 г.; Протокол от разпит на свидетел - Д. Савова; Протокол от разпит на свидетел - К. Цветков; Протокол от разпит на свидетел - А. Митков; Протокол от разпит на свидетел - К. Андонов; Протокол от разпит на свидетел - А. Бояджиев; Протокол от разпит на свидетел - Ц. Вълчев; Протокол от разпит на свидетел - Б. Димитров; Протокол от разпит на свидетел - К. Игнатов; Протокол от разпит на свидетел - А. Желязкова; Протокол от разпит на свидетел - И. Козумов; Протокол от разпит на свидетел - Г. Христов; Протокол от разпит на свидетел - Д. Димитрова; Протокол от разпит на свидетел - С. Добрев; Протокол от разпит на свидетел - Х. Петков; Протокол от разпит на свидетел - Н. Коматев; Протокол от разпит на свидетел - Г. Стоименов; Протокол от разпит на свидетел - Б. Грозданчев; Протокол от разпит на свидетел - М. Ребратинов; Протокол от разпит на свидетел - А. Минтов; Протокол от разпит на свидетел - И. Ивайлов; Протокол от разпит на свидетел - Т. Апостолов; Протокол от разпит на свидетел - Д. Милев; Протокол от разпит на свидетел - А. Стоилов; Протокол от разпит на свидетел - М. Стоилов; Протокол от разпит на свидетел - А. Чубриев; Писмо и Определение № 536/1.04.2020 г. на Административен съд - Бургас. Настоящия състав на Върховен административен съд приема, че представените доказателства и обстоятелствата, които установяват не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а и не са от съществено значение за делото по следните съображения: За да се приеме, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се установи, че не са съществували докато делото е било висящо или, че страната не е могла да се снабди с тях, ако е положила необходимата за водене на процеса процесуална активност. В настоящия случай, самия молител твърди, че представените с искането му за отмяна доказателства са били приложени по досъдебно производство № 72/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура- Бургас, поради което същите са съществували докато делото е било висящо и това обстоятелство е било известно на страната. Обосновано се твърди в писмения отговор на ответника, че делото е приключило на първа инстанция в Административен съд- Бургас на 22.05.2019 г., което е повече от месец сред образуване на досъдебното производство, решението на АС е постановено на 21.06.2019 г., а пред ВАС ход на устните състезания е даден на 11.03.2020 г. Така, твърдяните "нови обстоятелства" са могли да бъдат известни на НАП, тъй като именно НАП е подател на сигнала до ОП- Бургас. Основателно е и другото поддържано от ответника възражение, а именно, че изследваните в ДП № 72/19 г. факти и обстоятелства касаят доставки с друг получател- "РВР Комерс" ЕООД, макар и извършени от "Дийлс плюс" ЕООД. С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав счита, че представените доказателства не са от съществено значение за делото, тъй като не установяват различни обстоятелства от тези, на основата на които касационният съд е приел наличие на реални доставки на услуги. Съобразно правилото на чл. 239, т. 1 АПК, новооткритите обстоятелства или писмени доказателства трябва да се отнасят до факти от съществено значение за процесните спорни правоотношения и за решаването на делото, но тези, на които се позовава молителят, не разкриват горепосочените характеристики. този извод не се променя от обстоятелството, че привлеченият в качеството на обвиняем П. Петров е управител на "РВР Комерс" ЕООД, "Сапфир груп" ЕООД и ограничено отговорен съдружник със съпругата си в "Кондор груп" ЕООД, всяко едно от които е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Дийлс плюс" ЕООД с предмет на доставките СМР, извършени на различни обекти. В заключение следва да се посочи още, че съгласно чл. 300 ГПК вр. с чл. 144 АПК само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, респ. административния съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК е в същия смисъл и гласи, че влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите относно извършено ли е деянието; виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. В случая няма влезли в сила присъда или решение на наказателен съд, с които молителят да е признат за невиновен и да е оправдаван. Следователно със задължителна сила за гражданския, респ. административния съд, се ползват само актове /присъди и решения/ на съда, но не и актове на прокурора, включително и постановленията за прекратяване на наказателно производство. С оглед изложеното, не са налице предпоставките за отмяна и на заявеното основание - това по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което подаденото искане за отмяна на влязлото в сила решение следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на разноски, поради което следва да му бъде присъдена сумата 1 900 лв. - адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия